Рицари, принцеси, магьосници, велики битки и крал Артур – това са основните елементи, за които повечето хора се сещат като чуят думата Средновековие.
Средновековието в България е изключително бурен период, който започва с Първата българска държава, минава през Византийското владичество и Втората българска държава, и приключва с навлизане във Възраждането. Това е исторически период, който обхваща времето от създаването на България през 681 г. и така чак до края на XV век.
На територията на страната ни са останали много свидетелства за средновековна България, но най-впечатляващи и представящи историята ни са храмовете и църквите от този период.
В текста ще ви разкажем за някои от най-емблематичните средновековни църкви у нас и къде ще ги откриете.
Източник: Ambrogio Lorenzetti, Public domain, via Wikimedia Commons
Средновековие в Европа и България
Като за начало трябва да поставим нашето пътуване в правилното време. Средновековието е част от схематичното разделяне на историята на Европа.
То условно се дели на три периода:
- Ранно средновековие, което започва в края на V век и стига до средата на IX век;
- Развито или същинско средновековие в периода от средата на XI век до края на XIII век;
- Късно средновековие, което започва в началото на XIV век и приключва в края на XV век.
Историци в миналото са определяли Средновековието като период на непрекъснати суеверия и социално подтисничество. Съвременните проучвания обаче променят тези впечатления и определят отминалите времена като динамичен период, в който се появява идеята за Европа като отделна културна единица.
През Средновековието се появяват нови политически норми в управлението, популацията на Европа постепенно преминава към християнската религия и се установява монашеството като най-идеалната форма за религиозен живот. В средния етап на Средновековието се наблюдава драматичен растеж във всеки аспект – този период се основава на икономическа и териториална експанзия, демографски и градски растеж, както и появата на идеята за национална идентичност.
По отношение на изкуството и културата, Средновековието е времето, в което се появяват кръстоносните походи, готическата архитектура и изкуство, папската монархия, раждането на първите университети и възстановяването на древногръцките философски разбирания.
Средновековието е времето, в което християнската религия завладява Европа. Тези времена се определят от историците като „Ерата на вярата“ – населението на Стария континент се обръща към църквата по всички въпроси. Църквата е тази, която се явява като стабилност в живота на хората. Постепенно именно в тези години се оформя съвременната религиозна система и разбиране за християнската църква.
Източник: Constantine Manasses, Public domain, via Wikimedia Commons
България през Средновековието
Средновековието е основополагащо за България в съвсем буквалния смисъл на думата. В Ранното средновековие се появява Първата българска държава. Това се случва с договор с Византия между хан Аспарух и император Константин IV на Византия през 681 година. Именно в Ранното средновековие започва да се оформя българската народност и идентичност.
В Ранното средновековие у нас се появява и кирилицата като официална писменост – отново благодарение на Борис, който приема учениците на Кирил и Методий, които биват прогонени от Великоморавия. Развива се също и основата на общ език между различните народи, които живеят на територията на България.
Отново в Средновековието е времето на Златния век на Симеон I. Той се изучава в Константинопол, а в България изгражда безброй книжовни центрове из цялата страна. Постепенно България се превръща в заплаха за Византийската империя, особено с желанието на Симеон I да превземе Константинопол.
Следват изключително бурни години за държавата ни. Византия успява да завладее и почти да унищожи идентичността на България, но с появата на Втората българска държава след въстанието на Асен и Петър, това не се случва.
На фона на политическата нестабилност в региона, множеството въоръжени конфликти, заговори и убийства, християнството успява да си проправи път и към най-малките населени места в България. Хората започват да строят църкви, параклиси и манастири, за да практикуват вярата си.
Източник: from the Middle Ages, unknown, Public domain, via Wikimedia Commons
Религия през Средновековието у нас
Това е период на бурно развитие на България, но християнството влиза като официална религия на малко по-късен етап. Княз Борис I, който живее от 852 до 889 година, е този, който приема християнството за официална религия на държавата ни. В „традицията“ на тези времена, всеки, който отказва да премине към новата вяра, е преследван и избиван. Дори роднинските връзки и бащината любов не спасяват княз Владимир Расате – той е син на Борис и се опитва да върне езичеството, но бива ослепен от баща си като наказание.
