170 cm Снежна покривка

Меню

Пристигане
Напускане
2 нощувки
2 Възрастни · 0 Деца 2 нощувки

2 нощувки

2 нощувки

Кордопуловата къща – най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров

В най-югозападния край на Пирин, сгушено между „меловете” (пясъчните пирамиди) се намира най-малкото градче в България – Мелник.  И точно тук, на едно от възвишенията се издига Кордопуловата къща – най-голямата запазена до днес възрожденска къща на целия Балканския полуостров.

Кордопуловата къща

Кордопуловата къща – най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров

История на Кордопуловата къща

 

Къщата е построена през 1754 година от заможното мелнишко семейство Кордопулови (Кордопулос), които за времето си били едни от най-големите производители и търговци на вино и търгували с цяла Европа.

На фамилията ѝ трябвало място, на което не само да живее, но и място, на което да сключва търговските си сделки и да съхранява виното, което произвежда.

Затова избират най-високото място в града и построяват къща, невиждана като размери и разположение до тогава по нашите земи.

Разположена на три ката (етажа), с обща площ от 300 кв. м. Кордопуловата къща впечатлява с интересната си архитектура и елегантната смесица на български, европейски и ориенталски стилове, които си хармонират изключително успешно.

Освен с размерите си и с гледките, които се разкриват от прозорците ѝ към Мелник и Мелнишките пирамиди, фамилната къща на Кордопулови изумява изключително много и със своето разположение.

Къщата е разгърната на три етажа – приземен, етаж за живеене и етаж за посрещане на гости и за сключване на сделки. Първите два етажа са изградени изцяло от камък и са в типичен за онова време стил.

Последният етаж е издаден над двата долни етажа, а на най-отгоре има покрита зимна градина и открита лятна градина, която изпълнява и функциите на слънчев часовник. Етажите са свързани помежду си не с едно или две, а с цели седем вътрешни стълбища.

В приземния етаж Кордопулови произвеждали виното

Гъстото мелнишко вино се поставяло в огромни бъчви, които се нареждали за съхранение в прокопани на ръка тунели под къщата.

Тунелите, в които се съхранява вино и до днес са с дължина от 150 – 200 метра и за да бъдат прокопани, на работниците им е отнело 12 години. Лабиринтът от тунели представлява нещо като естествен хладилник, в който се поддържа постоянна температура от десет до дванадесет градуса.

Поддържането на постоянната температура става единствено посредством малки отвори, пробити в тунелите, които осигуряват необходимата вентилация на помещенията. По времето на Кордопулови в тунелите е отлежавало между 250 и 300 тона вино. Искрящата напитка е била съхранявана в огромни бъчви, някой от които са били с вместимост от 12 и повече тона.

Кордопуловата къща

Горният етаж е бил мястото за живеене на собствениците на къщата. На този етаж са разположени:

  • лятна столова
  • тераса
  • гостна
  • средната стая (кьошка)
  • спалня
  • голямата стая (одая)
  • баня със съблекалня и нещо невиждано по нашите земи – собствена сауна.

Всички стаи в Кордопуловата къща са изумителни и разказват своя история

В средната стая или „кьошката” (ъгловата стая) Кордопулови и гостите им си пиели кафето. „Кьошката” впечатлява с големите си прозорци, през които влиза много светлина, с миндерите, покрити с дебели рогозки и най-вече с витражните си прозорци, които сякаш пренасят във Венеция.

В къщата често са се организирали музикални забави, и тъкмо в „кьошката” са се настанявали музикантите, които забавлявали гостите. Историята разказва, че Кордопулови често канели музиканти от Виенската филхармония да свирят на техните забави.

От всички стаи, които се намират на този етаж, като че ли голямата гостна впечатлява най-силно. Гостната е с големина от 90 кв.м., но не размерите ѝ са най-впечатляващи. Стаята е с високи тавани, опасана е цялата от два реда прозорци, от които долният ред са типични за българските възрожденски къщи, а горният ред са витражни и са смесица от европейски и ориенталски стилове.

