Църквата „Света Богородица“

В края на Банско, сред вековни дървета в гробищния парк на града, се крие една от най-изумителните и най-старите православни църкви в региона. Църквата „Успение Богородично“, известна още като „Света Богородица“, е средновековна по произход и е изпълнявала ролята на енорийски храм на Банско до построяването на „Света Троица“ през 1835 година.

Храмът е еднокорабна едноапсидна църква, дълбоко вкопана в земята според изискванията на османските власти. Историята му е многопластова: под днешната постройка са открити зидове на средновековен храм, а надписи върху каменни блокове разкриват строителна дейност датираща от 1593 година.

Най-голямото съкровище на храма е уникалният резбован иконостас, нар. от проф. Божков „Дядо Търпен“ заради невероятния финес на изработката. Иконите са дело на Тома Вишанов-Молера и сина му Димитър Молеров от прочутата Банска художествена школа.

Alicia Fagerving, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

История на църквата „Успение Богородично“

Историята на „Успение Богородично“ е значително по-дълга от видимото. Тя започва в Средновековието и е белязана от разрушения, преустройства и вековна духовна приемственост.

Средновековният храм под днешната църква

Според изследователите, на мястото на днешната църква е имало средновековен християнски храм, вероятно разрушен по време на османското нашествие. За това свидетелстват разкритите каменни зидове с дебелина от 1,2 метра, характерен градеж за периода преди османското нахлуване, както и каменните блокове, използвани повторно при изграждането на сегашния храм. Върху някои от тях изследователите са открили надписи с годините 1593, 1711, 1773 и 1774, разкриващи интересни подробности за строителната история на храма.

Преустройството през XVIII век

Надписът от 1593 година показва, че тогава са завършени южната и източната стена на еднокорабната едноапсидна църква. На владишкия трон има надпис от 1761 година, а през 1801 година Костадин Хаджиниколов и иконописецът Тома Вишанов са изписани с инициалите им като ктитори на храма. От надписа между притвора и наоса научаваме, че преградата е издигната през 1774 година от Хаджи Юван, а същата година към храма е добавен и притворът.

Ролята ѝ като енорийски храм на Банско

По времето на строежа Банско не е съществувало като обединено селище. В района са се намирали няколко малки откъснати махали, разпръснати из планината. Единствената махала в подножието е Буга махала, където именно църквата „Успение Богородично“ намерила своето място. Строителите избрали терен, обграден от високи вековни дървета, осигуряващи защита и укритие на храма в опасните времена на Османското владичество. Тя е част от Неврокопската епархия и Разложкото архиерейство и е изпълнявала ролята на главен енорийски храм на Банско до построяването на църквата „Света Троица“ през 1835 година.

Архитектурата на църквата „Света Богородица“

Архитектурата на „Успение Богородично“ е нестандартна дори за епохата на османското владичество и представлява изключителен пример за средновековно строителство, адаптирано към условията на потисничеството.

Вкопаният храм и клетъчният градеж

Съгласно изискванията на турските власти, християнските храмове не трябвало да се извисяват над джамиите. Затова „Успение Богородично“ е дълбоко вкопана в земята, без камбанария и без видими от улицата религиозни символи. Храмът е еднокорабен с двускатен покрив и е граден от камъни и тухли. На места ясно се забелязва характерният клетъчен градеж, типичен за средновековното строителство в региона. Стените по дължина достигат 2 метра височина, а тези по ширина са 4 метра.

Входове, бойници и вътрешно разпределение

Храмът разполага с два входа: от запад и от югоизток. Едната врата е изработена от масивно желязо, а другата е дървена, обшита с метални ленти и украсена с метални пирони. На източната и западната стени има малки отвори, наподобяващи бойници, а единствените прозорци са на южната стена.

Апсидата е малка и стеснена към върха. Наосът и притворът са разделени от стена с три врати. Интересен детайл от строителната история е, че майсторите първо издигнали основната постройка, а едва по-късно е достроен олтарът. Квадратният притвор е добавен през 1774 година и е поддържан от дървени колони, характерни за възрожденския архитектурен стил.

