На 22 км. от Сандански и в непосредствена близост до причудливите Мелнишки пирамиди се намира Мелник – най-малкото градче в България, чието население наброява едва 325 жители.
Скътано уютно по южните склонове на Пирин планина, Мелник е известен с доброто си вино, вкусната си храна, старинните си къщи и с древната си история.
Ако имате път към Пиринския край и все още не сте посещавали града, направете го, защото не само няма да съжалявате, но и ще останете възхитени от красотата на това райско кътче.
Градчето е приятно за посещения през всички сезони, така че можете да го посетите дори и през зимата, ако искате да си дадете един ден почивка от ски сезона в Банско например.
Докато вие обмисляте нашето предложение, ние ще ви разкажем малко повече за историята и забележителностите на Мелник.
Древна история, разказана съвсем накратко
Кога точно са се заселили хора по тези места не може да се каже със сигурност, но според редица артефакти, открити през годините се знае, че територията на днешен Мелник е била населявана от дълбока древност, а едни от първите ѝ заселници били от тракийското племе Меди, към което е принадлежал и прочутият Спартак.
През вековете тези места са били населявани от римляни, византийци и славяни, като последните са дали името Мелник на селището. Според историците, на славянски „мел” означава бяла глина или креда и наричайки селището Мелник славяните всъщност го кръстили на причудливите пирамидални образувания, които се издигат и до днес в непосредствена близост до града.
Отново без да има категорични доказателства и само на базата на открити археологически данни сред специалистите съществува теория, че най-вероятно селището се е формирало през ранното Средновековие около охранителна крепост, която била построена след сключването на българо – византийски мирен договор.
През различните периоди на Средновековието градчето е преминавало във владение на Византия, Никея, Сърбия и България.
Първите официални сведения за града датират от 1215 г., когато Мелник става столица на феодално княжество, управлявано от племенника на цар Калоян – деспот Алексий Слав.
По време на неговото управление Мелник се е превърнал в голям, модерен и важен град. Били издигнати нови църкви и сгради, градът бил добре укрепен, а недалеч от него, по нареждане на деспот Слав се издигнала манастирската обител „Света Богородица Спилеотиса”.
С други думи, средновековен Мелник по време на управлението на Деспот Слав е бил важен културен, търговски и църковен център, населението на който е наброявало повече от 10 000 жители.
През 1230 г. независимото княжество се присъединява към Търновското царство, а през 1395 г. попада под влиянието на Османската империя.
През първите векове под османско владичество, както всички останали български селища и Мелник преживява много тежки времена на упадък.
Възходът на града започва към края на XVIII и началото на XIX век, когато започва отново да процъфтява винопроизводството и тютюнопроизводството в региона.
Традициите при производството на вино в Мелник водят началото си още от Средновековието, когато на трапезите на византийските, френските, та дори и испанските аристократи винаги присъствала по някоя кана от гъстото, ароматно червено мелнишко вино.
По време на Възраждането мелнишките винопроизводители възобновяват традициите си, а търговците успяват да го популяризират в цяла Европа и да възстановят „Пътят на виното”, който през Средновековието започвал именно от Мелник.
За съжаление, към края на XIX век Мелник отново запада, тъй като остава в страни от главния път на река Струма. През този период от градчето се изселват голям брой семейства, които се отправят в различни части на страната и Гърция в търсене на по-добър живот и препитание.
Мелник остава в границите на Османската империя до Балканската война, когато през 1912 г. е освободен от четата на Яне Сандански.
Мелнишкият еликсир
Тайната на прочутото мелнишко вино се крие в особения сорт грозде, от който се произвежда и в уникалната технология на приготвяне и отлежаване.
Климатичните условия на Мелник, песъчливата почва и големия брой слънчеви дни благоприятстват за отглеждането на винения сорт грозде „Широка мелнишка”, от който и до днес се произвежда уникалното мелнишко вино.
Виното отлежавало дълги години в огромни дървени бъчви, които мелнишките винари нареждали в нарочно прокопани и дълги с километри тунели под града. Тунелите били с идеалната температура за зреене и отлежаване на виното, а сортът грозде притежавал редки биологични свойства на стареене.
Всъщност, виното и до днес се произвежда по същия начин в Мелник и ако решите да посетите града било специално, било докато сте на ски сезон в Банско, можете да му се насладите от първа ръка (и чаша).
Какво не бива да пропускате да разгледате, ако решите, че Мелник е идеалната дестинация за еднодневна разходка?
