Ако сте на почивка в Банско и все още не се посетили някоя от възрожденските къщи, много сте сгрешили. Казваме ви това, тъй като само тук и единствено тук, можете да се запознаете отблизо с уникалната архитектура на укрепената възрожденска банска къща.
Явлението Банска укрепена къща
Не е нужно да сте експерти, за да ви направи впечатление колко интересна е архитектурата на възрожденските къщи в Банско. Достатъчно е просто да се разходите из старинния квартал на града, в карето около църквата „Света Троица” и ще видите различни образци на Банската укрепена къща като Буйновата старинна къща, Веляновата, Молеровата, Бенината, Сирлещовата къща.
Всички тези възрожденски къщи са строени през различни периоди от Възраждането, но всички носят характерни архитектурни особености, които ги отличават от всички възрожденски къщи, които можете да видите в други части на страната.
Укрепената банска къща се е появила като архитектурен стил през XVIII век, по времето, в което Банско се превръща в богато селище с развита търговия и занаяти. За да предпазят семействата и имота си, банскалии започнали да строят добре укрепени, каменни сгради, заобиколени от високи по 3 метра каменни зидове с бойници.
В къщите имало тайници и тайни проходи, които водели от едната къща в другата или на съседната улица. Така в случай на нападение, градът ставал непревземаема крепост, без да има крепостни стени.
Всеки банскалия е строил дома си според възможностите, които имал, но надпреварата кой ще построи най-голямата и лична къща не спирал. Някой възрожденски къщи били изографисани и приличали на палати с огромни чардаци (Веляновата, Хаджигьорговата, Шарената, Бенината, Сирлещовата, Тодевата/Буйновата старинна къща), други били по-скромни. Но това, което ги обединявало било, че всички къщи били строени, за да останат за идните поколения.
Банскалии строили къщите си здрави и силно укрепени, за да устоят както на обсада, така и на нападения, но не забравяли да ги украсят със стенописи, дърворезби или поне табели, които поставяли на видно място пред домовете си, за да се знае кой е построил дома и кой живее в него.
Тодевата/ Буйновата старинна къща
Някак си измежду Веляновата, Даскаревата, Молеровата и Хаджирусковите къщи, които впечатляват с дърворезби и стенописи и имат висока художествена стойност, Буйновата старинна къща остава малко по-назад, когато банскалии говорят на архитектурните си забележителности, но това не означава, че тази къща е по-малко интересна от останалите.
Буйновата старинна къща е строена през 1864 г. и днес се нарича още Тодева, на името на стопанина, която я е издигнал за себе си и семейството си.
Както останалите бански къщи от този период и Тодевата къща е двукатна сграда, построена изцяло от камък, за да е дълговечна и за да може да удържи в случай на нападение.
На долния етаж са разположени избата, стопанските помещения и оборът, в който стопаните са отглеждали животните си. На горния етаж са разположени жилищните помещения, които са с резбовани тавани и врати, а по някой от стените има стенописи.
Не липсват и характерните само за Банско помещения като „месилник” (това помещение се е използвало само за месене на хляба, който домакините си месели и печали сами) и „кашчи” (специално помещение за извършване на други домакински дейности).
Голямо впечатление прави покрития дървен чардак, където семейството е изкарвало по-голяма част от времето си.
Вратите на къщата са масивни и метални, а прозорците са защитени с метални решетки и както всяка къща, строена в този период, и Буйновата старинна къща има укрепено каменно ядро, в което е разположено двукамерно скривалище (плана на скривалището е подобен на плана на скривалището на Хаджигьорговата къща).
Тъй като къщата е строена в средата на XIX век и архитектурният стил малко се е променил, укрепеното ядро на къщата се намира отстрани в нарочно построена кула.
През този период банскалии започнали да строят каменни кули, долепени до основната къща, които използвали както за съхранение на стоката си и за скривалища, така и за допълнителна пристройка за живеене. Кулите също били масивни, изцяло каменни и пожароустойчиви. На тайно място в скривалището е имало барутник, ако случайно се наложи къщата да се отбранява.
Днес Буйновата старинна къща е обявена за забележителност с местно значение.
Как да стигнете до Тодевата/Буйновата старинна къща?
В Банско всичко е „на един хвърлей разстояние” както се казва и дори и да нямате никаква идея къде се намира къщата, първия банскалия, който срещнете и попитате ще ви насочи, но все пак…
Ако сте гости на хотел в Банско като Лъки Банско и ви се прииска да се поразходите, най-лесния начин да откриете Буйновата старинна къща е да стигнете до намиращата се в централната част на града църква „Света Троица”. Оттам поемате по улица „Неофит Рилски” и след няколко минути ще стигнете до старинната къща.
