Ако ви влече българската история, то ще ви бъде любопитно да опознаете историческата страна на Банско. Планинският курорт Банско може да предложи наистина много когато става въпрос за български исторически и архитектурни обекти. В Банско има повече от 120 паметника на културата и един от тях е къщата музей „Неофит Рилски“. Тя е място, даващо възможност на всеки да научи повече за живота и делото на един прочут талантлив българин и да узнае как са живели в миналото българите по банския край. В ролята си на културно наследство с национален статут, родното място на Неофит Рилски се радва се на целогодишен интерес от българи и чужденци.
Кой е всъщност Неофит Рилски?
Истинското име на Неофит Рилски е Никола Поппетров Бенин и той е известен български възрожденски книжовник и просветител с разнородни интереси, който е бил едновременно монах, учител и художник, архитект, музикант, поет, което го прави един от патриарсите на българското и просвещение. Той е основоположник на българското светско образование и първият български енциклопедист.
Този виден възрожденец създава първата българска граматика през 1835 г. Българистът Константин Иречек го определя като „патриарх на българските учители и книжовници“. Той е роден е през 1793 г. и умира през 1811 г. като произлиза от род на търговци, дипломати.
Преподава иконография в школата по изкуство на Тома Вишанов-Молера в Банско. Работи в Рилския манастир, където по-късно става монах. Неговото родно място в Банско е трансформирано в къща-музей Неофит Рилски, познат също под името Бенината къща. Той прекарва живота си там до 1811 г.
Известният възрожденец учи иконопис при основоположника на Банската художествена школа Тома Молера. Занимава се с рисуване в Рилския манастир, където по-късно става монах, а също и игумен на манастира по-късно. През целия си живот Неофит Рилски се посвещава на прогреса.
Ето какви са били думите му преди смъртта, които са крилата фраза:
„Аз не се страхувам от самата смърт, а се страхувам от това, че ще останат още много неща недовършени, които са необходими за просвещението на българите.“
Каква е историята на дома на първия български енциклопедист и какво можем да видим вътре?
Къщата на първият български енциклопедист има богата история. През 1793 г. в нея е роден Неофит Рилски. Построена е през XVIII век в центъра на Банско от стария известен род на търговци Бенини и оттам е и името Бенината къща. Тя е типичен пример е за традициония стил на архитектурата на Банско през периода от края на 18 в. до началото на 19в. Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата от национално значение.
Къщата на Неофит Рилски“ е открита през месец май 1981 г., тъй като тогава се навършва 100-годишнината от смъртта на Неофит Рилски. До нейното откриване като постоянна музейна експозиция къщата се стопанисва от далечни роднини на Неофит Рилски. Представените в нея материали са в хронологичен ред и дават информация за многогодишното и разнородно дело на Неофит Рилски за благото на народа.
Къщата-музей Неофит Рилски се намира в голям двор, около, който има масивни каменни зидове и масивна дървена порта. Човек когато погледне къщата-музей, веднага може да забележи характерната за Банско архитектура от края на XVIIIв. през периода 1730 – 1750 г. Структурата на къщата е характерен пример как са изглеждали укрепените къщи в Банско като наподобява стила на разложко-чепинската къща-крепост.
Тя придобива статут на архитектурно-строителен монумент в новина в бр. 87 на Държавен вестник през 1967г. Къщата-музей е монумент от национално значение и е част от 100-те национални обекта.
Днес в къщата е подредена експозиция, като в хронологичен вид са показани материали, които разкриват дългогодишната дейност на Неофит Рилски. Музеят предлага документална и етнографска експозиция, състояща се главно от книжовен материал, снимки, писма. Представени са повече от 400 веществени и документални материали , свързани с великото дело на Неофит.
Най-специалният от всички експонати е „Българска граматика“ от 1835 г., откъси от недовършения гръцко-български речник и книги от личната му библиотека, препис на „История славянобългарска“, взаимоучителни таблици,. Запазен е печата на Неофит Рилски, когато е бил игумен на Рилския манастир.
Какви са нейният стил и структура?
Къщата-музей може да се определи като миниатюрна крепост, тъй като в нея има доста тунелчета и скрити изходи (общо четири изхода), като за наше щастие автентичният ѝ вид от времето на Неофит Рилски е много добре запазен. Четирите й външни стени са обградени от допълнителен кръг от стени между тях се намира тайник, водещ към изходите от къщата навън.
По нейната структура са извършвани само козметични ремонти. От външната ѝ страна има построен допълнителен ред стени, чието предназначение е да осигурят скривалище и изход за бягство за семейството, обитаващо къщата.
