Най-вероятно още преди да поемете към Банско сте си направили списък на забележителностите, които искате да посетите, докато сте гости на града.
Предполагаме, че в списъка Ви за посещения веднага са намерили място църквите „Света Троица” и „Успение Богородично”, къщата-музей „Никола Вапцаров”, Веляновата къща, къщата-музей „Неофит Рилски” и още куп забележителности и ние ви поздравяваме за вашия избор.
Всички тези културно-исторически обекти заслужават напълно вашето внимание и ние сме сигурни, че ще им отдадете заслуженото време в своята обиколка на града.
Сега обаче искаме да ви запознаем малко по-детайлно с една от най-големите и интересни туристически забележителности в Банско – Иконната изложба „Банска художествена школа”, която обикновено остава малко встрани от погледа на туристите.
Постоянната иконна изложба се намира в най-старата напълно запазена сграда в Банско
Преди да поговорим за иконната изложба на Банско и какво можете да видите там, ще започнем малко по-отдалеч, като ви разкажем за сградата, в която изложбата се помещава.
Правим това отклонение, тъй като това е най-старата запазена и единствената точно датирана сграда в Банско. Едноетажната сграда е строена през 1749 г. и дълги години е била метох, който първоначално е принадлежал към Хилендарския манастир, а по-късно преминава към Рилския манастир.
Няколко века женския метох в Банско е играел важна роля за запазването на християнския дух на банскалии. В старата сграда на метоха е запазен напълно автентичния вид. Тя – сама по себе си – е едно от най-забележителните културно-исторически наследства на Банско.
А защо е толкова точно датирана? Много просто – банскалии са били много будни и предвидливи хора, които са се гордеели със своята работа и поради това са издълбали върху един от основните зидове на метоха датата, в която е построен.
Възрожденската сграда е обявена за паметник на културата от национално значение.
Какво представлява иконната изложба “Банска художествена школа”?
Постоянната изложба на икони в Банско е действаща от 1986 година. Посветена е на майсторите от Банската художествена школа, която е допринесла изключително много за развитието на иконописта в страната.
Банската зографска школа е едно от най-големите явления не само по отношение на живописта и дърворезбата през XVIII – XIX век, но и оставя своя траен отпечатък върху историята и културното наследство на страната ни.
Банска художествена школа – от Молерите до техните съмишленици и последователи
За основоположник на Банската школа по живопис и иконопис се смята Тома Вишанов – Молера, който допринася изключително много за развитието на монументалната живопис у нас.
За Молера се знае, че е роден в годините между 1750 – 1760 г., но няма точно информация кога е починал. За известно време Тома учи във Виена, където е силно повлиян от европейските традиции в живописта. Чуждестранният стил, който внася в творбите си му донася и прякора Молера, което преведено от немски означава „художник”.
Завръщайки се в родното Банско, Тома Хаджиикономов Вишанов полага началото на един новаторски, прогресивен стил в иконописта и дърворезбата, който отличава майсторите от Банската зографска школа от всички останали школи в страната.
Образите, които художниците от тази школа рисуват, се отличават с издълженост на фигурите, цветова и композиционна хармония, елегантна линия на драпериите, чистота и сияйност на изографисаните ликове.
До края на земния си път Тома Вишанов – Молера не изменя на стила си и оформя у последователите си едно ново, европейско мислене. Молера е автор на иконите на иконостаса в храма „Успение Богородично” в Банско, на иконата „Богородица с Младенеца, ангели и пророци”, работи съвместно със сина по изографисването на „Покров Богородичен” в Рилския манастир.
Почеркът на Тома Вишанов изследователите откриват в различни храмове не само у нас, но и в Австрия, Унгария и други страни.
След смъртта на майстора, неговият син Димитър и внукът му Симеон продължават развитието на Банската художествена школа.
Димитър Молеров оставя свой собствен отпечатък в историята на школата, като се отделя от стила на баща си и се връща към по-консервативния, светогорски начин на иконопис. Живописта, която излиза изпод четката на Димитър се отличава с колорит и пластичност на образите, любов към светлината, пространствата и пейзажите, рисувани в дълбочина.
Взимайки елементи от техниките на баща си и преплитайки ги с по-консервативния начин на рисуване, Димитър Молеров се превръща в един от най-търсените и уважавани зографи на своето време.
Дело на Димитър Молеров от Банската художествена школа е изографисването на параклиса „Архангелски събор” към Рилския манастир (1835 г.), изографисването църквата в „Пчелино”, иконите в църквата „Света Троица” в Банско и др. Майсторът работи в манастири в Гърция, Македония, Сърбия, а сред най-големите му творения са фреските в атонския манастир „Ветропед”.
За съжаление Димитър не е оставял подпис на творбите си навсякъде, където е работил. Това затруднява неговите изследователи да проследят цялостно работата му, особено извън страната. Предполага се, че е работил на о. Крит, в Шкодра и на други места, но няма неопровержими доказателства за дейността му.