Съществуват много легенди защо Борис решава да въведе християнството като официална религия в България. Една от тях е, че сестра му е прекарала много време в Константинопол като пленница. Там, тя приема християнската религия и като е освободена, успява да убеди брат си да направи същото.
Според друга, художник е отговорен за началото на покръстването на българите. Твърди се, че зограф е изрисувал двореца на Борис, като е включил сцената на Страшния съд. При първа среща с картината, Борис изпитал страх, покаял се и приел християнската религия.
Отговорът на въпроса защо Борис въвежда християнството в действителност е много прозаичен. Той предприема този ход от чисто политическа гледна точка – по това време прабългари и славяни, които живеят заедно в Първата българска държава, имат коренно различни религии. Преминаването към християнството е опит те да се обединят и да поставят България на международната сцена на християнските държави.
Идеята на Борис преди толкова много векове очевидно е била успешна, защото християнството е основна религия в България и днес. Оценки от 2010 г. сочат, че у нас има 6,3 милиона вярващи християни, което означава, че 84,1% от населението все още следват желанието на Борис I без да го знаят.
Български средновековни църкви, които да видите и днес
Благодарение на запазването на християнството по нашите земи през вековете, в България има огромно разнообразие от християнски църкви. Те са страхотно историческо свидетелство за времето, в което са строени.
У нас има около 8000 църкви и манастири, като някои от тях са останали от Средновековието. Те са разпръснати из цялата страна и могат да се посетят и днес. Тук ще ви представим 10 от тях, които смятаме, че не трябва да изпускате.
Източник: Klearchos Kapoutsis from Paleo Faliro, Greece, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons
„Света София“, София
Храмът „Света София“ е едно от най-разпознаваемите места за поклонение в столицата ни. Той се намира на отсрещния тротоар срещу катедралния храм „Св. Александър Невски“ и е страхотен пример за средновековна архитектура.
Църквата съществува от IV век, като тя е традиционният катедрален храм на София. Смята се, че именно тя е дала името на града. На мястото на храма е имало поне четири предишни постройки, като настоящата конструкция вероятно следва. Историците се обединяват около мнението, че настоящата сграда е построена по някое време през V век, като тя е разрушавана и поправяна множество пъти.
Името ѝ е с гръцки корен и означава „божия премъдрост“.
По време на турското робство, „Св. София“ е преустроена в джамия, като е издигнато и минаре. След освобождението, тя възстановява статута си на християнски храм.
Под основната постройка има гробница, която е отворена за посещение за софиянци и туристите в града.
Църквата „Света София“ е смятана за един от най-значимите архитектурни паметници в България. Ако посетите това място, не забравяйте да отидете и до гроба на великия писател Иван Вазов – той се намира от източната страна на храма.
Източник: No machine-readable author provided. Preslav~commonswiki assumed (based on copyright claims)., Public domain, via Wikimedia Commons
Ротондата „Свети Георги“, София
Ротондата „Свети Георги“ е сгушена във вътрешния двор на президентството в София. Това е най-старата напълно запазена сграда в целия град. Строена е през IV век, когато градът е бил дом на императорите Галерий и Константин Велики.
Смята се, че Ротондата първоначално е била предназначена за мавзолей или церемониална зала, като чак през VI век е превърната в църква. На това място са се съхранявали мощите на св. Иван Рилски.
Ротондата е една от най-характерните постройки за българското Средновековие, като тя продължава да е обект на задълбочени изследвания от историци и учени. Храмът е част от по-голям комплекс, който също е реставриран и може да бъде разгледан от посетители. Вътре са запазени общо пет слоя стенописи, които свидетелстват за различните етапи, през които преминава България в религиозно отношение.
На това място, веднъж годишно, все още се извършват религиозни литургии на старобългарски с типични за Византия и ранна България песнопения.
Тази Средновековна църква е и патронният храм на Българската армия – именно там ритуално се освещават бойните знамена.
Източник: Izvora, Public domain, via Wikimedia Commons
Старата митрополия, Несебър
Ако се разхождате в стария град на Несебър, по тесните павирани улички с възрожденска архитектура изведнъж ще излезете на малък площад, където пред вас ще се разкрие невероятно красива гледка. Това са останките на т.нар. Стара митрополия в Несебър или църквата „Света София“.
