Меню бг

Посочете информация за престоя

Пристигане
,
Напускане
,
Възрастни
16+ годишни
Деца
0-15 годишни

2 нощувки

2 нощувки

История на град Белица

Разположен в една от най-красивите части на Рило – Родопския масив, заобиколен от вековни гори, град Белица е едно от най-уютните и приказни местенца, на които можете да попаднете. И повярвайте, няма да ви се иска да си тръгнете.

Не сте били досега в Белица? Предлагаме ви кратка виртуална разходка, след която, уверени сме,  ще искате да опознаете градчето по-добре. 

История на град Белица

Историята на Белица в няколко фрагмента

Земя, населявана от келти, траки и римляни

Землището на днешното градче е населявано от дълбока древност. По тези места са живели праисторически племена, келти, траки, римляни, елини, славяни. За това свидетелстват многобройните археологически паметници, сред които откритите в землището на града раннонеолитно селище в местността Равен, светилище на древните траки в местността “Бабяшка чука”, тракийска могила в местността “Белишка чука” и много други.

Беличе и Баля и Беличе Изир или “раждането” на днешна Белица

Разпръснати селища в околностите на днешния град са съществували много преди страната ни да падне под османско иго. Разположени високо в планината, селата били далеч от основните пътища, което им осигурявало самостоятелност. 

Но промяната в климатичните условия във високите части на планината принудила  населението им да слезе по-надолу и да се засели в две съседни села –  Беличе и Баля и Беличе Изир. 

За пръв път селищата се споменават в турски данъчни регистри от 1576 година, където е описан броя на овцевъдите в тях. През 17 – ти и век двете селища се обединяват и дават началото на днешния град Белица. 

Бела Ица или легендата за Белица

За името на града се носят много легенди, но една от тях е много обичана от местните. В нея се разказва за саможертвата на мома на име Ица, която всички я наричали Бела Ица, защото била много красива. Ица била висока и стройна, с големи сини очи, с алени устни като добре узрял нар и с коса, по-тъмна от най-тъмната нощ. 

Веднъж, докато се трудела на нивата, покрай нея минал турски войник, който мигом се влюбил в нея и я поискал за жена. Гордата българка обаче му отказала и животът ѝ се превърнал в кошмар. Където и да отидела, там бил и аскерът. 

За да опази честта си и да не му позволи да я вземе за жена, Бела Ица се изкачила на близкия висок връх и се хвърлила в буйните води на реката, която минавала отдолу. В чест на непокорната красавица градът носи името Белица.

Възраждане – време за пробуждане и просветление

По време на Възраждането градчето, в което заедно живеят българи – мохамедани, помаци и християни се разраства и се превръща в стопански, духовен и просветителски център.  

През 18 – ти век града вече има своето килийно училище, където децата се учат на четмо и писмо от Атонския йеромонах Евтимий, а родолюбиви беличани четат и пренаписват “История Славянобългарска”.

В периода  1883 – 1885 година беличани под ръководството на местния поп Илия започват градежа на църквата “Свети Илия”.  Строежът на храма вървял бавно, защото каквото съграждали християните бивало разрушавано от турската власт. 

Въпреки многото перипетии и в разрез с тогавашните закони,  християнската църква била издигната най-високото място в града и кубетата ѝ се виждали от всякъде. А на най-високото ѝ кубе бил поставен часовник, внесен от Виена, който отмервал времето за всички хора от града. 

Борба за свобода и независимост

Копнеещи за свобода, беличани участват в подготовката на Априлското въстание в този край. В градчето се създава революционен комитет, а според една от легендите, местния поп Данаил фиктивно сгодил дъщеря си за Левски, за да има причина Апостола да посещава дома му, където да се събира със съзаклятниците. 

Поради неизвестни причини, въпреки подготовката града не участва в Априлското въстание, но  опълченци от Белица се включват в Руско – Турската война и се бият за свободата на страната ни. Опълченците участват в боевете край Русе, Свищов, Шейново и Шипка и се връщат в родното си място обсипани с медали и отличия.

След края на войната и недоволни от клаузите от Берлинския мирен договор, според който Македония остава извън границите на Княжество България,  беличани продължават борбата за свобода и независимост.

Хора от града взимат активно участие в Кресненско – Разложкото въстание и участват в сраженията при Разлог, където голяма част губят живота си, а други са арестувани и прокудени от домовете си.

Неуспехът на въстанието не сломява духа на гордите беличани и те са в първите редици в Илинденско – Преображенското въстание, избухнало през 1903 година. След потушаването му и за наказание, че са взели участие в него, градът е опожарен до основи. В пламъците изгарят над 480 къщи, в това число и църквата “Свети Илия”, а над 220 мъже, деца и жени са убити. 

Свободата си Белица получава едва през 1913 година, когато след края на Междусъюзническата война остава на територията на България. 

