Ако сте посещавали Банско поне веднъж, вие вече сте се запознали с някой от най-големите забележителности на града като църквата „Света Троица”, Веляновата, Бенината къща, Рилския метох, къщата – музей „Никола Вапцаров” и много други. Разходили сте се из тесните калдъръмени улички, надникнали сте в малките дюкянчета, опитали сте от традиционната банска кухня, потопили сте се във Възрожденската история на града и сте напълно готови да се запознаете с някой от най-популярните археологически обекти, които се намират в близост до Банско.

Археологията в Банско – едно древно културно наследство
Земите около днешно Банско са се населявали от дълбока древност. Били са дом на траки, даи, славяни, римляни, византийци, българи. Всяка една култура, която е населявала района на градчето през вековете е оставила свой уникален отпечатък, а благодарение на археологическите проучвания днес ние можем да се докоснем до различните пластове от историята на Банско.
На територията на града и общината са открити 78 археологически обекта от различни исторически епохи, които свидетелстват, че районът е населяван без прекъсване още от времената на желязната епоха до днес. Около Банско са разкрити крепости от различни периоди, манастири и църкви, некрополи, светилища, тракийски могили, неолитни поселища и все един разкрит обект разказва своята увлекателна и невероятна история.
Топ 4 на археологическите паметници около Банско, които можете да посетите, докато сте гости на града
Археологически комплекс „Свети Никола
Открит напълно случайно, днес археологическият комплекс „Свети Никола” е един от най-посещаваните обекти в близост до Банско. Комплексът се намира между Банско и Добринище, разположен е в местността „Свети Никола”, от където идва и наименованието му. Историята за разкриването на комплекса е много интересна и увлекателна..
Малко хора знаят, че първите проучвания на местността са направени още през 1988 – 1989 г., но тъй като археолозите не открили кой знае какво, до решение за проучването му не се стигнало. През 2003 г. обаче, по време на изкопни работи в местността работници се натъкнали на останки от стара сграда.
Веднага след като били разкрити основите на сградата, екипът на Владимир Беряков – археолог и уредник на Музеен комплекс Банско предприел спасителни разкопки, които разкрили основите на раннохристиянска базилика от края на IV и началото на V век сл. Христа. В близост до базиликата археолозите разкрили и некропол с 28 гроба, в които били погребани хора с невероятни размери (с около 2 метра височина).
Редовните проучвания (разкопки) на археологическия комплекс започват през 2007 г. и носят още, и още изненади. По време на проучването на обекта станало ясно, че под краката на археолозите лежи цял един град. Безименното селище обхващало площ от 25 – 30 декара, имало външен и вътрешен град, разкрити били домове, храмове, отбранителни кули и дори древно светилище.
Археологическият обект се намира на около 4,5 км. от Банско в посока Добринище и до него може да се стигне с лек автомобил (до началото на възвишението).
Антична крепост в местността „Юлен”
На територията на природния резерват „Юлен” се намира антична крепост, която някой от експертите наричат „Градището”, а други „Юлен” (заради местността, където е открита).
Крепостта е с размери 100 м. дължина и 40 метра ширина и според проучващите я археолози е предримска и най-вероятно е изпълнявала роля на цитадела в древността. При проучванията на археолозите са разкрити основите на крепостен зид от северната страна на крепостта и отделни фрагменти от ръчно рисувани съдове.
Изследователите на античната крепост са на мнение, че в близост до твърдината има и тракийско светилище. Надяваме се разкопките на местността да продължат, за да стане ясно дали наистина има подобно светилище или не. Крепостта отстои на около 10 – 12 км. от Банско и до нея може да се стигне по асфалтов път и маркирана пътека за хижа „Демяница”.
Късноантична крепост „Ситан кале”
Според легендите, в местността „Калята” в близост до Банско е имало крепост, в която населението на града и околностите се е приютило по време на османското нашествие. Легендите разказват още, че владетел на крепостта бил Бан Банко, който бил велик войн и дал лют отпор на турците, преди крепостта да падне.
Знаейки за преданията, археолозите първоначално смятали, че легендарната крепост е била по-скоро малко отбранително съоръжение, което просто е възвеличавано от местните фолклор и легенди.
Истината обаче се оказала съвсем друга…
Проучването на местност „Калята” започва през 1965 г. и още с първите копки археолозите с изненада установили, че не се намират пред останките на „малко отбранително съоръжение”, а пред руините на една от най-големите късноантични и средновековни крепости по поречието на река Места.
Крепост „Ситан”, „Стана” или „Калята” (както я наричат част от местните) е имала не само отбранителни функции, но е била и свързочен пункт за още няколко крепости от другата страна на планината. Крепостта била огромна, имала трапецовидна форма и била опасана с дълбок защитен ров. От четирите краища на крепостта се издигали мощни отбранителни кули, а на най-високата част се издигала наблюдателница.
Във външния двор на крепостта живеели семействата на работниците и военнослужещите, а във вътрешния двор се намирали дома на владетеля на крепостта и домовете на приближените му. Вътрешната крепост била оградена от високи крепостни стени, а това, което изумило археолозите било, че във вътрешната част на твърдината имало изграден водопровод с дължина около 5 км. Извън крепостните стени се намирал затвор, където осъдените били въдворявани.
При продължилите до 2003 година разкопки в местността „Калята” археолозите откриват многобройни стъклени и железни фрагменти, накити, стрели, копия, фрагменти от битова керамика, монети от времето на Юстиниан и останки от древни римски капища. Всички намерени находки показват, че крепостта се е обитавала от III до XIV век, когато след продължителна обсада е превзета и разрушена от османските нашественици.
Късноантичната крепост „Ситан кале” се намира на 5 км. от курортния град и до нея се стига по асфалтов път и по добре маркирана, облагородена туристическа пътека.
Раннохристиянска и средновековна базилика с некропол в местността „Шипотско” (Шипоцко)
През 1974 г. в местността „Шипоцко”, на около два километра от Банско са регистрирани останките на няколко археологически обекта – раннохристиянска базилика, некропол и средновековна църква. Разкритите обекти са обявени за паметници на културата от местно значение.
Задълбоченото археологическо проучване на обектите в местността започва през 1989 година и по време на разкопките археолозите разкриват пласт след пласт история. Установяват, че първоначално на мястото на базиликата е имало тракийско селище и светилище. По-късно, през периода на ранното християнство е издигната базилика с малък параклис прилежащ към нея.
През VI век базиликата е опожарена от славянски племена. През X век върху една част от базиликата е издигната средновековна църква, в близост до която е имало християнски некропол, в който са разкрити над 200 гроба. От откритите монети в некропола археолозите установили, че в него са погребвани хора до 13 – ти век.
Освен монети, в местността „Шипоцко” са открити още стъклени и железни предмети, накити, керамика и други артефакти.
Археолозите са на мнение, че „Шипоцко” има още какво да разкрие за древната история на Банско и околностите му. Затова през всички години, от регистрирането на обекта до днес продължават проучванията на местността и на бял свят излизат все нови и нови артефакти, които разказват за отминали времена.
Раннохристиянската и средновековна базилика с некропол в местността „Шипотско” (Шипоцко) се намира буквално до жилищните сгради и новопостроените хотели на Банско. Туристическата атракция се намира на пешеходно разстояние от централната част на Банско.