Църквата „Света Троица” е един от най-големите символи на Банско. Всички знаем за нея, посещавали сме я и сме се възхищавали на силната вяра на предците ни, които са успели във времена трудни и жестоки да я съградят със собствените си ръце, отделяйки от залъка си и преодолявайки всички трудности, които са срещнали по пътя си.
Сигурни сме, че и вие знаете за тази църква и ако сте били поне веднъж в Банско сте отделили от времето си, за да я посетите. Но знаете ли на кой велик банскалия е дошла идеята за съграждането ѝ точно на това място? Знаете ли кой е бил най-големия дарител за църквата и кой е жертвал живота си, за да имат банскалии християнски храм в самия център на града?
Ето за този човек искаме да ви разкажем сега. Защото сме българи и трябва да пазим родовата си памет и да не забравяме хората, благодарение на които по време на османското владичество сме съхранили християнската си вяра.
Лазар Тодоров Герман (Голев) – човекът, на който Банско дължи много
Лазар Герман или както по-късно го наричат всички в Банско – дядо Лазко е роден в периода между 1700 и 1775 година. За съжаление точната година и дата не са известни, но е известно, че е роден в семейството на заможния търговец Тодор Герман. Знае се също така, че Лазар имал двама братя – Михаил и Иван, с които основава търговска и банкерска къща „Братя Германи” в Букурещ.
Изглежда търговията е била в кръвта и на тримата братя, тъй като търговската къща се развивала много успешно и само няколко години по-късно те разширяват бизнеса си и откриват клонове на „Братя Германи” във Венеция и Виена.
Като най-находчив и умятен в търговските дела, Лазар често обикалял из Виена, Дубровник, Париж, където се запознал с един друг свят и начин на живот и мислене.
Тъкмо по време на посещенията си във Виена, Лазар Герман среща Вук Стефанович Караджич (прочут сръбски езиковед и реформатор на съвременния сръбски език)). Книжовната дейност на Караджич включвала и събиране на народни песни и издаването им в сборници и затова Лазар му дава няколко български песни за публикуване.
И ако в този момент си казвате: „И какво от това, те сборниците са били сръбски?” ще кажем, че благодарение на Лазар Тодоров Герман, Караджич включва българските песни в своите сборници „Народна сръбска песнопейка” и в „Додатък към санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия с оглед към българския език”, което позволява на езиковедите от цяла Европа да се запознаят на пръв път по-отблизо с българския език.
По кое време и как са решили братята да се разделят до нас не са достигнали сведения, но се знае, че на по-късен етап от живота си всеки един от тях тръгва по своя си път.
Михаил Германович приема високопоставена служба (става дипломат) при сръбския княз Милош Обренович и работи като такъв до смъртта си, Иван Герман развива банкерска дейност във Венеция и Дубровник, а Лазар продължава да се занимава усилено с търговия и керваните му със стоки кръстосвали цяла Европа.
Като натрупал достатъчно добро състояние, през 1832 година Лазар Тодоров Герман спира сам да обикаля из Европа, установява се в Банско и малко след това става кмет на града. Това е моментът, в който крупния търговец се превръща в един от инициаторите за изграждането на църквата „Света Троица”.
Като търговец, обикалял с години из цяла Европа, Лазар бил виждал изумителни храмове и много му се искало и неговото малко градче да си има църква на лично място, в която съгражданите му да могат да палят свещички и да отправят молитвите си към Бога.
Било му тежко да гледа как, за да запалят свещ съгражданите му трябвало да ходят извън града и да се молят в старата, малка, вкопана църквица.
Умен и образован мъж бил Лазар, а като търговец знаел как да увлече след себе си банскалии и всички заедно да успеят да се преборят с турската бюрокрация и Банско най-сетне да има голям, просторен и хубав храм в сърцето на града.
Щом решението било взето, богатите банскалии обещали да дарят пари за храма, бедните обещали да помогнат с труд, Лазар Герман дарил мястото на градежа и трябвало само да се получи разрешително (ферман) за строеж.
Да, но по онова време такова разрешение за християнски храм било много трудно да се извади, а да се получи разрешение за строеж на самия център на Банско било още по-трудно и възможно да се случи единствено, ако наистина се случи някое чудо.
