България е пълна с невероятни дестинации за посещение. Места, които освен красивата си природа, дават възможност да надникнем назад в миналото и да научим как са живели хората преди нас.
Именно това разпознава ЮНЕСКО като обекти от световно значение. У нас има общо 7 материални обекта на Световно културно наследство и два природни обекта.
В списъка с нематериално културно наследство са включени обичаите нестинарство, сурва, Съборът на българското народно творчество в Копривщица и мартеницата.
Днес обаче ще ви разкажем за обектите, които са част от културното и природно наследство не само на България, но и на целия свят. Кои са те, ще разберете от редовете по-долу.
Какво представлява Световното наследство на ЮНЕСКО
От организацията определят световното наследство като места на Земята, които са с изключителна универсална стойност за човечеството. Те се включват в списъка, за да бъдат защитени за бъдещите поколения, които да ги оценяват и да им се наслаждават.
Част от списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са разнообразни обекти и места като Пирамидите в Гиза, Египет, Големият бариерен риф в Австралия, островите Галапагос в Еквадор, Тадж Махал в Индия, Гранд Каньон в Съединените щати, Акрополът в Гърция и много, много други.
Списъкът събира общо 1007 природни и културни места, като постоянно се допълва.
У нас, общо 9 обекта са част от списъка на ЮНЕСКО за Световно културно и природно наследство.
Източник: Interact-Bulgaria, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
Културно наследство на България в списъка на ЮНЕСКО
Общо 7 са обектите в България, които влизат в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Боянска църква
Съвсем близо до София се намира първата спирка от нашата разходка. Боянската църква „Св. Св. Никола и Панталеймон“ е част от списъка на ЮНЕСКО през 1979 година. Комплексът от три постройки е започнат още в далечния X век, а по-късно през Средновековието е разширен от севастократор Калоян.
Църквата е изключително запазена, една от най-запазените в този исторически период в целия свят. Стенописите във втората сграда, които са изписани през 1259 година са това, което ѝ осигуряват място в престижния списък на ЮНЕСКО. Организацията определя рисунките като едни от най-значимите колекции от средновековни картини. По стените ѝ са изобразени над 240 различни фигури.
Боянската църква по чудо успява да се запази в цялостен вид през вековете и дори по време на Втората световна война избягва разрушенията от бомбардировките над София. Единственият път, в който някой е искал да я събори е било след Освобождението. Тогава местните селяни искали да построят на нейно място друг, по-голям храм, но царица Елеонора и княз Фердинанд I забраняват това да се случи.
Тогава князът разпорежда около Боянската църква да се изгради парк, като по този начин я предпазва от набези и влиянието на околното бързо развитие на района.
Източник: Vislupus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
Ивановски скални църкви
Долината на река Русенски Лом в Североизточна България е следващата спирка в нашата разходка. Край село Иваново има едно невероятно място, дълбоко обвързано с българската култура и религиозна принадлежност. Това са Ивановските скални църкви, част от Списъка на ЮНЕСКО от 1979 година насам.
Това е малък комплекс от издълбани в скалите килии и църкви. Те са били дом на първите религиозни отшелници в България още през XII век.
Стените на скалните църкви са изографисани с невероятни образи. Те са направени малко по-късно – през XIV век, като са изработени от ръцете на художници, част от изключителната Търновска живописна школа. Фреските по скалите са един от най-добре запазените примери за българско средновековно изкуство.
Експертите посочват, че това, което прави рисунките толкова специални, е тяхното ясно отклонение от класическата за това време византийска иконография. Зографите имат ясни влияния от елинистичното изкуство, като за това свидетелстват голите тела, пейзажите, архитектурния фон в композициите, драматизма и емоционалната атмосфера на подбраните сцени.
Една от най-впечатляващите рисунки по стените на скалните църкви е Тайната вечеря. Тя е нарисувана 150 години преди тази на Леонардо да Винчи в манастира „Санта Мария деле Грацие“ в Милано.
Заради местоположението на този религиозен комплекс, в момента са останали около 40 църкви. Според различни оценки те са били над 300 в миналото, но са разрушени от поройни дъждове, земетресения, набези и други фактори.
Източник: David Stanley from Nanaimo, Canada, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons
Казанлъшката гробница
Розовата долина е следващата ни спирка и невероятната Казанлъшка гробница. Тя е вписана в Списъка на ЮНЕСКО отново през 1979 година.
Казанлъшката гробница е открита през 1944 година, като според датировката тя се появява някъде около края на IV век пр. Хр. – в елинистичния период. Това невероятно място е намерено абсолютно случайно от войници, които копаят окоп по време на Втората световна война.
Гробницата е част от голям тракийски некропол, намиращ се близо до столицата на тракийския цар Севт III Севтополис.
Кръглата погребална камера е украсена с енвероятни стенописи, които изобразяват тракийски погребални ритуали и култура. Това са най-добре запазените рисунки от периода на Елинизма в България. ЮНЕСКО определят Казанлъшката гробница като единствена по рода си в целия свят.