Иконостасът и иконите в църквата

Въпреки скромните си размери и неугледният вид отвън, „Успение Богородично“ крие в себе си едно от най-изящните произведения на дърворезбарското изкуство в България.

Ажурната дърворезба на неизвестния майстор

Иконостасът е уникален паметник на дърворезбарското изкуство. Орнаментите от цветя, птици, животни, лозници и рози са изпълнени с такъв финес и усет към детайла, че проф. Асен Божков го нарекъл „Дядо Търпен“. Авторът на иконостаса е неизвестен, но се предполага, че е представител на Дебърската художествена школа, тъй като по това време единствено нейни представители са работили ажурни резби.

Стилът на неизвестния майстор специалистите разпознават и в иконостаса на църквата „Свети Георги“ в Голямо Белово, Пазарджишко, и в иконостаса „Покров Богородичен“ при постницата „Свети Лука“ в Рилския манастир. Интересното е, че иконостасът не отговаря на размерите на храма и е наложило южната страна да бъде допълнително продължена.

Иконите на Тома Вишанов и Димитър Молеров

Оригиналните икони са дело на Тома Вишанов-Молера, основоположник на Банската художествена школа, и сина му Димитър Молеров. Тома Вишанов е повлиян от модерните течения на европейската живопис от края на 18 век, когато известно време изучава занаята си във Виена. Оттам идва и прозвището му Молера, което по-късно е прието като фамилно от наследниците му.

Пожарът от 1958 г. и оцелелите икони

На 7 септември 1958 година в храма избухва умишлен пожар, при който изгарят иконите на Тома Вишанов и сина му Димитър, а дърворезбата претърпява значителни щети. При пожара обаче се случва нещо удивително: църквата се самоизгасява и две икони остават напълно непокътнати: „Свети Иван Рилски“ и „Света Богородица“. Останалите икони са заменени с копия. 

Още по-рано, през 19 век, южната част от иконостаса е демонтирана и изнесена зад граница. Днес тя се намира в Лондонския музей, а на нейно място са поставени части от по-стар иконостас.

Къде се намира църквата „Света Богородица“ в Банско?

Църквата „Успение Богородично“ се намира в края на Банско и изисква малко повече усилие за намиране в сравнение с централните забележителности на града, но посещението определено си заслужава.

Буга махала и гробищният парк

Храмът е разположен в историческата Буга махала, която в миналото е била единствената махала в подножието на планината около Банско. Днес тази махала е останала в края на града, а самата църква се намира в гробищния парк на Банско. Именно тук, сред вековни дървета, строителите са избрали да издигнат храма преди векове, използвайки гората като естествена защита и укритие.

Как да стигнете до храма?

За гостите на Апартхотел Лъки Банско разстоянието до църквата е само около 3 минути с автомобил. Тя се намира в западния край на Банско и е достъпна по добре поддържан асфалтов път. При пристигането в гробищния парк ще видите указателни табели, насочващи към храма.

Полезна информация за посещение

Преди да планирате посещение на „Успение Богородично“, ето най-важното, което трябва да знаете.

Работно време и достъп

Храмът е отворен всеки ден и достъпен за посещения целогодишно. Не се изисква предварителна резервация. Входната такса не е посочена официално, затова е препоръчително да занесете дарение при посещението си, каквато е традицията при посещение на действащи православни църкви.

Църквата като действащ православен храм

„Успение Богородично“ е действащ богослужебен храм, част от Неврокопската епархия и Разложкото архиерейство. Богослужения се провеждат редовно, включително на големия храмов празник Успение Богородично на 15 август. При посещение е препоръчително да сте подходящо облечени: покрити рамене и колене, а жените да носят забрадка. Можете не само да разгледате храма, но и да запалите свещ и да се помолите.

Какво да видите още в Банско?

Банско предлага богато разнообразие от културни и исторически забележителности, повечето от които са на пешеходно разстояние една от друга в историческия център.