Родният дом на Неофит Рилски е на два етажа с приземен и жилищен етаж, а в западната ѝ част се намира характерното за банската къща укрепено ядро. Намира се в затворен двор с масивна порта с входове за хора и за впрягове срещу стълбището на къщата-музей. Укрепеното ядро и ограждащите стени са с каменен градеж, а преградните са с паянтов градеж – с пълнеж от масиран глинен разтвор. Подовете ѝ представляват дебели талпи с изолация от глина.
В същинското скривалище се влиза през двойна желязна вратичка. В миналото е било свързано и с укрепената част на етажа, ползван за живеене, който се намира над него, с подвижна дървена стълба, прикрита под колонките, подпиращи първоначално жилищния етаж.
На втория етаж се намират преддверие , приспособено килийно училище, кашчи (голяма спалня, която функционирала като всекидневна, бивайки отчасти кухня, трапезария и спалня), приемната на поп Петър, женска стая, използвана за раждане на деца, всекидневна.
Външната тераса на къщата е свързана с бившите стопански постройки чрез голям чердак, който води към селскостопанската част на къщата, която понастоящем представлява документална експозиция.
Банските къщи се характеризират, че имат два етажа, а вратите имат нисък горен праг, с цел минаващият през тях да се преклони пред господаря на къщата и така да му отдаде почит. Този стил на вратите се заражда по времето на турското робство, като така подтиква турчина влезнал в дома на местен българин да наведе глава.
Къщата-музей има приземен жилищен етаж, който помещава двуделно скривалище за цялото семейство (малка стая с пещ), жилищно, месилня – стая за месене наричана месилник или брашненик, стопански и сервизни помещения, кухня с двойна пещ,която не се открива при ругите стари къщи от този период, стая за съхранение на зимнина и хранителни припаси, малък прозорец.
Близо до кухнята се намира подникът . Той представлява помещение за животни, което сега е покрито със стенописи, които представят родословното дърво на Неофит Рилски. Тодор Цонев е човекът, който е нарисувал стенописа. По средата на стенописа може да се види изображението на Неофит Рилски като малкия Никола (Никола е светското име на Неофит), а от двете страни до него са изрисувани родителите му Катерина и Петър, който е бил свещенник и килиен учител. Неофит е имал един брат и две сестри.
Домът на Неофит Рилски търпи серии от реставрации. В 1810 година къщата е опожарена след което е възстановена, построени са нови стаи и стопански помещения е през 1981 е вече готова за посещения . В Къщата-музей могат да се видят съхранени открит декоративен тавански гредоред, пезули и полици, огнище, долапи, одър.
Музеят посветен на бележития български възрожденец се помещава в неговата родна къща, известна сред бансканлии още като Тя е разположена в историческия център на Банско, точно срещу впечатляващата църква Св. Троица с намиращата се в двора й 30 метрова часовникова кула – камбанария. Къщата е типичен представител на традиционната банска жилищна архитектура от 18-ти и 19-ти век.
Бенината къща е превърната в музей през 1981 г. по случай стогодишнината от смъртта на Неофит Рилски. В тази къща той е роден през далечната 1793 г. Живял е тук до 1811 г. В следващите десетилетия къщата е притежавана и стопанисвана от близки негови родственици и техните наследници като е запазила почти непокътнат автентичния си вид, а именно типичната за региона двуетажна или двукатна възрожденска къща.
На първия етаж има и още едно помещение, което е служело за обор на домашните животни. Сега неговите стени са изрисувани със стенописи представящи родословното дърво на Неофит Рилски. Художникът Тодор Цонев е изобразил и малкия Никола (светското име на Неофит Рилски) с майка му, Катерина, от едната страна и баща му, поп Петър – местен свещеник и учител в килийното училище, от другата.
От големия дървен чардак пред къщата се преминава направо към селскостопанската част. Сега тя е преустроена в документална част на музея с много интересна експозиция, в която се съдържат материали за богатата родолюбива просветителска и народополезна дейност на големия възрожденец с неговите енциклопедични занимания и интереси.
Музеят Неофит Рилски, който е известен още като Бенината къща, се намира в град Банско. Открит е за посещения през 1981 г., когато са се навършили 100 г. от смъртта на Неофит Рилски. Следвайки хронологията, в музея е съставена експозиция, представяща дългогодишната му дейност в сферата на науката, културата и образованието. Значимо място в нея се отрежда на „Българска граматика“, създадена от дееца през 1835 г. И също като Веляновата къща е обявена за национален паметник на културата.
Как да я открием?
Къщата-музей Неофит Рилски се намира в историческия център на Банско съвсем близо до църквата “Св. Троица”. Адресът е ул. „Пирин“ № 17, работното време е 9:00 – 12:00 и 13:00 – 17:30 часа, като музеят не работи във вторник. Всеки първи понеделник от месеца е безплатен.