Как се ражда идеята за Постоянна Иконна изложба в Банско?
За разлика от останалите художествени школи, които са се развивали по време на Възраждането, Банската иконописна школа е продължила да се развива и след Освобождението. За това време, изпод изкусните ръце на майсторите излизат великолепни образци на иконописта и дърворезбата, които оставят ярка диря в националната памет.
Именно затова, в продължение на 10 години, екип от специалисти обикаля по църкви и манастири в околността и събира информация и артефакти. Екипът създава колекция от оригинални икони – дело на майсторите от на банската художествена школа – и прави фотокопия на стенописите, за които се знае, че са дело на местните майстори.
През 1985 г. със събраните творби от Банската зографска школа е организиран голям национален научен форум „Банско – художествен център”. Временната изложба е уредена в читалището на Банско и на нея са показани оригинални икони, фотокопия на стенописи, дърворезби и архитектурни произведения от Банската школа.
Изложбата предизвиква толкова голям интерес, че малко след това е представена и в София, където жъне същия, че и още по-голям успех.
Така, в края на 1986 година, се взема решение да бъде открита Постоянна Иконна изложба в гр. Банско. Иконите били реставрирани, а експозицията намерила своя нов (и постоянен) дом в реставрираната сграда на метоха в Банско.
Кратка история на банската художествена школа
Сигурни сме, че ако сте на почивка в Банско едно от местата, които сте си набелязали за посещение е Постоянната Иконна изложба – гр. Банско. Сигурни сме също така, че лесно ще откриете информация къде се намира и какво можете да разгледате там.
И ние ще ви дадем информация за това, но първо ни се иска да поговорим за Банската зографска школа, която е една от основните причини днес да можете да се докоснете до уникалните икони и стенописи, които се намират в музейната експозиция.
Тома Вишанов – Молера
Банската художествено-резбарска школа се формира в края на XVIII век, а неин основател е Тома Вишанов – Молера. Той бил буден младеж, който имал възможността да изучава изкуство в Германия и Австрия, където се сблъскал с един различен свят, развил мислене и изучил техники, които не били познати в България.
Натрупал опит и запознал се отблизо с модерни европейски техники на живопис, Молера се връща в родното си Банско и започва да твори. Негово дело е изографисването на гробищната църква в Банско и църквата „Покров Богородичен” към Рилския манастир.
По-долу можете да видите стенопис, изобразяващ Света Троица със Света Богородица от Тома Виванов. Той е разположен върху западната стена на църквата „Покров Богородичен“ в Рилския манастир.
Според някой от изследователите на творчеството на Молера, негово дело е и резбования иконостас в гробищната църква в Банско, тъй като по това време в града не са работили резбари, а и стила на работа удивително прилича на модерния европейски стил на Тома Вишанов.
Молера използвал техники, които не били познати у нас и не се приемали от широката общественост. Затова синът му Димитър се отделя от стила, на който го е учил баща му, и се връща към стария, по-консервативен светогорски иконопис.
Димитър Вишанов
Димитър Вишанов получава по-голямо признание в сравнение с баща си и се превръща е един от най-тачените майстори не само в Банско и околностите, но и извън пределите на страната. За популярността му говорят многото поръчки, които е изпълнявал през годините.
Негово дело са стенописите на параклиса в Рилския манастир – „Архангелски събор” и в църквата „Пчелино”, иконите в църквите в Банско, Лешко, Рилски манастир и други. Димитър бил много търсен и в Гърция, Сърбия и Македония, където и до днес могат да се видят икони, които са рисувани от прочутия майстор.
Най-вероятно икони и стенописи от Димитър Молеров има на още много други места в църкви и манастири из страната и в чужбина, но за жалост майсторът не се е подписвал под творбите си и е трудно да се докаже авторството.
Банската зографска школа на баща и син Молерови
Лека-полека около баща и син Молерови се оформила зографско-резбарска школа, към която се присъединили творци като Уста Велян и сина му Ангел Велянов, Димитър Сирлещов, Христо Гълъбов и други.
Школата се разраснала и се прочула надлъж и на шир, а майсторите били търсени в целия Балкански полуостров.