В мига, в който стъпите в Мелник ще бъдете очаровани първо от архитектурата на градчето. Тесните, криволичещи улички, белосаните къщи, сгушени близо една до друга… цялата атмосфера на градчето пази своята Възрожденска архитектура и дух.
Забележителностите, които можете да разгледате в Мелник (освен винарните разбира се) са наистина много, но най-голямо впечатление на всеки гост на града прави прочутата Кордопулова къща.
Великолепната възрожденска постройка е била дом за семейството на богатия търговец и винопроизводител Кордопулос.
Къщата е строена през 1754 г. и е цяло произведение на архитектурното изкуство на мелнишките майстори. Сградата има огромна жилищна част с просторни и светли помещения, има си дори сауна, зимна и лятна градина (нещо невиждано за това време). Забележителната сграда е разположена на цели 300 кв. м. и е най-голямата възрожденска къща не само у нас, но и на Балканите.
Истинската възхита обаче предизвиква лабиринта от тунели под къщата, в които Кордопулос е съхранявал виното. Тунелите са с дължина от 180 метра и според легендата, за прокопаването им са били нужни цели 10 години тежък ръчен труд.
Недалеч от Кордопуловата къща се намира друга голяма забележителност на Мелник – Болярската къща (или каквото е останало от нея).
Болярската къща се издига на едно от най-високите места в града и е била резиденция на деспот Алексий Слав. През годините къщата е била многократно преустроявана, достроявана и както всички важни сгради през Средновековието и особено по време на османското робство – разрушавана.
Днес от Болярската къща, която на времето се е славела с чудна красота са останали само няколко стени, които да напомнят за миналото ѝ величие и красота.
Ако пък искате да се запознаете с историята на Мелник в концентрирана версия, тогава трябва да посетите строената през 1815 г. Пашовата къща, където днес се намира Историческия музей на града.
Градският музей е разположен в осемте стаи на къщата и в него се съхраняват интересни музейни експонати, които разказват за живота и бита на градчето по време на Възраждането.
Няма да останете разочаровани и ако излезете съвсем мъничко извън града и стигнете до църквата „Свети Никола” и останките от крепостта на деспот Слав. Вярно, че и двата обекта не са добре запазени и можете да видите само останки, но повярвайте, ще усетите и двете забележителности с цялото си сърце и душа. (А и след обилното хапване и пийване в някоя от многото винарни в Мелник, една кратка разходка до платото Свети Никола няма да ви се отрази зле).
Като говорим за Мелник, няма как да пропуснем Мелнишките пирамиди, които сякаш бдят над него. Природните образувания привличат интереса на туристи от цял свят, които пристигат в Мелник само, за да ги зърнат отдалече. Уникалните пясъчни творения са с височина до 100 м. и имат причудливи форми, които наподобяват конуси, гъби, пирамиди и други.
На Мелнишките пирамиди можете да се любувате отдалече, удобно седнали в някоя от многото винарни с чаша мелнишко вино в ръка, а можете да им се насладите отблизо, ако решите да се поразходите малко и поемете по някоя от екопътеките, които минават през тях по път за следващата забележителност на мелнишкия край – Роженският манастир.
Няма как да отидете в Мелник и да не посетите един от най-запазените средновековни манастири в Пиринския край. Роженският манастир се намира само на няколко километра от града и на около километър – два от село Рожен.
Вино, вино и пак вино
Говорим си за забележителности, но винаги се връщаме към виното, когато стане дума за Мелник, нали? В този ред на (винени) мисли ви съветваме да посетите Музея на виното, който от 2013 г. радва любителите на винения туризъм в града.
В изби под земята (както повелява мелнишката винопроизводителна традиция) са подредени интересни експозиции, които разказват за винопроизводството в региона от дълбока древност до днес. Най-голям интерес за посетителите обаче представляват избата за дегустация и трезора за отлежаване на виното.
За най-запалените любители на напитката музеят предлага една много интересна изненада. Всеки, който има желание може сам да си налее и бутилира виното на автентична преса.
Най-хубавото е, че можете да си закупите бутилка (или няколко бутилки) вино от най-реномираните мелнишки изби и да си ги отнесете у дома.
Една щура идея… Ако посетите Мелник, докато сте на ски по време на ски сезона в Банско и си закупите вино от градчето, можете да си организирате една винена вечер с приятели и да направите сравнение на вкусовите качества на мелнишкото вино и виното, която произвеждат в Банско.
Вярно е, че Мелник е най-мъничкият град в страната ни, но решите ли да го посетите, той със сигурност ще намери голямо място в сърцето ви.