Следващите поколения от семейството, които продължават традициите на Банската художествена школа са сина и внука на Димитър Молеров – Симеон и Георги.
Симеон Молеров работи дълги години с баща си и усвоява напълно техниката на изографисване, характерна на Банската художествена школа. За съжаление Георги Молеров (внука) умира много млад и не е успял да остави голямо наследство освен няколко малки икони, които са изографисани със съвършена техника.
Освен Тома Вишанов – Молера и неговите наследници – сина му Димитър и внукът Симеон, в Банската зографска школа творят именити майстори като Михалко Голев, Стефан Стаматов, Георги Бобошевски, Майстор Велян и сина му Ангел Велян, Христо Гълъбов, Димитър Сирлещов и други.
Майсторите от Банската школа поставят началото и на характерния архитектурен стил, известен днес като „Банска укрепена къща”. Този възрожденски архитектурен стил се отличава с масивните си високи зидове, с тежките си порти, с тайните си проходи, бойници, скривалища и най-вече с декоративно украсените си фасади.
Любовта на банскалии към изографисването на къщите била толкова голяма, че освен фасадата често са се изографисвали и отделните стаи, та дори и скривалищата.
Днес образци от автентичния за XVIII век архитектурен стил „Банска укрепена къща” могат да се видят в стария квартал на Банско, а най-популярните сред тях са Веляновата, Бенината, Хадживълчовата, Молеровата, Шарената къща.
През годините банските майстори си сътрудничат с Дебърската, Тревненската и Самоковската художествени школи, но запазват своя новаторски стил.
Отличителният почерк на зографите от Банската художествена школа е любовта към златното и ярките цветове. Всички майстори от тази школа (без основоположника Тома Молеров) „играят” щедро с тези цветове.
Банската зографска школа е с локално значение. Майсторите, които принадлежат на нея работят предимно в Банско, Разлог, Благоевград и околните селища. Най-значимите техни творби могат да се открият в църквата „Света Троица” в Банско, Рилския манастир и Разлог.
След Освобождението зографската школа продължава да работи, но успехът ѝ постепенно намалява. Все пак, за разлика от останалите зографски школи, които приключват дейността си почти веднага след Освобождението, Банската школа продължава да съществува и да се развива (макар и на по-ниски обороти) чак до 20-те години на миналия век.
Постоянна иконна експозиция
През 1986 година е взето решение в сградата на бившия метох да бъде създадена Постоянна иконна изложба, която да даде възможност на повече хора да се запознаят отблизо с творбите на едни от най-великите майстори на българската иконопис, живопис и дърворезба от периода на Възраждането.
Иконната изложба в Банско е разположена в шест зали, в които са изложени оригинални икони, фотокопия от стенописи, църковна утвар и други. В първата зала могат да се видят ктиторски портрети на видни банскалии, които са допринесли за развитието на града през Възраждането.
Сред тях е и портретът на Хаджи Вълчо (брат на Паисий Хилендарски), който е бил един от най-щедрите дарители в града.
Особено място в постоянна иконна изложба “Банска художествена школа” е отделено на работата на фамилията Молерови и техните произведения, които са запазени извън Рилския манастир и другите храмове, в които са творили. Като личности, поставили основите на Банската художествена школа, те имат централно място в местната иконна изложба.
Творби на Тома Молеров могат да се видят в третата зала от изложбата, а сред най-забележителните му произведения, на които всеки, който посети иконната изложба в Банско може да се наслади, са фотокопия на стенописи от 1798 г. от постницата „Свети Лука” към Рилския манастир.
Как да стигнете до Постоянната иконна изложба “Банска художествена школа”?
Едноетажната сграда, в която се намира местната изложба на икони се намира в центъра на града, само на метри от църквата „Света Троица” и паметника на Паисий Хилендарски.
Стигнете ли до църквата, няма как да пропуснете или подминете сградата, но ако случайно това се случи, точния адрес, на който се намира иконната изложба в Банско е ул. „Яне Сандански” № 3.
Работното време на изложбата е от понеделник до петък – от 09.00 до 12.00 часа и от 14.00 до 17.00 часа. Изложбата не е отворена за посетители през уикенда.
Цената на билета за посещение за възрастни е 3 лв., за учащи и студенти – 2 лв.
Иконната изложба в Банско предлага беседи на български, на английски, немски, руски и френски език. Цената за беседа на български език е 5 лв., на английски – 10 лв.
Ако решите да посетите изложбата в понеделник, ще можете да го направите безплатно.
Постоянната иконна изложба „Банска художествена школа” е част от 100-те национални туристически обекта и ако имате туристическа книжка, можете да си сложите печат. Печатът за обекта се намира в къщата-музей „Никола Вапцаров” с адрес Банско, ул. Ангел Кънчев 37.
Ако сте изпуснали да включите в списъка си за посещения на забележителностите в Банско иконната изложба – направете го сега. Гарантираме ви, че изложбата ще ви допадне изключително много, а гордостта, която ще изпитате, че сте потомци на една толкова талантлива и силна нация не може да се замени с нищо.