Гостната е опасана от ниски миндери, покрити с ръчно тъкани рогозки и меки възглавници. На земята са постлани дебели килими с ориенталски мотиви, а стените са покрити със стенописи.

Таванът е покрит с уникална полихромна дърворезба, а в средата му е изобразено слънце, около което са изографисани фигури, изобразяващи 12 – те месеца от годината. Едната стена на гостната от горе до долу има поставени огромни вградени гардероби.

Кордопуловата къща

Любопитен факт е, че във всяка стая от къщата има по един тайник (скривалище) умело прикрит като врата на някой долап или гардероб.

В една от стаите, които Кордопулови използвали основно за водене на преговори има подобен тайник, в който преди началото на преговорите влизал доверен на господарите човек. Задачата му била да слуша как вървят преговорите и да даде мнение дали сделката ще е успешна или не. Ако преценял, че преговорите вървят добре, той давал знак на търговеца, който канил госта си в гостната, където подписвали документите.

Освен за подслушване по време на преговори, тайниците са се ползвали и за скривалища за някой от видните борци за освобождението на страната. Един от видните българи, които най-често са отсядали в Кордопуловата къща е Яне Сандански.

Тъжната история за края на фамилията Кордопулови

 

Последен от прочутата мелнишка фамилия производители и търговци на вино, за които къщата е била дом е Манол Кордопулов. Той бил много интелигентен човек, който получил възможно най-доброто образование във Франция и се върнал в Мелник, където модернизирал технологията за производство на вино.

Освен, че бил човек с модерно мислене и с много добър усет за търговия, Манол бил и патриот, който осигурявал подслон на борци за свобода като Яне Сандански. Заради дейността си, Манол Кордопулов бил обесен от турците през 1912 година и тъй като нямал време да създаде семейство и деца, това бил краят на фамилията Кордопулови.

Преди смъртта си, Манол завещал къщата на верните си слуги, наследниците на които и до днес пазят наследството на Кордопулови.

Кордопуловата къща в наши дни е превърната в музей и е основната атракция, която многобройните туристи посещават задължително, щом посетят Мелник.

В приземния етаж продължава да се произвежда вино по стара, 300 годишна технология, а тунелите са пълни с бъчви с гъсто, червено мелнишко вино.

Как се стига до Кордопуловата къща?

 

Градчето е наистина изключително малко и не се налага да търсите някой, който да ви упъти до къщата. Тя се издига на най-високото място и още щом влезете в Мелник ще я видите в далечината. Следвайте табелите и ще стигнете до къщата само след 10 – 15 минути изкачване по тесните, калдъръмени мелнишки улички.

Добре е да знаете:

 

  • Посещението в Кордопуловата къща е придружено с дегустация на вино. Слезете ли в приземния етаж, можете да опитате от рубинения еликсир и на изпроводяк да си купите някоя и друга бутилка гъсто мелнишко „живо” вино.
  • В тунелите е хладно, затова е добре да имате връхна дреха под ръка, която да облечете, докато трае разходката.
  • Според поверието, ако си пожелаете нещо и успеете да залепите монета на стената на тунела, то желанието ви ще се сбъдне.
  • Има легенда, според която виното, което фамилия Кордопулови произвеждали било толкова гъсто, че можело да се носи в кърпа.
  • Само на няколко метра от Кордопуловата къща се намират руините на църквата „Света Варвара”, които се струва да разгледате.

Кордопуловата къща

И последно:

 

Кордопуловата къща е в списъка на 100 – те национални туристически обекта. Къщата – музей работи без почивен ден. Лятното ѝ работно време (от април до 31 октомври) е от 9.30 до 18.30 часа, а зимното (от 1 ноември до 31 март) е от 9.30 до 16.30 часа.

Входният билет е 3.50 лв. Ако искате беседа, цената ѝ е 5 лв. Освен основния билет за вход се предлагат и дегустационни пакети на цена от 13 до 15 лв.