Веляновата къщата е един от най-ярките представители на Банските къщи – крепости, строени по време на Възраждането и е едно от най-уникалните творения на прочутия майстор резбар и зограф от Дебърската художествена школа – Уста Велян Огнев.
Без значение дали сте на почивка в Банско или само минавате оттам, отделете малко от времето си и я разгледайте със собствените си очи – уверяваме ви, няма да съжалявате.
А докато дойде време сами да я посетите, ние ще ви запознаем с интересната история на уникално красивата Велянова къща.
А тя, историята започва в средата XVIII с историята на двама мъже – Иван Хаджирадонов и самият Велян Огнев. Първият бил богат търговец на памук, който според една от версиите забогатял неимоверно много и решил да вдигне голяма и просторна къща за своето семейство. За съжаление (а може би не), скоро след построяването ѝ бизнесът с памук на богатия банскалия започнал да запада и да наложило да продаде къщата на общината.
Друга версия разказва, че по време на едно от своите пътувания по работа, в дома на търговеца влезли разбойници и убили жена му. След трагедията Иван Хаджирадонов никога не се върнал в къщата и след време я дарил на общината в Банско.
Коя от двете истории е вярна, не се наемаме да кажем, затова продължаваме нататък…
Вторият мъж в историята е Уста майстор Велян Огнев. Той не бил родом от Банско, но като майстор от Дебърската художествена школа бил поканен от кмета на града дедо Лазо (Лазар Герман), за да изрисува току-що построената църква „Света Троица”.
Зографът се заел усърдно със задачата си (нещо, в което можете да се уверите, ако посетите църквата), но казват, че любовта идва ненадейно и напълно неочаквано… Така станало и с Велян и София Бенина (сестрата на Неофит Рилски). Видели се младите, влюбили се и се оженили. От общината пък, за благодарност към изкусната работа на зографа им подарили къщата на Иван Хаджирадонов като част от хонорара за работата на Велян по стенописите на църквата.
С какво толкова впечатлява Веляновата къща?
Архитектура
Първото нещо, което ще ви разкажат в Банско за къщата е, че е една от най-старите къщи в Банско и е от т. нар. къщи – крепости. По времето, когато е строена (XVIII век), Банско е бил доста богат град и немалка част от банскалии са натрупали богатство от търговия.
Богатите къщи обаче неминуемо привличат интереса на разбойниците, а по време на Османското владичество и особено към средата и края на 18 век. такива никак не липсвали. За да се предпазят от набези, банскалии започнали да строят къщите си с високи, дебели зидове, за да могат да се отбраняват, ако се наложи.
Веляновата къща е построена по същия начин. Има дебели, високи зидове от камък, тежки, масивни дървени порти и разполага със скривалища и проходи за бягство. (Скривалищата и проходите също са били задължителни по онова размирно време, затова и никой не ги пренебрегвал при строежа на къщите).
Във Веляновата къща има няколко скривалища, които са проектирани по начин, който дава възможност в случай на опасност семейството да се скрие бързо в тях, без значение в коя стая на къщата се намират членовете на семейството в момента на опасността. От всички стаи можело да се излезе в преддверие, от което по стълби да се слезе в скривалището.
В стаята на господаря на дома пък се намира скривалище, което води към тунели, които излизат до църквата и до съседната къща Сирлещова къща.
Къщата е изградена от камък и дърво, има два ката (етажа), просторен чардак и приземие с голяма изба. На първия кат са били разположени мазе и работилници, а на горния (жилищния етаж) се намирали женската стая, общата стая, работната стая на господарката на дома, детската стая, гостната.
Стенописна украса
Това, което прави къщата толкова неповторима обаче са уникалните стенописи, рисуваните тавани и невероятно изкусните дърворезби, които са дело на талантливия уста Велян Огнев.
Когато банскалии подаряват на младото семейство на Велян и София Бенина къщата, майсторът запретва ръкави и се заема да я направи най-красивата къща, достойна за любимата му жена. Изографисва я почти цялата и така тя става първата изографисана къща в Банско.
Най-много желание Велян влага в изографисването на женската стая, тъй като в нея любимата му е изкарвала голяма част от деня и в нея е посрещала приятелките си. Стаята и до днес впечатлява с изключително фините си и елегантни фрески, които сякаш огряват всичко наоколо. Изключително много впечатляват два стенописа – от Венеция и Истанбул, в които преобладава синия цвят и поради тази причина женската стая се нарича още „Синята стая”.
