Апартхотел Лъки Банско

Меню

Пристигане
Напускане
2 нощувки
2 Възрастни · 0 Деца 2 нощувки

2 нощувки

2 нощувки

Личностите от Банско: Митрополит Неофит Рилски (1793 – 1881)

Портрет на Неофил Рилски

Първата си глътка въздух в Банско са поели не една и две велики личности, които са оставили ярка диря не само в историята на родния си град, но и в историята на цяла България.

Една такава личност е Митрополит Неофит Рилски – просветител, книжовник, учител, писател със светско мислене и духовен сан.

Биография

Детство 

Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) е роден през 1793 г. в Банско в семейството на поп Петър Бенин и съпругата му Екатерина. 

Родителите на Никола са заможни, уважавани и много почитани. Баща му освен, че е от много стар бански род е и поп в църквата „Света Троица” и даскал в килийното училище към нея. Майка му пък е от богат разложки род търговци на памук, които въртели много успешна търговия в гръцко, сръбско и австрийско. 

Още е съвсем крехка възраст Никола проявявал интерес към четмото и писмото, а негов пръв учител бил баща му, който преподавал в килийното училище на градчето. Ден след ден Никола научавал нови неща, а жаждата му за знания ставала все по-голяма.

Юношество

Като малък Никола бил любознателно, будно и отворено към всичко ново дете, което жадувало да опознае света около себе си. Най-вероятно тъкмо тази негова любознателност го сближила изключително много с Димитър – син на Тома Вишанов – Молера (зограф и основател на Банската художествена школа). Благодарение на приятеля си, младия наследник на рода Бенини се запознал с изобразителното изкуство и иконописта и лека – полека се влюбил в зографското изкуство.

Желанието му да стане зограф било толкова силно, че решил да тръгне заедно с Димитър към Виена, за да се обучава. Заминаването за австрийската столица не се осъществило, тъй като Димитър трябвало внезапно да замине, но не за Виена, а заедно с баща си, за да изографисват Рилския манастир. Това обаче не обезсърчило Никола и той просто си събрал багажа и избягал от вкъщи, за да настигне приятеля си по пътя му към манастира. 

Така бъдещият Митрополит Неофит Рилски се озовал в Рилския манастир, което предопределило съдбата му. По време на престоя си в манастира Никола разбрал, че зографството не е и никога няма да бъде неговото призвание, но пък за сметка на това открил истинската си страст – книжовната дейност

Къща-музей на Неофит Рилски Банско

За да може да се обучава и развива писателска и просветна дейност обаче трябвало да се посвети живота си на Бог и Никола Бенин не се поколебал да го направи.

Когато приятеля му приключил работа по изографисването и си тръгнал от Рилския манастир Никола останал и станал послушник проигумен Йеротей. Това негово решение не допадало особено много на баща му, който всячески се противил на тази идея, но в крайна сметка се примирил при условие, че Никола няма да бъде покалугерен без неговото съгласие и благословия.

Проигуменът уверил поп Петър, че синът му няма да стане монах, а ще изучава в манастира елинското писмо и четмо. Като доказателство за истинността на думите си, Йеротей започнал да обучава Никола на гръцки.

Малко след като притесненията на поп Петър били приспани, проигумен Йеротей нарушил договорката и през 1811 г. Никола бил покалугерен тайно и получил монашеското име Неофит.

С приемането на монашеското име, животът на младия калугер поема по съвсем нов път, който той следва до смъртта си.

Младост

През първите години от живота си в манастира Неофит се обучавал прилежно и показал толкова завидни резултати, че от манастира го изпратили в София, за да получи духовен сан от гръцкия митрополит. 

В София Неофит Рилски срещнал млад учител от Солун, който знаел перфектно църковен славянски и гръцки и той станал неговият пръв учител по тези езици. След известно време обаче Неофит трябвало да се върне в манастира и за да не прекъсва обучението си взел учителя със себе си.

В манастира обучението му продължило близо 4 години… точно толкова, колкото дълго престоял и учителя му зад стените на Светата обител.

След заминаването на учителя, обучението на Никола било прекратено и се наложило да потърси друг преподавател или училище, в което да продължи да се учи. 

Така през 1822 г. Неофит се отправил към Мелник, където по това време се е намирало известното гръцко светско училище на даскал Адам от Мецево. В него младият мъж се обучавал 4 години и се превърнал в един от най-добрите елинисти в страната.

Книжовна, просветна и преподавателска дейност

През 1826 г., приключил успешно обучението си в Мелник, Неофит се връща в Рилския манастир и скоро след това е поканен да преподава в Самоков, където учителства и работи като секретар при самоковския митрополит Игнатий.

Главен вход на къща-музей на Неофит Рилски

През 1828 г. обаче Игнатий е зверски убит, което травмира Неофит изключително много. Този акт на насилие провокира младия мъж да направи първите си опити в поезията с написването на стихотворение, посветено на убития духовник.

