Най-вероятно още преди да поемете към Банско сте си направили списък на забележителностите, които искате да посетите, докато сте гости на града. Предполагаме, че в списъка Ви за посещения веднага са намерили място църквите „Света Троица” и „Успение Богородично”, къщата – музей „Никола Вапцаров”, Веляновата къща, къщата – музей „Неофит Рилски” и още куп забележителности и ние ви поздравяваме за вашия избор.

Всички тези културно – исторически обекти заслужават напълно вашето внимание и ние сме сигурни, че ще им отдадете заслуженото.

Сега обаче искаме да ви запознаем малко по-детайлно с една от най-големите и интересни туристически забележителности в Банско – Иконната изложба „Банска художествена школа”, която незнайно защо все още не получава заслужено внимание от страна на туристите.

Преди това обаче…

Преди да поговорим за иконната изложба и какво можете да видите там, ще започнем малко по-отдалеч, като ви разкажем за сградата, в която изложбата се помещава.

Правим това отклонение, тъй като това е най-старата запазена и единствената точно датирана сграда в Банско. Едноетажната сграда е строена през 1749 г. и дълги години е била метох, който първоначално е принадлежал към Хилендарския, а по-късно преминава към на Рилския манастир.

Няколко века женския метох в Банско е играел важна роля за запазването на християнския дух на банскалии. Сградата е запазена в напълно автентичния си вид и сама по себе си е едно от най-забележителните културно-исторически наследства на Банско.

А защо е толкова точно датирана? Ами банскалии са били много будни и предвидливи хора, които са се гордеели със своята работа и поради това са издълбали върху един от основните зидове на метоха датата, в която е построен.

Възрожденската сграда е обявена за паметник на културата от национално значение.

Какво представлява иконната изложба?

Постоянната изложба на икони в Банско е действаща от 1986 година. Посветена е на майсторите от Банската художествена школа, която е допринесла изключително много за развитието на иконописта в страната.

Банската зографска школа е едно от най-големите явления не само по отношение на живописта и дърворезбата през XVIII – XIX век, но и оставя своя траен отпечатък върху историята и културното наследство на страната ни.

Банска художествена школа

За основоположник на Банската школа се смята Тома Вишанов – Молера, който допринася много за развитието на монументалната живопис у нас.

За Молера се знае, че е роден в годините между 1750 – 1760 г., но няма точно информация кога е починал. За известно време Тома учи във Виена, където е силно повлиян от европейските традиции в живописта. Чуждестранният стил, който внася в творбите си му донася и прякора Молера, което преведено от немски означава „художник”.

Завръщайки се в родното Банско, Тома Хаджиикономов Вишанов полага началото на един новаторски, прогресивен стил в иконописта и дърворезбата, който отличава майсторите от Банската зографска школа от всички останали школи в страната.

Образите, които художниците от тази школа рисуват, се отличават с издълженост на фигурите, цветова и композиционна хармония, елегантна линия на драпериите, чистота и сияйност на изографисаните ликове.

До края на земния си път Тома Вишанов – Молера не изменя на стила си и оформя у последователите си едно ново, европейско мислене. Молера е автор на иконите на иконостаса в храма „Успение Богородично” в Банско, на иконата „Богородица с Младенеца, ангели и пророци”, работи съвместно със сина по изографисването на „Покров Богородичен” в Рилския манастир. Негов почерк изследователите откриват в различни храмове не само у нас, но и в Австрия, Унгария и други страни.

След смъртта на майстора, неговият син Димитър и внукът му Симеон продължават развитието на Банската школа.

Димитър Молеров оставя свой собствен отпечатък, като се отделя от стила на баща си и се връща към по-консервативния, светогорски начин на иконопис. Живописта, която излиза изпод четката на Димитър се отличава с колорит и пластичност на образите, любов към светлината, пространствата и пейзажите, рисувани в дълбочина.

Взимайки елементи от техниките на баща си и преплитайки ги с по-консервативния начин на рисуване, Димитър Молеров се превръща в един от най-търсените и уважавани зографи на своето време.

Дело на Димитър Молеров са иконите в църквата „Света Троица” в Банско, изографисването на параклиса „Архангелски събор” към Рилския манастир (1835 г.), изографисването църквата в „Пчелино”. Майсторът работи в манастири в Гърция, Македония, Сърбия, а сред най-големите му творения са фреските в атонския манастир „Ветропед”.

За съжаление Димитър не навсякъде, където е работил е оставял подпис на творбите си и това затруднява неговите изследователи да проследят цялостно работата му особено извън страната. Предполага се, че е работил на о. Крит, в Шкодра и на други места, но няма неопровержими доказателства за дейността му.

Следващите поколения от семейството, които продължават традициите на Банската художествена школа са сина и внука на Димитър Молеров – Симеон и Георги.