За жалост, гробницата е била заграбена още в древността, но със сигурност е била пълна със несметни тракийски богатства. Вътре са открити и останки от две огнища, на които са извършвани жертвоприношения. За това свидетелстват останките от животински кости и множество керамични фрагменти.
Оригиналната Казанлъшка гробница е затворена за посетители, тъй като стенописите ѝ са изключително уязвими на промени във въздуха и околната среда. Вместо това днес може да бъде посетено абсолютно точно копие на гробницата, което се намира само на няколко метра от оригинала.
Източник: Denittta, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons
Мадарски конник
Нашето пътуване през историята продължава и следваща спирка е Мадарският конник. Това е единствен по рода си релеф, който няма аналог в Европа. Добавен е в Списъка на ЮНЕСКО през 1979 година и е запазен в напълно автентичен вид.
Мадарският конник изобразява фигура на рицар, който побеждава лъв. Издълбан е в 100-метрова скала край село Мадара в Североизточна България още в първите години от формирането на българската държава. Там се е намирало едно от главните светилища на Първото българско царство преди приемането на християнството.
До релефа има надписи, които разказват за събития, случили се между 705 и 801 година след Христа. В тях се разказват подвизи на хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг.
Това е едно от местата на ЮНЕСКО у нас, което има много сериозен проблем с опазването. Тъй като скалата, на която е изобразен Мадарския конник е много нестабилна, той е претърпял сериозни поражения заради ерозия. Години наред конникът е бил обект на проливни дъждове, топящи се снегове, вятър и много, много други.
Ако се чудите за самоличността на Мадарския конник – не сте единствени. Тя остава тайна и досега, като съществуват няколко хипотези. Според някои специалисти, Мадарският конник изобразява разпространеният и популярен сред траките образ на конник. По-късно вероятно композицията е променена, за да прилича повече на ловна сцена. Смята се също, че конникът може да изобразява персийския владетел Дарий или древноиранския бог Митра.
Най-застъпена е теорията за българска самоличност на митичния конник. Според археолози вероятно е изобразен някой от великите ханове на това време – Тервел, Крум или Омуртаг. Други смятат, че Мадарският конник е по-скоро събирателен образ на великите тракийски герои. Възможно е също да изобразява бог Тангра.
Стария град на Несебър
Следващият обект на ЮНЕСКО ни осигурява невероятна морска гледка и много пластове история. Отиваме в Стария град на Несебър, който става част от списъка през 1983 година.
Разхождайки се из Стария град на Несебър малко българи си дават сметка колко значимо място е това. Като населено място, Несебър съществува от над 3000 години. Смята се, че това е едно от най-старите населени места в Европа въобще.
Старият град на Несебър е свидетелство за многовековна човешка дейност в сферата на културата. Това място е обитавано от многобройни цивилизации, които са оставили следи от своето съществуване. Само на този малък скалист полуостров са открити доказателства за живот и култура от второто хилядолетие преди Христа чак до съвремието.
В Стария град на Несебър се намират голяма част от уникалните архитектурни и културни паметници в страната ни, събрани на едно място. Там са повечето наистина запазени средновековни църкви в България, останки от елинистични храмове, както и тракийски светилища.
За важността на Несебър в античността свидетелства и друго откритие – градът е един от първите в света, който започва да сече свои собствени монети с цел търговия. По този начин древният Несебър неволно спомага за развитието на световното банково дело и търговията такива, каквито ги познаваме и днес.
За жалост, това място на ЮНЕСКО е обект на някои незаконни намеси през годините. Тъй като Несебър е изключително търсен курорт, в миналото са извършвани незаконни строежи и укрепителни работи, които застрашават целостта на този невероятен паметник на световно културно наследство.
Източник: Brianagervat, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
Рилски манастир
От бреговете на Черно море пътуваме до прохладните склонове и вековни гори на Рила, където се намира Рилският манастир.
Този вековен християнски храм е издигнат през X век от св. Иван Рилски. Мястото е духовно средище и в съвремието, тъй като манастирът е действащ. Добавен в списъка на ЮНЕСКО през 1983 година, цяло чудо е, че Рилският манастир е останал в това запазено състояние в наши дни.
През Средновековието Рилският манастир е бил основен духовен център за всички вярващи в България. За първи път е унищожен в началото на XV век, когато той е опожарен и разрушен до основи от османците. Монасите са прогонени. Тогава, трима братя решават да възстановят манастира – Йосиф, Давид и Теофан.
Унищожен е от пожар в началото на XIX век, но по-късно е възстановен. Светата обител е уникален пример за славянската културна идентичност, която успява да се съхрани след векове на окупация.
От ЮНЕСКО описват Рилския манастир като шедьовър на българския творчески гений.
Рилският манастир съхранява една от най-старите библиотеки в България, където се съхраняват ръкописи, свещени книги и много други писания.
Рилският манастир може да бъде посетен по всяко време на годината, като най-магичен е на официалните църковни празници.
Източник: Interact-Bulgaria, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
Свещарска гробница
Тракийската гробница край село Свещари е следващата ни спирка по списъка на ЮНЕСКО. Открита е през 1982 година, като спазва основните принципи на тракийските сгради.