Да се върнем към Постоянната Иконна изложба в гр. Банско…
Връщаме се там, тъй като музейната експозиция е посветена – както споменахме – на зографите от Банската школа, и по-специално на творбите на основателя ѝ Тома Вишанов и сина му Димитър.
Постоянната иконна изложба е разположена в няколко зали, в които е проследена историята на Банската зографска школа.
Разглеждайки зала след зала, ще ви направи впечатление как се е развивала школата през годините. Ще усетите еклектичния, модерен и новаторски стил на Тома Вишанов, нестандартния и нежен рисунък на творбите му, ще доловите промяната в стила в произведенията на сина му и внука му, ще се насладите на зографския талант на останалите членове на школата.
На централно място в Постоянната Иконна изложба – гр. Банско, можете да видите оригинални икони от Тома и Димитър Вишанови, както и много документи и фотокопия от стенописи в църквите, в които са работили.
Интерес представляват различни произведения от уникалната иконна изложба, включитено:
- Ктиторските портрети на Хаджи Вълчо и Лаврентий, които са били едни от най-големите ценители и дарители на Банската художествена школа
- Автентичния скицник на Молера
- Четки и други принадлежности за рисуване на някой от чираците на Молеровите и др.
Освен в Постоянната Иконна изложба, има ли къде друга да видите творби от Банската школа?
Често хора, посетили изложбата в специално обособената сграда в Банско, излизат от нея изключително силно впечатлени и търсят да разгледат още образци, излезли изпод ръцете на талантливите бански зографи.
Ако и на вас ви е интересно, след като разгледате изложбата, можете да посетите най-голямата забележителност в Банско – църквата „Света Троица”. В нея се съхраняват икони от Димитър Вишанов, а стенописите в храма са дело на Уста Велян.
В допълнение, банската зографска школа е и един от основните виновници за създаването на прочутия архитектурен стил Възрожденска укрепена къща.
Къщите, които са се строили в Банско от средата на XVIII до средата на XIX век се отличават не само със специфичния си градеж (като непристъпна крепост), но и с това, че банскалии изографисвали чардаците, стаите, и дори скривалищата на домовете си.
Една от най-интересните и красиви възрожденски къщи в Банско е Веляновата къща, която е не само представител на характерния архитектурен стил, но и е изографисана собственоръчно от Уста Велян – един от най-видните представители на Банската зографска школа.
Във Веляновата къща можете да видите не само изключителните стенописи на майстора, които и днес греят в силни и ярки цветове и разказват истории, но великолепни дърворезбовани тавани, които също са дело на майстора.
Банско е съхранило за поколенията един цял квартал, където са разположени възрожденски къщи, които са построени в стила на Банската укрепена къща и във всяка от тях можете да откриете стенопис или дърворезба, дело на майстор от Банската художествена школа.
Не пропускайте да разгледате и къщата на самия основател на школата, Тома Вишанов, ако искате пътешествието ви за опознаване на таланта на банските майстори да е пълно.
Или иначе казано – освен в изолираната в пространството постоянна иконна изложба, банска художественост може да се види буквално във всяко културно-историческо кътче на градчето.
Практическа информация за туристи и посетители
В началото ви обещахме информация на Постоянната Иконна изложба – гр. Банско. Макар, че сме убедени, че лесно ще откриете музея и сами, все пак е полезно да отбележим, че иконната експозиция се намира на улица „Яне Сандански” 3.
Изложбата е отворена от вторник до събота от 9.00 до 17.00 часа. Почивката е от 12.00 до 14.00 часа, а почивните дни са неделя и понеделник.
Ако посетите Постоянната Иконна изложба през втората сряда от месеца, ще можете да я разгледате напълно безплатно. През останалите дни входната такса е 3 лв. за възрастни и 2 лв. за студенти и ученици.
В музея се организират беседи на няколко езика – български, английски, руски, френски и немски, като беседата на български е 5 лв., а беседите на чуждите езици е 10 лв. Обектът осигурява достъпна среда и за хора с увреждания.
Постоянната Иконна изложба е част от стоте национални обекта и има печат, които можете да вземете от къщата-музей „Никола Вапцаров”.