И тогава, когато на всички им се струвало, че идеята им ще умре още в зародиш, на дядо Лазко му хрумнала идея как да получат разрешение за строеж, използвайки османските закони срещу самите тях или както се казва „да надиграе турската администрация в собствената ѝ игра”.
Събрал Лазар неколцина верни приятели и заровил една икона и още няколко дребни църковни предмета на дареното за храм място. После се договорил с една баба да каже пред турската власт, че е имала съновидение, в което се казвало, че на мястото е имало древен християнски храм.
Турците назначили проверка и „реликвите” били открити, а това според османските закони означавало, че българите имат право да си построят църква на това място.
Помощта на Лазар за градежа на храма обаче не свършвала до тук. По време на всички етапи той не само дарил огромни суми, но и винаги, когато се налагало бил насреща.
Така, за да получат официално разрешение от турските власти дядо Лазко натоварил една кола с дарове и отишъл лично до Солун, за да измоли дълго чаканото разрешение.
Оказал безценна помощ и когато банскалии трябвало да измислят начин как да разширят градежа така, че турците да не се усетят. Историята разказва, че всяка вечер, след залез слънце Лазар с още неколцина банскалии премествали колчетата на изкопа на храма и така успели да издигнат една от най-големите църкви, строени по това време в страната ни.
За Лазар Герман съграждането на църковния храм била мисията на живота му, затова, когато през 1834 г. парите свършили и градежа спрял, той не се поколебал нито за миг и тръгнал да търси пари.
Така стигнал до Неврокоп при приятеля си Мехмед Бей, за да го моли за заем от 300 000 гроша. Какво е казал и как е убедил несметно богатия турчин не се знае, но получил заема и банскалии продължили работа по църквата.
Само че дядо Лазко не доживял да види делото на живота си, нито да се порадва на камбанения звън на медните камбани. Защото заради това, че отишъл за заем при Мехмед Бей бил арестуван.
Никой не може да каже как точно се е разбрало за заема, но според една от най-вероятни версии срещу Лазар е бил направен анонимен донос.
Легендите разказват, че когато го арестували и го изправили пред каймакамина на Неврокоп и Лазар признал, че е взел заем от Мехмед Бей за църквата, това толкова разгневило каймакамина, че той казал: „Свършено е с нашето царство, щом даваме грошове на гяурите да си строят черкви палати”. Яростта на турчина била толкова силна, че той заповядал веднага да хвърлят дядо Лазко в затвора. От тогава и следите на Лазар Герман се губят и той никога не се върнал в Банско и така не видял „Света Троица” завършена и в целия ѝ блясък.
Лазар Герман бил хвърлен в затвора в Сяр и умира в него или през 1838 или през 1839 г.
През целия си съзнателен живот дядо Лазко не се отклонил нито за миг от мисията си да види града си по-красив, по-богат, а хората в него по-образовани, по-щастливи и свободни да изповядват вярата си в храм, достоен да си съперничи с европейските църкви.
Делото на живота му определено е било изграждането на църквата „Света Троица”, но великия банскалия подпомагал изключително много и за книжовната и просветна дейност в града. Като братовчед на друга велика личност на Банско – Неофит Рилски, Лазар се отзовавал винаги, когато трябвали пари за издаването било на книги, било на учебници и учебни помагала. През целия си живот дядо Лазко поддържал връзка с Неофит Рилски и заедно работили по усъвършенстването и модернизирането на българската учебна метода.
За съжаление къщата на Лазар Тодоров Герман не е запазена и спомените, къде се е намирала са заличени, но какво е направил за града си се помни от банскалии.
В Банско всички знаят, че благодарение на търговеца, кмета, общественика, дарителя, мечтателя, християнина Лазар Герман (дядо Лазко) могат да запалят свещ в една от най-красивите църкви в страната – „Света Троица”.
Разказахме за дядо Лазко, защото такива личности не бива да бъдат забравяни. Те трябва да бъдат помнени, делата им – почитани не само от банскалии, но и от всички нас и за тях трябва да бъде разказвано на поколенията, които идват, за да ни наследят.
Затова, ако все още не сте посещавали църквата „Света Троица”, следващия път, в който сте в Банско, отделете време и я посетете. Запалете свещ за Лазар Тодоров Герман и помълчете за миг. После разкажете на детето си историята за градежа на храма и не забравяйте да разкажете за човека, благодарение на който този градеж е станал възможен.