След убийството на самоковския митрополит, Неофит Рилски се връща в манастира и възобновява преподавателската си дейност там, но отново нещастно събитие го кара да напусне Светата обител много скоро. През 1833 г. разбойници нападат, плячкосват и разрушават Рилския манастир и Неофит е изпратен в Цариград, за да търси помощ за възстановяването му. 

След успешно проведената мисия по възстановяването на манастира Неофит се отправя първо към Казанлък, а малко по-късно (през 1834 г.) към Букурещ.

Идеята да отиде в Букурещ му дава Васил Априлов, който смята, че там Неофит Рилски ще може да получи възможно най-добрата подготовка, която ще му помогне да стане един от най-ерудираните учители на своето време. 

Така и станало и когато 1835 г. Първото взаимно училище в Габрово отворило врати, Неофит Рилски станал първия преподавател в него. Докато преподавал в Габровското училище Неофит написал няколко учебника и въвел взаимоучителния метод на обучение. 

Освен с преподаване, по време на престоя си в Габрово Неофит направил първия професионален превод на Новия Завет на книжовен език.

Въпреки големия си принос към обучението в Габровското училище, Неофит не могъл да създаде трайни приятелства нито с учителите, нито с учениците, което го накарало да приеме предложението на общността в Копривщица да стане учител в тамошното училище.

От 1837 г. до 1839 г. Неофит Рилски бил преподавател в Копривщица и през тези две години той успява да създаде множество учебници и пособия като „Взаимоучителни практики”, „Свещенний краткий катехизис”, „Българска граматика”, „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици”, „Краснописание” и други. Благодарение на създадените от него учебни пособия и учебници модерното светското образование си проправя път в българските училища. 

Просветителската и преподавателска дейност на Неофит Рилски в Копривщица е изключително успешна, но въпреки това той не станал любимец на управниците на града, които поради незнайни причини го принудили да напусне Копривщица и да се върне отново зад стените на Рилския манастир.

Със завръщането си в манастира, Неофит продължава просветната и книжовната си дейност и работи усилено в посока промяна на начина на преподаване в българските просветни институции.

Лични вещи в музей на Неофит Рилски в Банско

Учебниците и книгите, които издава го правят много популярен в цялата страна и той получава стотици писма, в които училища в различни градове в страната го канят да преподава в техните школа. Неофит дълго отказва преподавателските места, които му предлагат, но през 1848 г. приема предложението на богословското училище на остров Халки, където преподава славянски езици за около две години. Докато е преподавател там издава два нови учебника: „Аритметика” и „Христоматия славянского язика”. 

На остров Халки Митрополит Неофит Рилски най-вероятно се е чувствал добре и спокоен да твори, но за нещастие през 1852 г. трябва да го напусне, тъй като в училището върлувала чума.

Затова отново се връща в Рилския манастир, където продължава книжовната си дейност. През последните години от живота си Неофит Рилски получава много предложения за преподавателска позиция и в училища, и в университети, но отказва на всички и се отдава напълно на книжовната си дейност.

В годините преди смъртта си той става игумен на Рилския манастир и е един от най-мъдрите и уважавани игумени, които е имал манастира в цялата си история.

До деня на смъртта си през 1881 г. Неофит Рилски не престава да работи за просветата и за промяната в образователната система в училищата. През 1875 г. издава „Словар на българския език”, четири години след него издава „Описание на Рилския манастир”, а неговият превод на „Евангелие” (1840 г.) играе огромна роля за формирането на новобългарския книжовен език.

Неофит Рилски е една от най-ярките личности, които Банско е дало на България

Стая в къща-музей на Неофит Рилски в Банско

През целия си съзнателен живот той работи за развитието на книжовната и просветна дейност в страната и трудът му не остава напразен. Благодарение на него са положени основните на модерното светско образование, благодарение на него имаме първия глобус, благодарение на неговата работа хиляди младежи са получили добро образование и са станали велики личности.

Prekrasan pogled na planine | Lucky Bansko

А Банско? Банско пази спомена за Неофит Рилски и почита паметта на великия българин, който никога не забравя родния град и съгражданите си. Макар и да не се връща често в Банско, той следи отблизо развитието на просветното дело в града и помага винаги, когато се налага.

Ако в момента сте в Банско или ви предстои пътуване до там, отделете час – два от времето си и посетете родната къща на Неофит Рилски. Разгледайте стаите, в които малкия Никола е отрасъл, влезте в училището, където се е научил да пише първите си буквички и числа, разгледайте музея, посветен на неговия живот и дейност.

Само така можете да се докоснете до прочутия книжовник, даскал и просветител, който до последния си дъх е работил единствено в полза на целия български народ. 

Имате ли малко време, отдайте почит към една от най-великите личности, родени в Банско – Митрополит Неофит Рилски!