Няма как да я пропуснете, тъй като от една страна това е впечатляваща старинна постройка, а от друга страна – в пределите на къщата се намира една от най-старите механи в Банско „Винарна Тодева къща”, където можете да опитате традиционна банска кухня и разнообразна селекция от вина местно производство.
И тъй като сме напълно убедени, че веднъж разгледате ли Буйновата старинна къща ще ви се прииска да разгледате още подобни старинни къщи в Банско, предлагаме ви да посетите някой от най-забележителните укрепени бански къщи като:
Веляновата къща
Това, което впечатлява в тази възрожденска сграда е не само градежа ѝ (в типично бански архитектурен стил), но и уникалното ѝ декоративно външно и вътрешно оформление.
Веляновата къща е дарена от банскалии на зографа Велян Огнев, за да се отблагодари града на майстора за участието му в изографисването на църквата „Света Троица”. Самата сграда е строена през XVIII век и като архитектурен стил притежава всички характеристики на укрепените възрожденските къщи, строени по онова време.
След като банскалии я даряват на майстор Велян, той декорира фасадата и вътрешните помещения с уникални по рода си стенописи и дърворезби. През 1967 г. Веляновата къща е обявена за паметник на културата от национално значение.
Сирлещовата къща
Възрожденската къща е строена през XVIII и началото на XIX век и е типичен представител на укрепена банска къща с укрепено ядро извън къщата (в кулата).
Строена е от двамата братя Хаджирадови и представлява огромна постройка с три отделни входа в един общ двор. Малко по-късно къщата е купена от богатата банска фамилия Сирлещови и става тяхна собственост.
Интериорът и екстериорът не се отличават от останалите укрепени къщи освен по това, че освен скривалище вътре в къщата, в началото на XIX век е изградено ново в кулата към къщата. Скривалището в къщата има няколко тайни прохода, един които излиза в двора, а другия води към етажа над кулата.
Молерова къща
Счита се, че Молеровата къща е строена от Димитър Молеров – син на основателя на Банската художествена школа Тома Вишанов. Къщата е строена в началото на XIX век и е била дом на поколения Молерови.
Стилът на градеж е характерен за банската укрепена къща, но това, което отличава Молеровата от всички останали възрожденски къщи е обособеното ателие (или стая за рисуване), което се намира е приземния етаж.
В тази стая поколения Молерови са работили по своите творби и сякаш в нея още витаят духовете на великите бански майстори.
Бенината къща
Бенината къща е родната къща на Неофит Рилски и днес можете както като представител на укрепената банска къща и като музей на основоположника на българското образование и просвета Неофит Рилски.
Старинната възрожденска къща е строена през XVIII век и като типичен представител на банската архитектура в нея присъстват каменните зидове с бойници, приземен етаж с обособени помещения, жилищен етаж на семейството, дървени стълби и чардак, скривалища. Тук интересното е, че в къщата се е помещавало килийно училище, в което преподавал Неофит Рилски.
Единствено в Бенината къща може да се види и интересен начин на свързване на жилищните помещения със стопанските постройки. Няма друга къща, в която постройките да са свързани с голяма външна тераса с чердак.
В музея, който се помещава в Бенината къща е подредена експозиция, която детайлно разказва за живота и просветителската дейност на Неофит Рилски.
Това са само малка част от запазените и до днес възрожденски укрепени бански къщи, но ако трябва да си изброим и разкажем по нещичко за всички няма да ни стигне времето.
Затова се постарахме да ви разкажем по мъничко за някой от най-известните, а вие да решите дали искате да ги разгледате всички или не.
Каквото и да решите обаче, намерете време да разгледате Буйновата старинна къща, тъй като тя е едно наистина безценно архитектурно съкровище.
Много малко са градовете в България, които могат да се похвалят с такова историческо наследство, затова, ако сте на почивка в Банско не пропускайте да запалите свещица в църквата „Света Троица”, да се поклоните пред паметника на Паисий Хилендарски, да разгледате къщата – музей „Никола Вапцаров” и да посетите поне няколко от уникалните възрожденски укрепени къщи като Тодевата/Буйновата старинна къща.
Повярвайте, гордостта, че принадлежите към българската нация и във вените ви тече от кръвта на тези невероятно талантливи и горди строители си струва да се изпита.
А още по-хубавото е, че след разходката ви назад във времето можете да седнете на чардака на някоя от многото механи в Банско и да опитате от невероятната кухня, която само тук могат да ви приготвят табиетлийски и с домашни продукти.