Симеон Молеров работи дълги години с баща си и усвоява напълно техниката на изографисване, характерна на Банската художествена школа. За съжаление Георги Молеров (внука) умира много млад и не е успял да остави голямо наследство освен няколко малки икони, които са изографисани със съвършена техника.

Освен Тома Вишанов – Молера и неговите наследници – сина му Димитър и внукът Симеон, в Банската зографска школа творят именити майстори като Михалко Голев, Стефан Стаматов, Георги Бобошевски, Майстор Велян и сина му Ангел Велян, Христо Гълъбов, Димитър Сирлещов и други.

Майсторите от Банската школа поставят началото и на характерния архитектурен стил, известен днес като „Банска укрепена къща”. Този възрожденски архитектурен стил се отличава с масивните си високи зидове, с тежките си порти, с тайните си проходи, бойници, скривалища и най-вече с декоративно украсените си фасади.

Любовта на банскалии към изографисването на къщите била толкова голяма, че освен фасадата често са се изографисвали и отделните стаи, та дори и скривалищата.

Днес образци от автентичния за XVIII век архитектурен стил „Банска укрепена къща” могат да се видят в стария квартал на Банско, а най-популярните сред тях са Веляновата, Бенината, Хадживълчовата, Молеровата, Шарената къща.

През годините банските майстори си сътрудничат с Дебърската, Тревненската и Самоковската художествени школи, но запазват своя новаторски стил.

Отличителният почерк на зографите от Банската художествена школа е любовта към златното и ярките цветове. Всички майстори от тази школа (без основоположника Тома Молеров) „играят” щедро с тези цветове.

Банската зографска школа е с локално значение. Майсторите, които принадлежат на нея работят предимно в Банско, Разлог, Благоевград и околните селища. Най-значимите техни творби могат да се открият в църквата „Света Троица” в Банско, Рилския манастир и Разлог.

След Освобождението зографската школа продължава да работи, но успехът ѝ постепенно намалява. Все пак, за разлика от останалите зографски школи, които приключват дейността си почти веднага след Освобождението, Банската школа продължава да съществува и да се развива (макар и на по-ниски обороти) чак до 20 – те години на миналия век.

Постоянна иконна експозиция

През 1986 година е взето решение в сградата на бившия метох да бъде създадена Постоянна иконна изложба, която да даде възможност на повече хора да се запознаят отблизо с творбите на едни от най-великите майстори на българската иконопис, живопис и дърворезба от периода на Възраждането.

Иконната изложба в Банско е разположена в шест зали, в които са изложени оригинални икони, фотокопия от стенописи, църковна утвар и други. В първата зала могат да се видят ктиторски портрети на видни банскалии, които са допринесли за развитието на града през Възраждането. Сред тях е и портретът на Хаджи Вълчо (брат на Паисий Хилендарски), който е бил един от най-щедрите дарители в града.

Особено място в изложбата е отделено на работата на фамилията Молерови, които поставят основите на Банската художествена школа.

Творби на Тома Молеров могат да се видят в третата зала от изложбата, а сред най-забележителните му произведения, на които всеки, който посети иконната изложба в Банско може да се наслади са фотокопия на стенописи от 1798 г. от постницата „Свети Лука” в Рилския манастир.

Как да стигнете до Постоянната иконна изложба?

Едноетажната сграда, в която се помещава изложбата се намира в центъра на града, само на метри от църквата „Света Троица” и паметника на Паисий Хилендарски.

Стигнете ли до църквата няма как да пропуснете или подминете сградата, но ако случайно това се случи, точния адрес, на който се намира иконната изложба в Банско е ул. „Яне Сандански” № 3.

Работното време на изложбата е от понеделник до петък – от 09.00 до 12.00 часа и от 14.00 до 17.00 часа. Изложбата не е отворена за посетители през уикенда.

Цената на билета за посещение за възрастни е 3 лв., за учащи и студенти – 2 лв.

Иконната изложба в Банско предлага беседи на български, английски, немски, руски и френски език. Цената за беседа на български език е 5 лв., на английски – 10 лв.

Ако решите да посетите изложбата в понеделник, ще можете да го направите безплатно.

Постоянната иконна изложба „Банска художествена школа” е част от 100 – те национални туристически обекта и ако имате туристическа книжка, можете да си сложите печат. (Печатът за обекта се намира в къщата – музей „Никола Вапцаров”).

Ако сте изпуснали да включите в списъка си за посещения на забележителностите в Банско иконната изложба – направете го сега. Гарантираме ви, че изложбата ще ви допадне изключително много, а гордостта, която ще изпитате, че сте потомци на една толкова талантлива и силна нация не може да се замени с нищо.