Първите писмени сведения за Банско
Богатата история на Банско е оставила многобройни сведения – исторически, архитектурни, художествени, духовни. Първото писмено свидетелство за Банско като обособено селище обаче е от 1576 година. Това са данни от турски регистър на овцевъдите. От него става ясно, че селището по онова врече вече е установено, уредено, така че Банско със сигурност е от по-ранни години.
В специализирани исторически изследвания за района, издадени от БАН, се посочва, че в Разложката котловина между 1570 и 1660 година Банско е сред от най-големите селища. Съставено е било от три махали, а къщите му достигали 400. Данните са от архив на Татар-Пазарджишка кааза и показват, че Банско е било богато селище. Имало е фамилии, които са отглеждали по 4000 овце, от които заделяли по 400 – за турския данък, наречен „десятък“.
Същевременно в района имало много разбойници – тук на големи групи вилнеели кърджалиите, които плячкосвали стоката на банскалии. Това определено поражда съпротива – хората са искали да опазят имуществото си. В района и днес са много популярни разказите за войводата Терзи Никола, на когото в Банско е кръстена улица и който е от „хайдушката“ история на Банско.
Накратко предадени, те разказват как с дружината си той избил кърджалиите на Чобан Гега – стотина души, които тъкмо пирували след пореден голям грабеж на богати фамилии от Банско. Терзи Никола дал урок, след който разбойническите набези секнали.
Тази съпротива в района, която впрочем продължава през цялата история на Банско по време на робството, подхранва тезата, че Банско възниква като обособено селище през 16 век за отпор на населението срещу набезите и произвола на османлиите.
Новите сведения за древната история на Банско
Като се говори за история на Банско, трябва да се имат пред вид и данните, открити през последните години. Това са сведения, които са разкрити при археологически разкопки. Те сочат, че всъщност трябва да се говори за древната история на Банско и района.
Оказва се, че тук е било населено още от древността и през различните епохи мястото е обитавано и от траки, и от римляни, и от византийци, и от славяни. Открити са крепостни стени, останки от помещения, погребения, както и свидетелства за улегнал живот и дейност на хора от преди 4500-5000 г.
Нови сведения дава откритият през 2003 година Безименен град, който е на 4 км от Банско. Резултатите от проучването на екипа на Владимир Баряков, уредник и археолог в Музейния комплекс Банско сочат, че в този град без прекъсване е имало живот от около 2000 г. пр. Хр. до 16-17 век.
Откритите монети със сигурност доказват, че селището е съществувало поне от 2/3 до 17 век. Разкрита е и раннохристиянска базилика от края на 4 и началото на 5 век Намерените украшения пък показват, че населението е било заможно. Екипът е попаднал и на скелети с размери между 1,80 и 2 метра, което е голям за времето си ръст. Вероятно тук е било тракийското племе Даи, описано от Омир като изключително смели воини.
Тези селища са се престроявали през вековете и са ползвани наново. Така другата теза гласи, че Банско възниква още в 9-10 век върху останките на древно селище.
Районът влиза в българската територия през първата половина на 9 век. Сведенията за живота тук през Средновековието до падането под турско робство са оскъдни. Надеждите са разкопките да хвърлят светлина.
За Средновековната история на Банско може да се каже, че населението е било предимно от скотовъдци. В същото време районът на Банско е бил духовно и религиозно християнско средище, съхраняващо и историята. Тук са открити късносредновековните църкви „Св. Георги“ и „Св. Илия“.
Много интересна е църквата от 1614 година в Добърско, която е на 20 километра от Банско. Стенописите на храма отразяват заселването в района на ослепени войници на Самуил след битката при Беласица през 1014 година. Така историята по своеобразен начин е изобразена и съхранена.
Възраждането
Възрожденската история на Банско го превръща в един от центровете на българското Възраждане – и като икономически подем, и като отваряне към външния сват, и като просветителство, и като реално разпалване на народното самосъзнание и патриотизма.
През Възраждането Банско започва бързо да се развива икономически, става оживен търговски център с множество развити занаяти. Започва новата история на Банско. Развива се усилена търговия по Егейското крайбрежие, развиват се търговски връзки с големите градове в Централна и Западна Европа, където много банскалии откриват кантори, децата им се образоват в чужбина.
Към северните части на Гърция керваните носят дърводелски, железарски и кожарски изделия, а се връщат с риба, маслини, памук, кожи. Европа се нуждае от суровини за производството си и предприемчивите банскалии започват доставки. По-късно развиват различни дейности. Пример за замогването по това време са братята Лазар, Михаил и Иван Германови. Те откриват собствена банка и отпускат заеми на сръбското княжество.
Известни личности от Банско
Икономическият подем разпалва у банскалии увереността в собствените сили и самосъзнанието на българи, разгаря огнището, съхранило през вековете националното самосъзнание. Започва нов етап в духовната история на Банско, която дава на България събития и личности, останали ярко и в националната ни история.
Не може да не се започне с Пайсий Хилендарски (1722-1773). Тук той написва „История Славянобългарска„. Това е преломен момент в историята ни, с огромно значение за духовното израстване на народа, дотогава смазан от всекидневната борба за оцеляване. Като припомня и въздига славната ни история, Паисий изиграва възлова роля за въздигате на националното самочувствие, въздига патриотизма. Той е първият автор, очертал българските територии – Мизия, Тракия, Македония и Поморавието.
