Християнските църкви в Банско и района предизвикват силен интерес на туристи от цял свят. С тези храмове човек може да „прочете историята“ на християнството у нас от ранните му времена /тук са открити 4 базилики още от 4 век/ до наши дни.
Ще види силата на вярата и българския дух, самобитни таланти и много красота.
Някои от християнските църкви в Банско и района са уникати. Като „Света Троица” например. Тя е била най-голямата на Балканите, докато „Александър Невски“ не й взема първенството. Но освен това е свързана и с драматични събития, и с трагични съдби в името на вярата.
Църквата в Добърско с нейния градеж и стенописи е единствена в света; „Успение Богородично“ е с уникален иконостас и т.н. Така християнските църкви в Банско и района предлагат вълнуващо пътешествие през вековете.
Банско – вековно огнище на българщината и християнството
Българщината и християнството имат дълбоки корени в Банско, и винаги са стояли непоклатимо през вековете.
Дори през дългото турско робство, населението тук е имало по-особен статут на самостоятелност, макар и негласен. В Банско например никога не е имало конак, въпреки че селището – и като брой на населението, и като организиран социален живот, и като икономическо развитие, още в далечното минало е играло ролята на административен център.
Може да се спомене и още един факт. Банско е в подножието на Пирин и районът е благоприятен за развитието на основния тогава поминък – земеделие и животновъдство. Имало е и занаяти, и възможности за търговия по Егейското крайбрежие. В района обаче не е имало масови заселвания на турци.
Всички исторически сведения сочат българско население. Американски мисионери, посетили Банско през 1867 година, говорят за жители българи между „4 – 5 хиляди“. В Етнография, издадена през 1878 година в Константинопол, жителите на Банско също категорично се сочат като българи.
Това по-късно се потвърждава и от етнографско-статистическия труд на Васил Кънчов – той подчертава, че през 1900-ата година населението на Банско е от 6500 българи, които изповядват християнството.
На този фон може да се спомене също, че когато през 17 век в Пиринския край започва насилствено потурчване, в Банско мохамеданската вяра приел само един човек.
Това опазване на българското самосъзнание в района естествено прави Банско един от водещите центрове на Възраждането, на което градът дава видни личности. Тук са Паисий, чиято „История славянобългарска“ е прелом за Възраждането, братята му Лаврентий и хаджи Вълчо, Неофит Рилски, иконописецът Тома Хаджиикономов, Галактион Хилендарец, много търговци, хайдути, революционери.
Християнството в Банско – още от Апостолските времена
Християнската вяра в Банско и района се е разпространила още в първите векове след Новата ера. И то до такава степен, че в края на 4-и век вече има построени християнски църкви в Банско. Останки на две такива раннохристиянски базилики са намерени на 4 километра от Банско в местността Свети Никола.
В непосредствена близост до града са намерени и други две подобни християнски църкви от същото време. Едната е в местността Шипотско – на около 2 километра от Банско. Другата раннохристиянска базилика, открита от специалистите, е в местността Свети Иван на около километър от Банско.
Както се вижда, още през 4 век сл. Хр. е имало интензивно строителство на църкви в Банско. А християнско-религиозното строителство говори, говори, че християнството е проникнало тук още преди това. Което не е чудно, защото по близки земи християнството тръгва още във времената, наречени в историята му „апостолски“.
В свое изследване професор Георги Бакалов и Тотю Коев цитират книга Деяния апостолски, според която Апостол Павел проповядва християнството в Солун, а преди това в Егейска Тракия. Негови ученици там постигат широко разпространение на словото, вярата укрепва, води се активен религиозен живот, строят се храмове.
В исторически план разстоянието от тези територии до района на Банско е пренебрежимо малко. Още повече, че християнството бързо се разпространява. Показателно за влиянието му е, че бесите – едно от най-суровите тракийски племена, не се противопоставя на проповедите и дори Библията се превежда на езика му.
Интересната история на раннохристиянските църкви в Банско
От раннохристиянските църкви в Банско най-добре засега е проучена базиликата в горния край на хълма в местността Св. Никола. При разкопки там е открита още една, също от 4-5 век сл. Хр., но за съжаление голяма част от основите й не са запазени, защото са се свлекли по ската.
Църквата в горния край е открита съвсем случайно – през 2003-а местните разчиствали района за възстановяването на параклис. Така попадат на основите. При започналите разкопки става още по-интересно – археолозите попадат на голям тракийски град-крепост, откриват и втората базилика.
А в по-долни пластове попадат на човешка дейност от преди 4 500 – 5000 години. Така двете раннохристиянски църкви в Банско се оказват част от голям археологически комплекс, който днес привлича многобройни туристи.