Белица в съвремието ни

Днес градчето е главен център на община Белица – една от най-малките общини у нас. С обща площ от 382 кв. км., общината обхваща 12 населени места, в които живеят общо 11 400 жители. От тях близо 4000 живеят в административния център Белица. Населението на града е смесено, като двете най-големи общности се определят или като християни, или като мюсюлмани. 

Без значение от религиозната си принадлежност, всички жители на Белица живеят в хармония и разбирателство помежду си. Празнуват заедно всички празници,  помагат си в трудни моменти и гордо се наричат родопчани.

Макар и малък като население и територия, градът има силно развит еко, исторически и културен туризъм и впечатлява с многобройните си забележителности.

Забележителностите на град Белица

Читалище “Г. Тодоров 1885 година”

Основано през 1885 година и до днес читалището е една от най-големите стълбове на културата в града. Неговите създатели са опълченци, завърнали се от Освободителната война. Заедно с почетните отличия за участието си в боевете за Освобождението на България, храбрите опълченци донесли със себе си български и руски книги и така поставили началото на читалищната дейност в града. 

Разбира се, това не се харесало на турските власти и скоро след отварянето на читалището, то било затворено. Но хората от Белица съхранили и опазили книгите и през 1908 година дейността му била възстановена. Оттогава до днес, читалището е една от най-важните институции и неизменна част от живота на хората от градчето.

Исторически музей Белица

Музейната сбирка е създадена през 1968 година от местния историк и краевед Стил Кошов. Първоначално се е помещавала в читалището, но през 1983 година е построена модерна сграда, в която е изместена.

Историческият музей Белица е разположен на площ от над 500 кв. м., а експонатите са разположени в няколко няколко зали. 

Ако решите на посетите града, отделете време, за да го разгледате – ще бъдете много приятно изненадани.  Тук ви очакват две зали “Археология”, посветени на древното минало на града, в които можете да разгледате интересни археологически обекти, открити при разкопки в землището на Белица. 

Ще ви е интересно да разгледате “Саркофага на конника” (дървен тракийски саркофаг, открит при разкопки в местността “Беличка чука” през 1995 година). Датиран от V  век пр. Хр., саркофагът е уникален и няма аналог не само у нас, но и на Балканския полуостров.

Сред експонатите впечатление ще ви направят още находки, открити в неолитно селище в местността Равен, артефакти от тракийско светилище, открити  в местността “Бабяшка чука” и други.

В зала “Средновековие” ще се запознаете с историята, бита и културата на града. Очакват ви многобройни експонати като документи и снимков материал, които проследяват бурното минало на Белица от Средновековието до участието хората от градчето в Освободителната война, Кресненско – Разложкото и Илинденско – Преображенското въстание.

В останалите зали можете да разгледате  етнографска изложба, разказваща за бита и традициите на хората от Белица,  картинна галерия и постоянната изложба “Покръстването на българите”.

История на град Белица

Валявиците

Валявиците са една от най-големите етнографски атракции за туристите през лятото. В града и околните села работят няколко такива валявици и местните продължават да ги използват, за да перат килими и одеяла в тях точно както са го правили поколения преди тях. Посетите ли Белица през лятото, непременно си направете една разходка до валявиците – ще останете очаровани.

Парк за танцуващи мечки

Сигурни сме, че сте чували за Парка на танцуващите мечки, който бе открит през 2000 година. Паркът се намира само на 12 км от Белица и една от големите забележителности и атракции в близост до градчето. Разположен на площ от 12 хектара, паркът приютява на всички регистрирани в страната ни танцуващи мечки и няколко техни събратя от съседните Сърбия и Албания.

Курортен комплекс Семково

Разположен на 17 км от Белица, курортния комплекс предлага изключително разнообразие от възможности за практикуване на екотуризъм. От курорта тръгват множество еко маршрути до различни природни забележителности. Тук се намират и два от входовете към “Национален Парк Рила”. 

Но Семково не е само за любителите на летните почивки, а и за всички, които обичат да отмарят в планината през зимата. Курортът разполага със седем добре оборудвани ски писти с обща дължина от 4 км. Пистите са с различна трудност и се обслужват от четири ски влека.

История на град Белица

Сред забележителностите на град Белица не можем да не споменем още:

  • Статуята на Бела Ица в центъра на града
  • Църквите “Свети Георги” и “Свети Димитър”
  • Автентичните възрожденски къщи в стария квартал на града
  • Тракийските светилища в местностите “ Белишка чука” и “Бабяшка чука” и много други

В близост до града се намират и четири езерни групи – Вапските, Чернополянските, Скалишките езера и Сухото езеро, както и водопада “Казаните”.

Къде се намира град Белица?

Както споменахме още в началото, градчето е разположено в сърцето на Рило – Родопския масив. Общината е в състава на област Благоевград и отстои на 70 км от областния град. Най-близки населени места до Белица са Краище, Горно и Долно Драглище, Дагоново, Банско (20 км), Разлог (19 км), Добринище и Добърско (15, 6 км).