Банско: Почивка, спорт, развлечения, уникални музеи, фестивали, конкурси

Туризмът като организирана стопанска дейност в Банско започва да се развива целенасочено още от 1979 година. Днес градът е модерен международен курорт с условия за почивка и развлечения през всички сезони. Така в Банско идват туристи от цял свят, като броят им годишно стига до 500 000 души.

Една голяма част от тях пристигат, за да се докоснат до богата хилядолетна история, за която тук са открити свидетелства още от времето на траките, а и от преди тях.

Кратко казано – музеите в Банско и района са сред забележителностите, които туристът непременно трябва да види. Изборът всъщност е много богат и отговаря на всевъзможните интереси- паметниците на културата в района са към 150 – с местно и национално значение, има и под закрилата на ЮНЕСКО като световно наследство. Самият курорт може да се нарече град-музей – музеите в Банско са компактно разположени в голям комплекс недалеч от луксозния апартхотел Лъки Банско.

Всичко това може да съчетае и с някои от многобройните международни фестивали, конкурси, тематични дни – джаз, опера, балет, етно, поп и т.н., които се провеждат последователно през цялата година.

Защо град-музей?

Не само музеите в Банско са основание градът да бъде град-музей. Самата архитектура тук е много интересно съчетание на Старина и Модерност. От десетилетия строителството на сградите и инфраструктурата в новата част на града се съобразява с международния туризъм – и като създаване на условия, и като привлекателен вид.

Следват се най-съвременните тенденции с разнообразни архитектурни и дизайнерски решения за форми, цветове, съчетания. Така сами по себе си те са атрактивни и интересни за разглеждане.

Старата част си е направо архитектурен резерват с голяма историческа и етнографска стойност. Тук къщи на по над един век „разказват“ за епохата на Възраждането.

Районът на Банско винаги е бил богат край – със земеделието, животновъдството, занаятите. Но през Възраждането банскалии се замогват значително. Те търгуват не само по Егейското крайбрежие, но и със Западна Европа.

Много от тях отварят кантори в големи европейски градове, децата им учат там и развиват дейностите. Дори трима банскалии – братята Германови, основават банка и дават кредити даже на правителства.

Това замогване обаче привлича и многобройни банди. Те не само нападали кервани, но навлизали и в града. А и все още сме под робство – времето е несигурно за българите.

Това се отразява и на строителството по него време. За банскалии семейството и домът са били център на живота им и не са правили всичко за опазването им.

Улиците са се оставяли тесни, за да не могат да нахлуват по много конници наведнъж. Зидовете на къщите са били като крепостни стени – каменни, до два метра дебели, тежките порти са обковавали с желязо, прозорците били със здрави решетки, имали са и скривалища. Връзката между стаите пък била със сложно преплетени коридори.

Живеело се е на горния етаж, имало е „женска стая“, гостна, всекидневна за семейството и др. Отдолу са били работилниците или помещенията за земеделска продукция и инвентар.

Така днес старите къщи в Банско са „снимка“ с много детайли за живота на банскалии в миналото.

Музеите в Банско –  огърлица от перли

Всеки от музеите в Банско е със свое значение и принос – стои като перла в огърлица, която никъде другаде не може да се види.

Някои разказват за личности, останали на видно място в историята на България; други са свързани с християнската вяра, спомогнала за вековното оцеляване на банскалии в драматични и трагични времена; трети показват уникално изкуство, четвърти са събрали антики и старини от историята, и т.н.

От музеите в Банско, свързани с видни личности, най-популярни са имената на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров.

На мястото на родната къща на автора на „История славянобългарска“ е построен съвременен мемориал. Сред експонатите тук е уникалното копие на монашеската килия, в която Отец Паисий е положил началото на Възраждането у нас, написвайки „Историята“.

В къщата на Неофит Рилски са експонирани издания от личната му библиотека, както и негови просветителски трудове за образованието на все още поробените българи. В музея на Вапцаров – също в родната му къща с престрояване, се използва съвременна мултимедия за представяне на живота и творчеството му.

Музеите в Банско обаче са съхранили живота и делото на още значими за историята ни хора. Тук например е родната къща на Молера /Тома Вишанов/, положил основите на иконописа и стенописа на Художествената школа от Банско.

