Сгушена почти незабележимо съвсем в края на Банско се намира една от най-изумителните църкви не само в града, но и в страната.
Църквата „Света Богородица” или „Успение Богородично” е построена във вида, в който днес можем да ѝ се насладим през втората половина на XVIII век и до построяването на църквата „Света Троица” е изпълнявала ролята на енорийски храм за местното население.
Но историята ѝ не започва през XVIII век, а доста преди това…
Според изследователите, на мястото на днешната църква е имало средновековен християнски храм, който най-вероятно е бил разрушен по време на османското нашествие в страната. За верността на това твърдение говорят разкритите каменни зидове, които са с дебелина от 1,2 м. (градеж, характерен за периода преди османското нахлуване в страната), както и каменните блокове, които са използвани повторно при градежа на сегашния храм.
На някой от тези каменни блокове изследователите са открили изписани годините 1593 г., 1711 г., 1773 г., 1774 г., които разкриват много интересни детайли относно самия градеж на църквата.
Благодарение на тези надписи, които строителите на еднокорабната едноабсидна църква са оставили става ясно, че през 1593 г. е завършен градежа на южната и източната стена. От надписа, открит между притвора и наоса пък научаваме, че преградата е издигната през 1774 г. от Хаджи Юван. През същата година църквата е преустроена и към нея е добавен притвор.
По времето, когато църквата е построена, Банско дори не е съществувало като селище. В района са се намирали няколко малки, разположени високо в планината откъснати една от друга махали. Само една махала била разположена в ниското и тъкмо там, в Буга Махала църквата „Успение Богородично” намира своето място.
Всъщност, изборът на място за градеж на храма не е никак случаен. Строителите просто избрали място, което било обградено от високи, вековни дървета, които скривали и осигурявали защита на Божия храм в тези опасни и смутни времена.
Историята на църквата е наистина много интересна, но още по-интересна (и нестандартна) е нейната архитектура.
Църквата „Света Богородица” е дълбоко вкопана в земята (според изискванията на турците християнските храмове да не се извисяват по-високо от джамиите). Храмът е еднокорабен, с двускатен покрив. Граден е с камъни и тухли, като на места се забелязва т. нар. „клетъчен градеж”.
Стените по дължина на храма достигат височина от 2 метра, а тези по ширина – 4 метра. На източната и западната стени има малки отвори (бойници), а единствените прозорци се намират на южната стена на църквата.
Входовете са два – от запад и от югоизток, като едната врата е изработена от масивно желязо, а другата е дървена и обшита с метални ленти и украсена с метални пирони.
Апсидата е малка и стеснена към върха, а наоса и притворът са разделени от стена с три врати.
Интересен факт относно изграждането на храма е, че строителите първо издигнали основната постройка, а едва по-късно е достроен олтара. Защо този начин на строеж е бил избран, днес можем само да гадаем, но най-вероятно никога няма да узнаем какво е подтикнало към това решение.
Това, което най-много впечатлява в малката църква обаче е уникалната ажурна дърворезба на иконостаса на владишкия стол. Орнаментите от цветя, птици, животни, лозници и розени са изпълнени с толкова голям финес, усет към детайла и търпение, че проф. Божков го нарекъл „Дядо Търпен”.
Експертите са на мнение, че това невероятно произведение на изкуството е дело на майстор от Дебърската художествена школа, тъй като по това време единствено представители на тази зографска школа са работили ажурни резби.
Стилът на неизвестния майстор специалистите откриват в изработката и на иконостаса в църквата „Св. Георги” в Пазарджишко, както в иконостасите в църквата „Покров Богородичен” при постницата „Свети Лука” в Рилския манастир.
Интересното е, че иконостасът не отговаря на размерите на църквата, затова се е наложило да се продължи южната страна допълнително.
Иконите, които се намирали в църквата „Света Богородица” са дело на двама велики майстори от прочутата Банска художествена школа – Тома Вишанов – Молера (основател на Банската зографска школа) и неговият син Димитър Молеров.
За нещастие, през 1958 г. в храма избухва пожар, който унищожава голяма част от иконите и част от иконостаса. След пожара оцеляват само две икони – „Св. Иван Рилски” и „Света Богородица”. Останалите икони имали нужда от реставрация, затова са прибрани, а на тяхно място са поставени копия.
Съществуват твърдения, че през 1930 г. част от иконостаса от южната страна е демонтиран и тайно изнесен за продажба в чужбина, а на негово място е поставен иконостас от друга църква, но тези твърдения не са доказани.