Гробницата е украсена с уникални женски фигури, които са издълбани във висок релеф но стените. Те са общо десет на брой и обрамчват стената на основната камера.
Свещарската гробница е изключително запазен археологически паметник на гробната архитектура. Тя е дълбоко вдъхновена от елинизма и е уникално художествено постижение. Смята се, че гробницата е изградена от гетите – тракийски народ, който е живеел в района на Хемус или днешна Стара планина. Те са имали дълбоки връзки с гръцкия и хиперборейския свят, сочат древните географи.
Смята се, че това е бил последният дом на Дромихет – цар на гетите. Вътре са открити каменни легла, човешки останки и гробни дарове. Човешките кости са на трима души – един мъж и две жени. Археолози смятат, че гробницата не е напълно завършена, тъй като някои от красивите рисунки и фигури са издълбани в камъка грубо. Това сочи, че вероятно погребаният вътре човек е починал неочаквано.
За жалост, гробницата е била разграбена още в античността. Това, което остава като свидетелство за невероятните смъртни дарове в нея са останките на 5 коня, които са били жертвани в самата гробница.
Гробницата е напълно запазена и непроменена от античността досега. Тя е част от по-голям археологически комплекс, в който има над 40 тракийски могили, светилища, антични и средновековни селища, сгради, крепост, мавзолей и много други постройки.
Природно наследство на България в списъка на ЮНЕСКО
Природното наследство на страната ни е не по-малко важно в световен мащаб. ЮНЕСКО включва в списъка си за природно наследство две защитени територии у нас. Това са Национален парк „Пирин“ и природен резерват „Сребърна“.
И двете местности са уникални като природа и красота, и нямат аналог в света.
Източник: Denitsa Dencheva, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
Национален парк „Пирин“
Красотата на Пирин планина е възпявана в стотици български народни песни и легенди. Това е мястото, където живеят самодивите, за които се твърди, че нощем се къпят в красивите пирински езера. Планината носи славянско име – това на бог Перун, за който се твърди превръща дъщерите си в самодивите на планината.
Паркът е с размери над 406 квадратни километра и в него се намират два природни резервата. Територията се намира на между 1008 и 2914 метра надморска височина.
Това, което прави Национален парк „Пирин“ част от Световното природно наследство на ЮНЕСКО, е огромното разнообразие на флора и фауна, както и невероятните географски и природни дадености. Там има страхотни варовикови пейзажи, ледникови езера, водопади, пещери и предимно иглолистни гори.
Мястото свидетелства за продължаваща еволюция на флората, тъй като там се намират редица ендемични видове. В Пирин могат да бъдат открити общо 1315 висши растения, което представлява колосалната една трета от всичката флора на България.
Паркът е дом на 45 вида бозайници, 159 вида птици, осем вида земноводни, единайсет вида влечуги и шест вида риби.
За жалост, уникалната природа на Пирин е подложена на непрестанна заплаха от развиващия се туризъм в региона, незаконната сеч и бракониерството.
Източник: Interact-Bulgaria, Wikimedia Commons
Природен резерват „Сребърна“
Природен резерват „Сребърна“ е последната спирка в нашето пътуване по списъка на ЮНЕСКО. Това е сладководно езеро, което се намира близо до река Дунав. Именно там гнездят близо 100 вида птици, много от които са от редки и застрашени видове.
Около 80 вида други птици мигрират и търсят убежище в Сребърна през зимата. Там могат да бъдат видени къдроглав пеликан, голяма чапла, нощна чапла, лилава чапла и лъскав ибис – изключително красиви птици.
Именно изобилието от видове е причината „Сребърна“ да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за природно наследство.
За да се предпази от действията на природата, резерватът и голямото му езеро се поддържат чрез мерки за управление на водите. Мястото е строго защитена територия и в него се допускат само внимателно контролирани научни изследвания и дейности.
Нека попътуваме
Така стигаме до финала на нашата виртуална разходка по списъка с обекти на ЮНЕСКО в България.
Всички обекти в списъците на ЮНЕСКО по цял свят са защитени със специално законодателство, което цели тяхното оцеляване и консервиране за бъдещите поколения. Макар някои места да не са имали късмет в опазването, като храмовете в Палмира например, други остават невероятен пример за човешката история и културна дейност през вековете.
Съветваме ви наистина да планирате пътуване до тези места, за да разберете сами защо те са от толкова голямо световно значение.
Често задавани въпроси
Мога ли да посетя всички обекти от списъка с културно наследство на ЮНЕСКО у нас?
Да, можете. Даже ви съветваме да го направите възможно най-скоро. Така не само ще се насладите на невероятната история на България, но и ще пропътувате страхотната ни страна от единия до другия край.
Защитени ли са със закон обектите на ЮНЕСКО у нас?
Да, всички обекти по света, които попадат в списъците на световното наследство на ЮНЕСКО, са под защита на специално световно и местно законодателство. То цели да опази културното и природно наследство за следващите поколения.
Какво застрашава най-много културните обекти от списъка на ЮНЕСКО у нас?
Всеки от тях е със своите специфики, но ако трябва да обобщим – най-често са застрашени от урбанизацията и човешката дейност.