Тук е роден и живял просветителят Неофит Рилски (1793-1881). Съчиняването на учебници за замисленото от Васил Априлов взаимно училище; първият превод на новобългарски на Новия Завет; издаването на учебници и пособия са само малка част от обширната му дейност. Той е наричан „патриарх на българските учители и книжовници”. Не случайно днес образователното министерство връчва награда „Неофит Рилски“ на изявени учители.
Банско е с принос и към националното религиозно изобразително изкуство, като Тома Хаджиикономов развива живописна школа; търговецът Марко Везньов става виден издател и просветител; братята Димитър и Костадин Молерови започват фолклорни проучвания и създават методика за краеведските изследвания.
Наред с това Банско дава на Пиринския край и България редица воеводи и революционери за и въоръжена борба. Сред тях има и духовник Галактион Хилендарец (1830-1894). Хайдутинът и воевода Георги Кременлията (1840-1886) участва в Кресненско-Разложкото въстание, в Неврокопско и Мелнишко действа воеводата Димитър Сеизов.
Като се говори за известните личности от Банско, не може да не се спомене и Никола Вапцаров (1909-1942) – той е от гениалните ни поети, удостоен е с престижната Международна награда за мир.
Самоуправлението
Общият подем довежда и до развитие и на самоуправлението в Банско, което тогава все още е село. Около 1850 г. е основана Банската българска община. Тя обаче не започва управлението от нищото, вече има добър опит в развитата управленска история на Банско. Още през 1833 г. е сформиран общоселски обществен съвет, оглавен от Лазар Герман, във връзка с градежа и изписването на църквата „Св. Троица”. Очевидно този съвет е сработил добре като организация на местните, защото църквата е осветена 2 години по-късно.
През 1838-а в двора на църквата е построено килийно училище, което през 1847 г. става в новобългарско светско училище. Банската българска община организира през 1857 година изграждането на нова училищна сграда, взаимното училище става класно, доставят се възрожденски вестници, развива просветата в селото. Така в ръководството на общината влизат влиятелни търговци и занаятчии. Още през 1850 година – веднага след създаването си, Общината строи камбанария на църквата „Св. Троица“, монтира часовник в 1865 г.
По-нататък – през 60-те и 70-те години на 19 век, Банската българска община повежда борбата за независима българска църква, развитие на просветното дело в селото. Прави и силен патриотичен и социален жест – подпомага пострадалите семейства при разгрома на Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879), когато след Берлинския конгрес Кресненско-Разложката долина остава в пределите на Османската империя.
Участие във въстанието взема почти цялото местно население – Банско става център на установеното „Разложко царство”, което обаче просъществува само седем дни и е потушено жестоко
Банско е известен и с дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1896 г. в Банско учител е Гоце Делчев, който превръща селото в околийски център на ВМОРО и цялата комитска мрежа. На 5 септември 1903 г. в Банско се провежда конгрес на дейците от Околията Серския революционен окръг. Целта е да се обсъди подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.
При избухването на Илинденско- Преображенското въстание (1903 г.) местните участват активно и дават жертви. Сред тях са учителят Радон Тодев и четата му, която е избита в Годлевската планина. Включили са се общо 300 банскалии в шест чети. След разгрома част от местните бягат в свободна България.
В края на ХІХ и началото на ХХ век Банско продължава да е най-голямото селище в Разложката каза. В труда на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика” се сочи, че през 1900 г. в Банско живеят 6500 българи, подчертава се, че са християни.
През Балканската война в 1912 година от Банско има 131 доброволци, а общината събира храна и облекло за войската и четите на ВМОРО. Сегашната община Банско преминава в пределите на България през 1912 година. Освобождаването на Банско на 5 октомври 1912-а става с помощта на чети. Те са водени Йонко Вапцаров, Пейо Яворов, Христо Чернопеев и Лазар Колчагов. В административната система на България Банско се включва с общинска управа от петима човека и Асен Тодев като първи кмет.
След Първата световна война в Банско основният поминък е земеделието и по-точно традиционното животновъдство. Развива се и дърводобивът за производството на мебели. По него време градът наброява 4550 жители.
Днес тези дейности са запазени, но 60 на сто от населението, което е около 9 хиляди души, работи в туризма Банско, който вече е международно известен планински курорт. Богатата история на Банско му е дала статут на уникално селище с международно значение.
Тук има над 140 паметници на културата, съхранени са 200 автентични къщи от Възраждането, архитектурните паметници са 32, има параклиси, музеи, градът е с 3 действащи църкви.
Банско е град-музей, където старото е запазено и съчетано с модерното. Това е уникален микс от традици и съвременен стил, модерно строителство и вековни къщи, съхранена автентичност на фолклора в модерния град
История на Банско – Любопитни факти
През цялото време на робството тук е имало само християни, турци не са се заселили, макар че районът е бил богат. В Банско не е имало и конак. А при насилственото потурчване в Разложката котловина през 17 век, в Банско само един човек е станал мохамеданин.
В района е единствената у нас действаща теснопътна линия. Това е теснолинейката Септември — Добринище. Използва се възстановен за движение атракционнен парен локомотив, произведен през 1949 г. в Полша. Разстоянието между крайните гари е 125 км и си изминава за около 5 часа със средна скорост 25 км/ч. Освен от местни, теснолинейката се ползва и като атракция за туристите.