Църквата „Света Троица“

Най-големият православен храм църквата “Света Троица” в града и символ на Банско. Построена между 1833 и 1835 година с усилията на целия град, тя е архитектурно-строителен паметник от национално значение. Намира се на площад „Възраждане“ и е отворена всеки ден.

Къща-музей „Никола Вапцаров“

Родният дом на обичания български поет, къщата-музей “Никола Вапцаров” е разположена на централния площад на Банско. Музейната експозиция разказва за живота и делото на Вапцаров. Работи без почивен ден от 08:00 до 17:30 часа.

Веляновата къща

Изключителен пример за възрожденска архитектура е Веляновата къща с уникалните стенописи и дърворезби на Уста Велян Огнев. Намира се на улица „Велян Огнев“ 5, на няколко минути от „Света Троица“.

Къща-музей „Неофит Рилски“

Родният дом на първия български енциклопедист и основоположник на светското образование в България – Бенината къща или известната като къща-музей “Неофит Рилски”. Адресът на обекта е улица „Пирин“ 17.

Духовно-исторически център „Свети Паисий Хилендарски“

Пресъздава килията, в която Паисий Хилендарски е написал „История Славянобългарска“. Духовно-исторически център „Свети Паисий Хилендарски“ е построен на мястото на родната му къща и е отворен за посещение без почивен ден.

Забележителности в близост до Банско

За туристите, желаещи да разширят маршрута си извън самия град, районът около Банско предлага две изключителни природни и исторически забележителности.

Байкушевата мура

Най-старото иглолистно дърво в България Байкушевата мура с възраст над 1300 години. Намира се на около 15 км от Банско в посока хижа Бъндерица. Дървото е с обиколка от 7,6 метра и височина от 26 метра и е едно от най-впечатляващите природни феномени в Пирин.

Безименният град

Древното селище наречено Безименния град е открито случайно през 2003 година в местността „Свети Никола“, на 4 км от Банско в посока Добринище. Обитавано в продължение на над 3500 години, то е едно от най-загадъчните археологически открития в България. Посещението може да се комбинира с водопад „Свети Никола“ в непосредствена близост.

Защо си заслужава да посетите църквата „Успение Богородично“ в Банско?

„Успение Богородично“ е различна от всички останали забележителности, но и важна част от историята на Банско. Тя не се извисява горделиво в центъра на града, не е голяма и внушителна като „Света Троица“ и не е свързана с известни исторически личности. Но именно в тази скромност се крие нейната сила.

Тук историята е буквално в камъка: надписи от 1593 година, зидове на средновековен храм под днешната постройка и иконостас, нарочен за произведение на изкуството от водещи специалисти. Двете икони, оцелели по чудо при пожара от 1958 година, добавят към атмосферата на място, което дишa с вяра и история.

За любителите на иконографските елементи, дърворезбата и храмовата архитектура, „Успение Богородично“ е задължителна спирка. За всички останали тя е тихо и красиво свято място, далеч от туристическата суматоха на центъра.

Често задавани въпроси

Кога е храмовият празник на „Успение Богородично“? 

Успение на Пресвета Богородица, известен още като Голяма Богородица, се празнува на 15 август и е един от най-големите православни празници. На този ден в храма се отслужва тържествена литургия и се освещават обредни хлябове. Имен ден празнуват всички носещи имената Мария, Марин, Мариян и техните производни.

Претърпяла ли е храмът реставрация? 

Църквата е реставрирана и днес е в добро състояние. Въпреки пожара от 1958 година и демонтирането на части от иконостаса, основната структура и уникалната дърворезба са съхранени и могат да се разгледат при посещение.

Какво изобразяват царските двери на иконостаса? 

Царските двери са украсени с три реда изображения в медальони: четирима пророци отгоре, Благовещение по средата и четирима отци на Църквата отдолу. В лозницата има кръгли медальони с гълъби, а под кръста на венчилката са изобразени две лами, вази с широки букети и гълъби. Това е едно от най-детайлно изработените иконографски елементи в целия иконостас.