Посещението на църквата „Света Богородица” в Банско си струва напълно, затова не пропускайте да се насладите на невероятната ѝ история и архитектура, докато сте гости на града.
Как да стигнете до православния храм?
Споменахме, че църквата се намира в Буга махала, която в миналото е била единствената махала в подножието на планината. Днес Буга махала е останала в края на града, а самата църква се намира в гробищния парк на Банско.
Ако сте гости на хотел в Банско като Лъки Банско, за да стигнете до църквата „Света Богородица” ще са ви необходими по-малко от 3 минути с автомобил.
Църквата е действаща, така че можете не само да я разгледате, но и да запалите свещичка и да се помолите за здравето на близките си (или да почетете мъртвите).
Храмът е отворен всеки ден.
Какво да видите още в Банско?
Църквата „Света Троица”
Православният храм е един от символите на града и един от първите обекти за посещение на всеки турист. Църквата е построена през 1835 година, а участие във финансирането и градежа ѝ взима цялото население на Банско.
Църквата е трикорабна псевдобазилика, която впечатлява с размерите си от 35 метра по дължина и 22,5 метра по ширина.
Дърворезбите, украсата (и най-вероятно амвона и иконостаса) са дело на Велян Огнев, а голяма част от иконите са дело на Димитър Молеров.
Църквата „Света Троица” се намира в централната част на града и е отворена всеки ден от 7.30 до 17.30 часа. Входна такса няма.
Къща – музей „Никола Вапцаров”
Това е още една от големите забележителности на Банско, която си струва да посетите. Къщата се намира на площада на града. Разположена на два етажа, музейната експозиция разказва за живота и дейността на поета, който е роден и израсъл в този дом.
Къщата – музей „Никола Вапцаров” работи без почивен ден, а работното време е от 08.00 до 17.30 часа. Цената на билета за вход е 3 лв. за възрастни. Децата и студентите ползват намаление.
Веляновата къща
Къщата е от епохата на Възраждането и е с типична за времето си архитектура. Подарена е от банскалии на майстор Велян Огнев, който изографисва църквата „Света Троица”.
Майсторът приема с благодарност дарът на банскалии и превръща къщата в едно истинско произведение на изкуството, като я изографисва и отвътре и отвън.
Работното време на Веляновата къща е от 9.00 до 12.00 и от 14.00 до 17.00. Почивните дни са събота и неделя, а цената на билета е 3 лв. Ако искате да узнаете повече подробности за архитектурно – етнографския музей, можете да заплатите за беседа, цената на която е 2 лв.
Къща – музей „Неофит Рилски”
В тази къща Неофит Рилски е роден и живял до 1811 година. Домът на родолюбеца е запазен в автентичния си вид и ще ви е интересно да научите малко повече за делата му. Архитектурно – историческият паметник е с работно време от 9.00 до 12.00 часа и от 14.00 до 17.00 часа. Почивен ден няма. Цената на билета за вход е 3 лв., а за беседа – 2 лв.
Духовно – исторически център „Свети Паисий Хилендарски”
Макар и сградата да е построена едва през 2008 година, тя пресъздава напълно килията, в която Паисий Хилендарски е живял и написал „История Славянобългарска”. Духовно – историческия център е построен на мястото, където се е намирала родната къща на Паисий. Обектът е отворен от 9.00 до 13.00 часа и от 14.00 до 17.30 часа. Почивен ден няма.
Обектите са част от 100 – те национални обекта и ако имате туристическа книжка можете да вземете печат при посещението си. Печатът за Веляновата къща и музей „Неофит Рилски” се намира в къщата – музей „Никола Вапцаров”, а печатът на църквата „Света Троица” ще ви бъде поставен в самата църква.
Забележителности в близост до Банско
Байкушевата мура
Това е най-старото дърво в България и си заслужава да изминете 8 – те километра от Банско, за да му се насладите. Вековното дърво е на възраст 1300 + години и е с впечатляващи размери от 7.8 метра (обиколка), 26 метра (височина) и 2,48 метра (диаметър).
Безименният град
Ако се разходите от Банско в посока Добринище, почти по средата между двата града ще видите табелка, на която пише „Базилика Безименния град”. А ако продължите по пътя към местността „Свети Никола” ще стигнете до Безименния град. Градът е открит съвсем случайно по време на възстановителните дейности на параклиса „Свети Никола”, който се намира на едноименния хълм.
Оказало се, че под хълма лежи голям, древен град разположен на площ от 25 – 30 декара. Тъй като досега археолозите не са открили нещо, което да ги насочи към името на града, той става известен под името Безименния град.