Храмът е част от архитектурния резерват на града, който е вписан в Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Базиликата е била с двускатен покрив, но той не е запазен. Отвътре е била измазана и украсена с християнски стенописи. Това, което виждаме днес, е основната ѝ конструкция.
Историците смятат, че Старата митрополия е издигната през 451 година, а сегашният ѝ вид добива през IX век. По време на българското Средновековие, църквата е катедрален храм на Месемврийската епархия. Пак през средните векове, църквата е разграбена от италианския флот, като всички реликви са пренесени във Венеция.
Църквата е била част от по-голям религиозен комплекс в страта част на Несебър, като там е живял митрополит.
Източник: Gérard Janot, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons
„Христос Пантократор“, Несебър
Средновековните църкви в Несебър са общо седем, като повечето от тях са напълно запазени. От тях избрахме да ви разкажем и за „Христос Пантократор“ – истинско бижу на средновековната архитектура и изкуство. Църквата отново е част от резервата в града и от списъка на ЮНЕСКО.
Тя е построена през XIII-XIV век и е един от най-впечатляващите средновековни храмове в България. Украсена е с характерни за периода фризове от свастики, панички и четирилстници.
Това е втората по големина историческа църква в Несебър. В момента тя се използва за художествена галерия.
Вътрешността на средновековния храм не пази в цялост оригиналните стенописи, а само части то тях.
Новата митрополия, Несебър
След като споменахме Старата митрополия в Несебър, няма как да не ви разкажем и за новата. Това е църквата „Свети Стефан“, която в началото е била посветена на живота на Богородица.
Църквата е построена между XI-XIII век, като по-късно е разширявана. Градена е от каменни блокове и тухли, като в нея са вложени много рециклирани материали от по-рано съборени храмове.
По-голямата част от стенописите са посветени на Божията майка, като вътре могат да бъдат видяни над 1000 фигури в колосалните 258 композиции. Запазен е и оригинален иконостас.
Средновековният храм е част от списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство, като се смята за един от най-значимите архитектурни и културни паметници у нас. Причината за това са именно невероятните ѝ стенописи.
Източник: Spasimir Pilev, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
„Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, Добърско
Тази средновековна църква е уникална в няколко отношения. Първо, това е единственият храм в България, посветен на светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Второ, тя е действаща църква.
Трето – „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, която се намира съвсем близо до Банско, крие в себе си вероятно най-красивите стенописи в България.
Храмът е така построен, че вътре температурата е една и съща целогодишно. Поради тази причина, стенописите са абсолютно запазени и изглеждат като в деня, в който са нарисувани.
Източник: See page for author, Public domain, via Wikimedia Commons
Храмът е строен през 1613 и 1614 година, като се смята, че стенописите са дело на зографи от школата на Пимен Зографски. По стените на храма са изрисувани над 460 изображения, като много от тях не следват общоприетите норми на християнска живопис. Свети Димитър и свети Георги са показани в цял ръст, а не на кон, както обикновено сме свикнали да ги виждаме. На някои от сцените Христос е изрисуван с вързана на плитка коса.
Специалисти твърдят, че именно в този храм Климент и Методий за първи път са изрисувани като светци.
Но безспорно най-известната сцена и тази, която привлича най-много туристи в Добърско, е тази на „Преображение Господне“. Зографът е изобразил Исус в лъч светлина, който прилича на ракета.
Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение и е притегателно място за хиляди туристи и поклонници и до днес.
Източник: Лъки Банско
Местност Свети Никола, Банско
Да, да – признаваме, че това не е една църква, а цяла местност, но няма как. На това малко парче земя се намират останките не на една, а цели две средновековни църкви.
На това място, съвсем случайно, местните хора се натъкват на останки от древни постройки. Оказва се, че под краката им има огромни пластове запазена история, която само чака да бъде разкрита.
При разкопките изскачат цели улици на античен град, некропол със скелети с внушаващи размери, както и две раннохристиянски църкви. Те са датирани именно в Средновековието.
Тъй като археолози не откриват абсолютно никакви запазени артефакти, които да сочат за името на това населено място, то става популярно с названието „Безименният град“. Сега, разкопките на двете християнски църкви могат да се достигнат с приятна разходка сред природата на Банско.
