Преди няколко години, в местността „Свети Никола”, намираща се между Банско и Добринище археолозите правят едно от най-неочакваните и загадъчни открития – Безименният град.
Началото
Местността „Свети Никола” е почитана открай време от жителите на Банско и Добринище. Тя е и любимо място за разходки на местните и на гостите на двата съседни града, тъй като от нея се разкриват невероятно красиви гледки.
Ето защо, през 2003 година банскалии заедно с хората от Добринище решават да възстановят стария параклис „Свети Никола”, който се е издигал преди години на върха на възвишението.
Решили го, събрали средства за възстановяване на храма и започнали да разчистват терена.
Още в първите минути на разчистването обаче се случило нещо неочаквано. Кирките на работниците се натъкнали на основите на стара сграда.
Изненадата от находката била много голяма, тъй като никой не е предполагал, че на това място някога е имало човешка дейност, камо ли трайно заселване. Но основите на сградата били там, пред очите на всички, а това означавало, че земята под краката им има тайна, която иска да им разкрие.
Така, благодарение на случайността на бял свят излиза един цял един град, който днес е популярен с името „Безименният град”.
Първи разкопки
След случайното (и изненадващо) откритие екип археолози, ръководени от археолога и уредник в Музеен комплекс Банско Владимир Баряков започват разкриване на основите на сградата, която се оказва раннохристиянска базилика от IV век.
Християнският храм спада към раннохристиянските едноабсидни и еднокорабни църкви и въз основа на архитектурните ѝ особености експертите я датират към началото на IV и началото на V век.
Но изненадите не приключват до тук. В непосредствена близост до църквата е открит и некропол с 28 гроба, в които за съжаление не са открити никакви погребални дарове, рисунки или други документи, които да помогнат по някакъв начин археолозите в търсенията им.
Липсата на каквато и да е информация е смущаваща, но едно нещо изумява всички и това е размерът на откритите в некропола скелети. Скелетите били с височина между 1,80 и 2,00 метра, което за времената, в които са живели е нещо огромно.
Въз основа на фактите за средния размер на хората, живели преди много години, както и въз основа на историческите данни учените достигат до заключението, че скелетите са на хора от тракийското племе Даи, за което се знае, че е населявало тези земи и което е било с огромни за стандартите по онова време размери.
Експертите се позовават и на текстовете на Омир, в които се разказва как гърците привличали като съюзници тракийските племена, населявали нашите земи. В Омировите текстове се споменава за тракийски цар с огромни размери, който пристигнал на бял кон. Тракиецът водел със себе си войни, които също били много високи, силни и стройни.
Прекъсването на разкопките
Въпреки всички уникални разкрития, разкопките на местността спират, тъй като нито в базиликата, нито в некропола към нея не са открити каквито и да е артефакти, които да насочват, че на това място е имало нещо повече. Нямало и никакви данни, че на възвишението някога е имало крепост, град или каквато и да е друга форма за трайно заселване.
Откритието
Единственият, който не се отказал от идеята, че може би земята под възвишението крие още много тайни бил Владимир Баряков, който продължил проучванията си. Той проследил дейността на иманярите, които не спирали да обикалят около местността с надеждата да открият нещо, което означавало, че имат някакви данни или поне предположения както се крие под земните пластове.
Затова и археологът не спирал да опитва и през 2007 година успява да убеди общината в Банско да финансира разкопките. И тогава станало чудото…
Още с първите копки на Безименният град в Банско пред очите на археолози и работници започват да излизат очертания на крепостни стени, на домове, улици, складови помещения, а керамиката била толкова много, че една част от откритите парчета са използвани за надстрояване на зидовете.
Пласт след пласт градът, който си няма име започнал да разкрива своите тайни.
Оказало се, че на това място е кипял живот от повече от 3500 години, което е изумително откритие не само за страната ни, но и за Европа, а културните пластове, които археолозите разкрили били от 3000 – 2000 г.пр. Хр. до Късното Средновековие (XVII век).
Всеки пласт, който разкривали археолозите разказвал своята история. Разкрити били очертанията на град с площ от 25 дка. Разположен на удобно стратегическо място, от което има добра видимост на района, градът е бил защитен от високи, отвесни скали, а където се налага са били издигнати високи, каменни защитни стени, които осигурявали отбраната и защитата на населението.