Стенописите изобразяват вълшебни пейзажи от два града, които много приличат на Венеция и Истанбул. И днес ясно могат да се видят високи кули, закътани заливчета, романтични мостове, кораби в далечината, опънали белите си платна…
Дали наистина зограф Велян е бил във Венеция и Истанбул или стенописите са плод на фантазията му, няма как да кажем със сигурност, но е факт, рисунките, които се излезли изпод изкусните му ръце впечатляват и до днес.
Интересен и много красив е и таванът на „Синята стая”, който е целият изрисуван по подобие на рисунките на тавана на църквата „Света Троица”. Историци и изследователи са на мнение, че най-вероятно майстор Велян първо е изрисувал тавана на дома си и едва след като се е уверил, че орнаментите са достойни да красят тавана на храма ги е нарисувал и там.
Много голямо впечатление прави и тавана на чардака, който е декориран с уникална дърворезба. По традиция, през летните месеци българското възрожденско семейство е изкарвало по-голямата част от деня си на откритите чардаци и най-вероятно и семейството на Велян и София не е правило изключение. Затова и майсторът се е постарал тъкмо чардака да бъде обзаведен удобно с кът за почивка, малко огнище за приготвяне на обяд, а на тавана направил красивите си дърворезби, за да носят наслада на очите на домочадието и гостите на дома.
Интересно е решението на мазето, което от обор майсторът преустроил в голяма обща стая, където зимата се събирало цялото семейство. Наред с огромната камина, която заема централно място в стаята и която се е използвала за отопление, осветление и за приготвяне на вкусни бански гозби, впечатление правят изрисуваните огледала по стените. Хрумката на гениалния зограф да изрисува огледала наистина оптически прави тъмното мазе по-светло и стаята сякаш се „отваря”.
Когато посетите Веляновата къща обърнете внимание и на един много специален стенопис. На една от стените в къщата има изрисувани двойка… вълци.
Какво му е толкова интересното на този стенопис?
Смята се, че рисувайки едни от малкото екземпляри от животинския свят, които създават семейства за цял живот майстор Велян е искал да покаже дълбоката си привързаност и любов към съпругата си. Или казано иначе: двойката вълци символизират семейството и здравата връзка между София и Велян.
Ще направим малко отклонение в историята, за да кажем, че София Бенина е била втората съпруга на зограф Велян. Преди нея той е бил женен за италианка, с която са обикаляли из цяла Европа, но голямата любов на майстора е била София.
Продължаваме разходката си из следващите стаи на Веляновата къща. Освен „Синята стая”, на горния етаж са се намирали работната стая на господарката на къщата и днес в нея могат да се видят различни приспособления, които София (а и всяка банскалийка от това време) е използвала, за да тъче, преде, плете и шие. В тази стая, както и в детската стая няма много рисунки, но това е разбираемо предвид факта, че са или работни или спални помещения.
После идва ред на гостната стая, която (пак по традиция) е била не само най-голямата, но и най-слънчевата стая в къщата. Тук за съжаление, заради недобро стопанисване от предишни собственици не можете да се насладите на прекрасните стенописи, тъй като те са заличени почти напълно. Можем само да предполагаме колко красива е била най-почетната стая на Веляновата къща.
И накрая… Излезете ли извън къщата, ще забележите фините и майсторски изрисувани растителни и геометрични мотиви по югоизточната фасада, които буквално ще ви оставят без дъх.
Къде се намира Веляновата къща?
Веляновата къща е обявена за паметник на културата от национално значение през 1967 година, а през 1977 година е отворена за посещения.
Къщата се намира почти в самия център на града, в непосредствена близост до църквата „Света Троица”. Стигнете ли до църквата ще видите достатъчно табели, които ще ви отведат направо пред портата на Веляновата къща.
Ако пък държите на точен адрес, то той е ул. „Велян Огнев” 5. Къщата – музей е с работно време от 09.00 – 13.00 / 14.00 – 17.30 часа с почивни дни неделя и понеделник. Цената на билет за вход за възрастни е 3 лв., за ученици и студенти – 1 лв., а ако посетите къщата през първата сряда от месеца, входът е безплатен. Като част от 100-те национални туристически обекта, Веляновата къща има печат, но е добре да знаете, че той се намира в къщата – музей „Никола Вапцаров”.
Ако сте гост на хотел Лъки Банско, за да стигнете до Веляновата къща ще ви отнеме 6 минути с кола и 12 минути пеш. Разстоянието от хотела до къщата – музей е около 1,2 км.