Източник: Bollweevil, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
Еленска базилика, Пирдоп
Останките от Еленската базилика край Пирдоп са едни от най-лесно достъпните разкопки. Те се намират съвсем близо до главния път и до тях може да се отиде с автомобил.
Останките от Еленската базилика са изключително красиви. Те са изправени на фона на красивия Еленски Балкан и повече приличат на гледка от руини на замъци в Англия. Настоящото състояние на църквата е свидетелство за бурната ѝ история – Еленската базилика е събаряна и построявана отново многократно.
Храмът е датиран около IV век, като интересното при него е наличието на крепостни стени и отбранителни кули.
По време на Второто българско царство до Еленската базилика се е намирал манастир „Свети Илия“, който е изключително важен за книжовната история на страната ни.
Има местни легенди, че именно тази базилика е дала името на град Пирдоп. В миналото до нея е растял вековен дъб. Тъй като мястото се установило като църковно средище, хората редовно се събирали при дъба – „при доб“, което се трансформирало в днешното Пирдоп.
Красивите останки от този храм са част от списъка на ЮНЕСКО за защитени културни обекти.
Източник: Bobby Stefanov, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
Беловска базилика, Белово
Беловската базилика „Възнесение Господне“ е поредната, която ще ви остави без дъх като я видите. Тя се намира съвсем близо до Белово, Пазарджишко. Съществува на това място от Ранното средновековие. Трябва да имате предвид, че до нея се стига трудно по горски път.
Базиликата е била част от средновековния укрепен град Левке, който се е намирал на това място. Датирането показва, че е построена към края на V век. На това място е имало и манастир, но по-късно той е разрушен от турците. По същото време е срината и базиликата.
Мястото се смята за свято и сега, като в близост до останките има построена малка църква. Въпреки отдалечеността от населените места, тя е много посещавана.
В момента руините на базиликата са реставрирани и консервирани, като тя е обявена за паметник на културата.
Източник: Raggatt2000, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons
Червената църква, Перущица
Приключваме нашето пътуване в религиозната средновековна история на България с църквата „Света Богородица“ в Перущица. Руините са паметник на културата и се намират на около километър извън града в полите на Родопите.
Смята се, че църквата се появява през IV или VI век, но мястото е свещено още преди това. Там е имало храм на култа към древно иранския бог Митра. Римските легионери го приемали за свой покровител. Първоначално подът на църквата е бил басейн, като за това свидетелства и открит сладководен извор. Той тече през пробит камък, което е пряко свързано с легендата за бог Митра, който пробива със стрели скали и от тях потича вода.
Червената църква е една от най-старите в Европа. Името ѝ идва от типичните за периода червени тухли, с които е изградена. Била е измазана и с розов хоросан. В своите славни времена, Червената църква е била богато украсена с мозайка и стенописи.
При оценки от ЮНЕСКО останките от стенописите са уникални и приличат на тези в базиликите в италианския град Равена и Синайските манастири. Част от фреските се съхраняват в Националния исторически музей и Историческия музей на Перущица, но други все още могат да бъдат видяни по самите останки на Червената църква.
Значение на християнството у нас
Макар повечето хора да се сещат за големи центрове на християнството като Рим, Флоренция и Истанбул (в миналото – Константинопол), България има своето немалко участие в средновековната история на света.
Благодарение на разпространението на християнството у нас, все повече обикновени хора са имали достъп до образование, църковно учение и важни християнски текстове. По-късно, християнството става основен стимул за освобождението на страната ни от Турско робство.
Средновековните храмове в България са свидетелство за едно отминало време, но тяхната важност не бива да се подценява. Те ни напомнят как е започнало всичко и как точно се е утвърдила българската държава, народност и вярвания.
Често задавани въпроси
Нужна ли е специална организация за посещение на тези църкви?
Не, те са свободно отворени за посетители, с изключение на действащите храмове, които имат работно време.
Трябва ли да познаваш историята, за да ги разгледаш?
Не е задължително. Можете да се насладите на красивата средновековна архитектура и без да сте запознати с историята. Но нашият съвет е да се поинтересувате от мястото, което искате да посетите, за да усетите напълно неговия дух.