Високо в Рила планина, там, където гората докосва небето, а молитвите към Господ имат най-голяма сила, се намира Рилския манастир “Свети Иван Рилски”.
Най-вероятно трудно ще открием българин, който не е посетил тази българска светиня поне веднъж през живота си. Aко има такива, историята на манастира, която ще разкажем, е тъкмо за тях.
Легендата разказва (и историците считат), че основател на манастира е Св. Иван Рилски. Монахът идва по тези земи през 30-те години на X век, за да се отдаде на отшелничество, пост и молитва далеч от светската суета.
Светецът открива една пещера близо до мястото, където се намира сегашния манастир и в нея изкарва последните 5 години от живота си. Няколко месеца след кончината му, мощите му са събрани и пренесени в Търново. Това се случило по време на управлението на цар Петър и най-вероятно благодарение на царя, Иван Рилски е канонизиран за светец.
През следващите години мощите на светеца са местени многократно, докато накрая са пренесени в църквата в Рилския манастир, където могат да бъдат почетени днес.
В непосредствена близост до пещерата, в която е изживял последните години от живота си Св. Иван Рилски, негови последователи издигнали малка, каменна църква, която стои и до днес.
История на Рилския манастир
След смъртта на Йоан Рилски, негови последователи решават да построят манастир в близо до мястото, на което монахът е живял последните години от живота си. Те избират сегашното място поради две причини – било е много по-защитено и върху терена е имало построена постница.
Така, в периода от 927 до 941 г. Рилският манастир е построен и завършен. Първоначално обителта била малка и доста скромна, но по-късно, през XIV век местният феодал протосеваст Хрельо Драговол променя изцяло облика ѝ.
Тъй като времената вече били несигурни, Хрельо превръща манастира в добре укрепен манастирски комплекс, който да може да устои на нападения.
По времето на протосеваст Хрельо са построени монашески жилищни постройки, малък едноапсиден храм и отбранителна кула. От всички построени по това време сгради, днес е запазена единствено Хрельовата кула.
Още от самото си създаване, манастирът се радвал на подкрепата и на всички български царе, управлявали страната до падането ѝ под Османско иго. Сред най-големите покровители и дарители на Рилския манастир са Иван Александър и Иван Шишман, като от времето на втория има запазен дарителски документ от 1378 г., в който царя дарява много земи на манастирската обител.
Цялата тази подкрепа помага на манастира да се превърне в най-важния духовен и културен център в страната. За съжаление, разцвета на манастирската обител рязко спира в края на XIV век, когато България попада под Османска власт. Следват години на мрак и нападения над манастира, а в средата на XV век светата обител е разрушена и окрадена от турските нашественици.
Трябвало да минат доста години, преди манастирът да започне да се възражда от пепелта. Първите „светли лъчи” идват към края на XV век, когато с дарения и помощ от българи от цялата страна, Рилският манастир започва да се съвзема и да се възстановява като културен и духовен център.
Интересен е фактът, че във възстановяването на обителта освен българското население участват активно руската и молдовската православни църкви. Те изпращат дарения на манастира не само под формата на пари, но и на книги и други църковни принадлежности.
Във вида, в който можем да го видим и днес, манастирският комплекс съществува от XIX век.
Архитектура на манастира
„Св. Иван Рилски” е най-големият манастир в България и е една от най-посещаваните забележителности в страната ни.
Манастирският комплекс е ставропигиален и се отличава с уникална архитектура. Погледнат отвън, високите му 24 метра стени оформят неправилен петоъгълник и има вид на непревземаема твърдина (крепост).
Светата обител е разположена на обща площ от 8800 кв. м. и включва жилищни, църковни и стопански сгради. Помещенията, които се намират в манастира са около 300, като от тях 100 са монашески килии.
Още с пристъпването през тежките манастирски порти посетителите се озовават в огромен, настелен с каменни плочи двор. Вниманието им веднага е привлечено от високата 24 метра отбранителна кула.
Хрельовата кула е най-старата сграда в манастира, останала непокътната още от създаването на манастира. Кулата е построена през 1335 г. и в смутни времена е служела не само за отбрана, но и за жилищна сграда на монасите. Най-вероятно поради тази причина на последния етаж на кулата е построен и параклисът „Преображение Господне”.
Съвсем близо до Хрельовата кула се намира главната манастирска църква „Рождество Богородично”. Църковният храм е построен от майстор Павел Иванович – градежът е започнал през 1834 г. и е приключил през 1837 г.
Църквата в Рилския манастир представлява петкуполна, кръстокуполна постройка, която впечатлява със стенописите и дърворезбованите иконостаси. Дело е на майстори от Банската и Самоковската школи.
Интересен факт е, че макар по стенописите да са работили много майстори, само Захари Зограф е подписал своите стенописи.
В манастирската църква се съхраняват мощите на Св. Иван Рилски, чудотворната икона „Света Богородица Осеновица” (XII век), чудотворната икона на Свети Иван Рилски (XVIII век), много целувателни икони от XIV и XIX век.