Църквата в горния край на хълма е била еднокорабна и едноапсидна. Помещението за литургии е продълговато като при ранните византийски църкви, ориентирано изток-запад. Градеж е бил от ломени камъни със спойка от хоросан. Храмът през средновековието е бил разширяван, като са използвани речни кръгли камъни. Днес основите са застъпени от параклиса „Св. Никола“.
Другите две раннохристиянски църкви в Банско – в местностите Шипотско и Св. Иван, също имат интересна история. Тази в Шипотско явно е била разрушена през 6 век от славяните, след 12 век е възстановена, но пак последвало разрушаване – от османците. Самата базилика пък е построена върху основите на тракийски градеж.
В местността Св. Иван освен раннохристиянска църква, има и късноантична работилница за строителна керамика, както и светилище на траките от 5 в. пр. Хр. за почитане на огъня.
Църквата в Добърско – уникална във всяко отношение
Църквата в Добърско не случайно е включена от ЮНЕСКО в световното наследство – тя е уникална във всяко отношение. Може да се започне първо от строежа – тя е построена в началото на 17 век – през 1614, но в онова далечно време майсторите са направили чудо – тя е естествен „климатик“.
И лете, и зиме температурата се поддържа в амплитуди, които са съхранили стенописите. Без климатична инсталация, без да са били някога реставрирани, тези стенописи 4 века са запазили автентичните си ярки цветове. И то въпреки, че през 19 век храмът е превърнат от турците в баня.
Градежът е уникален и с друго. Тогава е било възприето храмовото пространство да е еднокорабно, но тук е направена сложна и богато украсена трикорабна базилика. Вероятно като компенсация за схлюпения външен вид – през турското робство християните са били задължавани да вкопават храмовете си в земята, за да не се извисяват християнски символи.
Стенописите са уникални и като тематика. При норма от четири до 5 образа на светци в храма, тук са изографисани 30, като е акцентирано на светци войни. Всъщност цялата църква е изрисувана отвътре – с над 460 образа на площ от 160 кв. м.
Прави впечатление, че има много образи на жени – 30 светици, а са изобразени и католически светци. Това другаде не се среща.
Удивлението на посетителите обаче не спира до тук. Защото в църквата има стенописи – Преображение Христово, на които Христос е в геометрична фигура, силно напомняща ракета, която излита, под нея се вижда атмосферата и стратосферата.
„Божието възкресение“ представя Христос по подобен начин като астронавт – той възкресява мъртвите в Ада, а на повърхността излиза с капсула като сегашните за прибиране на астронавтите на земята.
Така църквата в Добърско, която е на 20 километра от Банско, предизвиква силен туристически интерес и се правят специални екскурзии за нея. Например апартхотел Лъки Банско 5 звезди неотклонно я включва в предлаганите на гостите си туристически турове.
„Света Троица“ в Банско – силата на българския дух
Сред православните църкви в Банско и района особено интересна е „Света Троица”, която е в центъра на града. Тя впечатлява не само с размерите – партер и балкони на два етажа, но и с нейната история, която е показателна за силата на българския дух и вяра.
Храмът е построен от 1833 до 1835 г. с даренията на 270 семейства, има и много индивидуални дарители – 1081. Теренът също е дарен – църквата е вдигната върху имот, отстъпен от Лазар Герман, тогава кмет, инициатор и организатор на строежа. Тома Хаджибена пък – роднина на Неофит Рилски, дарил мястото пред къщата си.
Църквата е дело на местни майстори – стоеж, украса, иконостас, камбани. Вдигнатата малко по-късно 30-метрова камбанария и часовникът на нея също са направени от майстори от Банско. Който не можел да дари, работел ангария – до 350 души се трудели по строежа едновременно.
В издействането на разрешителните има интересни, но и трагични моменти. Преговорите с турците водел Лазар Герман, но вървяло трудно. За да ускори нещата, той заровил кръст и икона в предвидения терен, и казал на една баба „да сънува“ какво ще открият там. После в присъствието на хора от турската власт разкопали и открили „поличбата“.
Минало се и през дарове и рушвети на турски големци, още повече, че банскалии започнали храма с по-големи размери от разрешеното.
Когато парите съвсем свършили, Лазар Герман взел на заем 300 000 гроша от бей, с който търгувал. Проверка обаче защо църквата е по-голяма и откъде са парите, хвърлила Лазар Герман в тъмница. Не издържал на мъченията, казал за заема, от което познатият му бей изпаднал в немилост.
Църквата щяла да бъде съборена, но Лазар Герман предвидливо бил наредил до кръста на входа да се издълбае турският герб с полумесец и звезда. Това спряло събарянето и църквата била довършена, но в тъмницата Лазар Герман не доживял освещаването.