Църквите  „Света Троица“, която е в центъра на Банско и „Успение Богородично“, са паметници на културата с национално значение.

„Света Троица“ е впечатляваща не само с размерите си /дълго след построяването й тя е била най-голямата на целите Балкани/ но и с богатата, и красива украса.

Тук туристите научават и драматизма на построяването й между 1833 и 1835 година, за да се стигне до освещаването две години след това. „Успение Богородично“ от средата на 18 век е с уникален дърворезбен иконостас. Със стенописите си пък църквата в Добърско – на 20-ина километра от Банско, е под защитата на ЮНЕСКО.

Радоновата къща, Домът на изкуствата и Банската живописна школа

Сред музеите в Банско има три с експозиции, които обобщено показват периоди от историята на района и приносът му в националната култура.

Радоновата къща, която е от началото на 19 век и е построена в стила на местните традиции, е събрала  археологически находки, етнографска изложба и битови предмети от някогашното банско всекидневие.

Археологическите материали, снимките и артефактите обхващат периода от възникването на селището до 1912 година, когато идва Освобождението.

Тук има находки, от тракийско време, античност, средновековие, намерени при разкопки на крепости, раннохристиянски базилики, светилища и др. Етнографската експозиция включва носии, битова обстановка, обредност, естетически виждания и т.н.

Домът на изкуствата е свързан с музея на Вапцаров, но е и самостоятелен комплекс за изложби, спектакли, художествени и научни форуми. Една от постоянните изложби е за Банско като книжовен център, показани са снимки, документи, ръкописи, книги. Разбира се, значително място тук заемат Паисий Хилендарски и Неофит Рилски.

Живописната школа, създадена и развита от самобитни бански майстори, е показана в сградата на бивш метох от 1749 г. В експозицията са включени оригинали на икони, показани са копия на стенописи, църковни атрибути.

Специалистите са категорични, че Банската школа, която е резбарско-живописна, е принос в развитието на църковната живопис у нас със своя стилистика, макар че е имало нееднозначни творчески търсения, а творбите са сред най-добрите в националното ни изкуство.

Тя е самобитна, изчистена от външни влияния и се развива като характерно Възрожденско явление. За повече от век майстори от школата са нарисували хиляди икони в църкви и манастири, направили са уникални иконостаси.

Дело на майстори от школата са иконостасите  в „Света Троица“ и „Успение Богородично“ в Банско, техни творби има дори към централната църква в Рилския манастир, в Атонските манастири и други емблематични за Църквата места.

Банско – уникални обичаи и занаяти, които туристите могат да видят

В Банско са запазени автентични обичаи и старинни художествени занаяти, които предизвикват силен интерес на туристите и от страната, и от чужбина.

Затова те са специален акцент в програмите, предлагани на гостите. Ежегодно една седмица през месец май в старинната част на града се провеждат специални тематични празници, на които се демонстрират традиции от Банскофолклор, обреди, местна традиционна кулинария и т.н.

Туристите могат не само на живо да наблюдават работата на майсторите – дърворезба, тъкане и много други, но и да се включат в демонстрациите, да опитат „как става“ и дори да изработят нещо. Поради големия интерес, за някои изкуства се предлагат и кратки обучителни курсове.

Банският пикник също е много атрактивен. Той се провежда в живописни местности край града, до които се отива с конски каруци. Там пред гостите се изнася цял спектакъл – традиционни фолклорни песни, танци и свирни, обичаи, сценки за всекидневието на банскалии, местен хумор.

Обядът сред природата включва бански специалитети – пастърми, суджуци, гозби и домашно вино и ракия. Има и пикник – отвличане „от хайдути“ в автентични старинни носии и сценки от хайдушкия живот отново с богата фолклорна програма.

Интересно е да се видят и запазените валевици – големи сковани „корита“ за пране на одеала, черги и други подобни. В тях по стръмен улей от високо се спуска вода и се получава силна струя, която „бие“ чергите като в завъртяла се пералня, защото се образува водовъртеж.

За този вид пране са необходими денонощие или две, но пък е любопитно да се види изобретателността на банкалии „с подръчни средства“ в миналото.