Градежът на крепостните стени бил от дялани камъни, споени с хоросан и с начупени печени тухли. Вътрешният град, разположен на площ от 5 дка също бил ограден с двойни крепостни стени е разполагал с охранителни кули на главните порти. В процеса на разкопките на вътрешния град е разкрита и втора раннохристиянска църква, която обаче все още не е изследвана напълно.
В един от горните пластове специалистите откриват данни за пожар, което ги навежда на мисълта, че Безименният град Банско е бил застигнат от голямо огнено опустошение, за което никой не може да каже дали е възникнало случайно или при нападение от вражески войски.
За няколко сезона екипът на Владимир Баряков разкопал 600 кв. метра площ, като освен останки от крепостни стени, храмове и домове са открити много бронзови накити, сред които гривни, фибули, копчета, токи, апликации, както и един уникален пръстен с две фигури и част от антична плочка на тракийски конник. Впечатление правят и откритите над 50 питоса, което говори за развита търговия и производство на различни земеделски продукти.
Интерес представлява и огромния брой монети, които са открити в Безименният град Банско. Намерените монети са над 200 и са от различни периоди (от III до XVII век), което показва, че в града е кипял живот много дълго време.
Археолозите откриват и голям брой стъклени предмети, което категорично сочи, че селището не само е било голямо, но и доста богато. В онези далечни времена стъклото е било много скъпо и ценно, и само едно богато население е можело да си позволи да притежава толкова много стъклени предмети, каквито са открити в града.
Една от големите загадки, пред които се изправят археолозите е откритото светилище в източната част на местността. Светилището е разположено върху скален масив, а до него се стига по издълбани в отвесните скали каменни стъпала. По пътя към светилището, както и върху скалата, върху която е изградено са открити два изсечени в скалите лика, за които археолозите все още нямат отговор кои са хората или боговете, които изобразяват.
Специалистите са на мнение, че светилището е тракийско, още повече, че в близост са открити гробовете на „високите” хора от тракийското племе Даи.
Има още много тайни, които градът без име пази и които се надяваме през идните години да разкрие, но и разкритото до сега е нещо изключително и уникално.
Но най-голямата загадка е името на града! Нито при разкопките, нито в документи, легенди или предания се споменава името на това голямо и богато селище, което е наистина доста мистериозно. Археолозите се надяват да открият някакви надписи, които да хвърлят светлина по въпроса и най-сетне името на града да стане ясно.
Но до тогава всички ще наричаме древния град „Безименният град”.
Какво ви очаква, ако решите да разгледате крепостта, докато сте на почивка в Банско?
Все още проучванията на Безименния град Банско са в началото и не са много обектите, които са разкрити напълно и които можете да видите, но все пак има няколко помещения, останките на които можете да разгледате, както можете да посетите и възстановения храм „Свети Никола”.
Как се стига до древния град?
Безименният град е разположен на естествено възвишение в предпланините на Северен Пирин в местността „Свети Никола” на 4 км. от Банско. Точното му местоположение е с GPS координати: 41°48’42” С.Ш. и 23°31’54” И.Д.
До забележителността ще стигнете сравнително лесно, дори и да не използвате GPS система. След като излезете от Банско и поемете към Добринище, на около 1,8 км. ще видите табела, която указва, че трябва да отбиете от главния път и да поемете към забележителността. Оглеждайте се внимателно, тъй като табелата от страната на Банско не е много четлива и можете да пропуснете отбивката.
Има два пътя, които могат да ви изведат до крепостния град. И двата пътя са черни, но е възможно да се мине с кола. Първият път върви успоредно с изградена колоездачна пътека и ако поемете по него, той ще ви отведе до място, където ще трябва да оставите колата и да продължите пеш по пътеката до крепостта.
Ако изберете втория път, той ще ви изведе до подножието на Безименният град.
По който и път да тръгнете ще стигнете до дървена беседка, от която тръгва пътеката до самата крепост. Тук вече трябва да вървите пеш, но не е страшно. Като разстояние пътят до горе се изминава за около 20 минути, но е доста стръмен, затова е добре да предвидите подходящи обувки за изкачването.
По пътя до древното селище има няколко обособени места за почивка, където можете да отморите и да се насладите на страхотните гледки, които се разкриват от възвишението.