Възрожденски комплекс „Вароша” се превръща в квартал на град Горна Джумая (старото име на Благоевград) още във времето на Възраждането. Той се намира в централната част на Благоевград, разположен от левия източен бряг на река Бистрица, в подножието на Делвинския рид.
Днес Възрожденски комплекс „Вароша” представлява старата част на града, напомняща за миналото на Благоевград.
История на Възрожденски комплекс „Вароша”
Думата „вароша” произхожда от старобългарски език и в буквален превод означава „стар град”, какъвто е и днес етнографският комплекс. Съществуват няколко квартала в България, които носят името Вароша. Един от тях е точно в Благоевград.
Построяването му е започнала още през XVII век, но окончателно е оформен в началото на XIX век. Неговият облик е типично възрожденски, а къщите са точно такива, каквито са били характерни за онова време.
Възрожденският комплекс „Вароша” е започвал от изток от Митемарковата къща, която днес не съществува вече, и е стигал до западната част на града, където сега се намира пазара.
Кварталът има една улица, позната като Сярското джаде, назована улица Чаршийска, а днес носи името „Александър Стамболийски”. Етнографският комплекс тогава е бил свързан с турската част на града с помощта на три моста – Чаршийския, Църковния и Касапския мост. За съжаление, тези три моста днес са разрушение и не са част от историческия облик на града.
Къщите, които са се строили при създаването на квартала, са били малки и едноетажни. Малко по-късно започват да се появяват типично възрожденските, а вече към края на XIX век архитектурата се осъвременява и построените къщи притежават по-градски облик.
Населението на квартал Вароша
Първоначално населението в квартала е било смесено – имало е както турски, така и български жители. Малко по-късно, комплексът Вароша се превръща в единствения квартал в града, в който живеят само православни българи.
Домакинствата в квартал „Вароша” били около 200 семейства. Това, което го характеризира и отличава е, че по време на Възраждането, етнографския комплекс е бил място, което е събирало всички видни и най-добри учители и културни дейци за региона на Горна Джумая. Те са били активни участници в борбите за Освобождение на България.
Църквата “Въведение Богородично”
През 1844 година се освещава построената църквата „Свето Въведение Богородично”. Построяването на църквата е възможно благодарение на 200 доброволци – всички те български православни християни, все хора и семейства, които са живели в този квартал.
Църквата е трикорабна базилика, оформена с резбован иконостас и художествен живопис. Иконостасът в църквата се счита за един от най-масторски изработените в цялата страна, като прилича на този в Рилския манастир.
Всичко това се случва благодарение на изключително надарени представители и зографи на Банската и Самоковската школа. Освен всичко това, църквата винаги е била религиозен и културен център за града, както и за Неврокопската епархия.
Също така е важно да споменем, че средата на XIX век в двора на църквата се открива светско училище. По-късно в двора се създава и паметник на Николай Павлович Орлински. Той е бил руски командир, който помага за първото освобождение на Горна Джумая.
Днес, „Свето Въведение Богородично” е паметник на културата с национално значение – с иконостаса в църквата, с училището в двора на храма, богатата история и уникалната атмосфера.
Характеристики на комплекса и какво място заема той в историята
Възрожденският комплекс „Вароша” и до ден днешен носи полъха на миналото, на времената под турско робство и тези по време на Освобождението. Запазил историята си и своя дух, Вароша е паметник на културата, който наистина си струва да посетите.
Тесните калдъръмени улички из квартала напомнят за точно тези времена, в които дюканчета са работили, имало е занаят, хората са се трудили и е кипял животът, а образованието и културата са били на високо ниво и видни дейци от града са допринесли със своите знания.
Тъй като с времето тези къщи остаряват и започват да се рушат, през 80-те години на миналия век са извършени реставрации, като целта е била да се запази техния възрожденски облик.
Днес в квартал „Вароша” има само две къщи, които представляват частни собствености. Всички останали са се превърнали в работилници, центрове за изкуство, керамика, живопис и други дейности, свързани със занаятчийството. Всъщност, това е едно от нещата, които държат жива историята на квартала и напомнят за историята на града през вековете.
Екскурзии в квартала и защо той привлича туристите
Това, с което привлича комплекса „Вароша” е именно възрожденския дух, който носи и историята, която пази. В квартал „Вароша” освен красивата църква, която представлява паметник на културата с национално значение, можете да видите и едни от най-известните възрожденски къщи.
Това са:
- Георгиевата къща
- Чорбаджигошевата къща
- Кюркчиевата къща
- Панайотовите къщи
- Стайковата къща
- Мощанската къща и Диневата къща (те са част от двуетажните къщи, които изпъкват с високи архитектурни и художествени специфики.)
- Измирлиевата къща.
Измирлиевата къща е всъщност възрожденска постройка, която днес е къща-музей. Тя е била родният дом на Георги Измирлиев – Македончето – известен революционер от града.
През 1976 година е възстановена по макет, така че да се запази историята, която носи. Пренесен е оригиналния дърворезбован таван в гостната, намират се и оригинални вещи на семейство Измирлиеви. Къщата музей разказва за историята на Георги Измирлиев – Македончето, както и на неговите революционни действия.
Освен това, ви препоръчваме да посетите и Регионалния исторически музей, който заедно с Възрожденския комплекс „Вароша” са част от 100-те национални туристически обекта на България.
В Регионалния исторически музей ще откриете артефакти от различни времеви периоди, които са част от историята на Благоевград.
Това включва :
- Античността
- Средновековието
- Църковно-просветни борби и революционни дейности и движения
- Изкуство
- Етнография и други
Печатът за посещение на музея като част от 100-те национални туристически обекта на България можете да получите на място.
Интересни факти и легенди за Вароша и Благоевград
Има легенда, която е свързана с възникването на града и с един от главните символи на Благоевград, а именно коня. Твърди се, че преди много години в района на Благоевград е имало тежка болест, която убивала масово хората.
Жителите на тези райони решили, че е време да се преместят и да намерят по-благоприятно място за живеене. За тази цел те пуснали един кон, който много време се скитал, докато не се спрял на една зелена поляна край река Бистрица.
Населението веднага решило, че това е мястото и така започнал да се изгражда бъдещият град Горна Джумая. Конят и днес е много ценен и важен символ на града. Именно затова и има скулптура на кон, която се намира в долния край на Благоевград. Така напомня на жителите за легендата.
Как се стига до комплекса от хотел Лъки Банско?
Пътят от хотел Лъки Банско до Възрожденски комплекс „Вароша” в Благоевград не е дълъг. Той е средно около 60 км, което е един час път с кола. Минава се покрай Симитли и от там се следват указателните табели към Благоевград.
Освен това, ако не искате да ходите със своя автомобил, можете да използвате обществен транспорт. С него трябва да стигнете до началото на самия град и от там насетне да помолите местните хора да ви упътят как да стигнете до възрожденския квартал.
Съветваме ви да не пропускате да посетите Възрожденския комплекс „Вароша”, който носи в себе си богато културно и историческо наследство. Особено след като е на толкова кратко разстояние. Това е място, в което можете да се върнете назад в историята и да ви запознае с нашето минало.