Манастирските сгради са дело на майстор Алексей Рилец, който проектира източното, северното и западното крило.
През 1833 г. в Рилския манастир избухва пожар, който опустошава жилищните монашески сгради, което налага майстор Алексей отново да ги построи. Гениалният архитект и строител успява възстанови дървените части на манастирските постройки само за 10 месеца, а във възстановяването участват над 3000 майстора дърводелци.
Духовна и книжовна дейност
Още от самото си създаване, Рилския манастир се превръща в книжовно средище и културен център на страната. Зад манастирските стени се пишат книги, богословски и светски трудове, а монасите поемат ролята на будители.
В манастирската обител е имало училище, в което монасите са се обучавали на четмо и писмо, както и на по-висши науки. Ръководител на школото бил Неофит Рилски, който е един от най-прославените ни народни будители. Той предавал знанията си на всеки, който искал да се учи.
Рилският манастир играе и много голяма роля в опазването на православната християнска вяра, което е било изключително важно дело по време на турското робство.
След Освобождението манастирската обител продължава да бъде закрилник на всички онеправдани и дава подслон на редица дейци на ВМОРО като Даме Груев, Яне Сандански, Добри Даскалов и други.
През 1976 г. Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник, а от 1983 г. е в списъка на ЮНЕСКО. През 1992 г. минава под опеката на Светия синод на Българската православна църква.
Какво още можете да видите в и около Рилския манастир
Във и на близко отстояние от манастира се намират няколко различни забележителности, които можете да разгледате по време на посещението си.
Манастирски музей
Докато сте на посещение в Рилския манастир можете да отделите малко от времето си, за да разгледате Музейната експозиция към манастира.
Основан в края на XIX век, музеят съхранява ценни образци на българското изкуство през периода XIV – XIX век. Един от най-ценните експонати тук е дървен кръст с изящна дърворезба – дело на майстора резбар отец Рафаил.
Магерницата
„Магерница” се нарича манастирската кухня. В нея можете да видите огромните казани, в които монасите са приготвяли курбан за миряните по време на големи празници.
Църква-костница „Въведение Богородично”
Църквата е построена специално за гробищни ритуали и около нея са погребани всички монаси, които са живели в манастира. Вътре в храма се намира костницата.
Гробищната църква е построена на три етапа, като първия етап започва още през XIV век.
„Въведение Богородично” се намира на южния край на манастирския комплекс.
Пещерата на Св. Иван Рилски
Пещерата, в която светецът е живял 5 години и в която е намерил вечен покой, е сред най-големите забележителности в непосредствена близост до Рилския манастир.
Ако решите да я посетите, просто трябва да следвате маркираната 4-километрова пътека, която ще ви отведе право там.
Още в началото ви споменахме, че последователите на монаха-отшелник построили малка каменна църква до самата пещера. Е, тази църква стои и до днес и можете да я разгледате заедно с пещерата.
Църквата е построена най-вероятно през XIV век, но през 1820 г. е обновена.
В самата пещера се влиза през тесен отвор между скалата и църквата. Според поверието, през него може да премине само този, който е праведен.
Легендата за светеца разказва, че бил лечител и помагал на всеки, който се нуждаел от неговата помощ. Може би това е една от причините около пещерата и църквата хората и до днес да завързват парцалчета, надявайки се Св. Иван Рилски да излекува заболяванията им.
Манастирският комплекс е действащ мъжки манастир, който е отворен за посетители през цялата година.
Атракции за туристи
Около манастира има достатъчно магазинчета за сувенири, от където можете да си закупите нещо за спомен. Ние ви съветваме да разгледате първо магазина за сувенири към манастира, където ще откриете голямо разнообразие от сувенири, които да отнесете у дома си за спомен от тази българска светиня.
Ако искате да пренощувате, Рилският манастир предлага нощувки и храна. Всъщност манастирската обител е прочута с най-страхотните мекици в околността и с уникалното си биволско мляко.
Както споменахме малко по-горе, манастирът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и е част от Стоте национални обекта. Ако искате да получите печат, той се намира в музея на манастира.
Къде се намира Рилският манастир и как да стигнете до него?
Манастир Свети Иван Рилски се намира в централните части на Рила планина на 1147 метра надморска височина. Той е със статут на отделно селище и към момента в него с постоянен адрес живеят около 58 души.
Най-близкото селище до Рилския манастир е Кочериново, като разстоянието между манастира и селото е около 4 км.
Да стигнете до светата обител от Банско ще ви отнеме около 1.35 часа с автомобил. Пътят ви минава през Разлог, Симитли, Благовград и Кочериново.
Когато стигнете до Кочериново, трябва поемете по един от най-живописните пътища в страната, който ще ви изведе направо пред портите на манастира.
Пред манастирските порти има обособен паркинг, така че можете спокойно да оставите колата си.