Посочете информация за престоя

Пристигане
,
Напускане
,
Възрастни
16+ годишни
Деца
0-15 годишни

2 нощувки

2 нощувки

Традиции в село Горно Драглище

Разположено в северната част на Разложката котловина, на 13 км от Разлог, сгушено в пазвите на Рила и пазено като любимо дете от Пирин и Родопи, село Горно Драглище е едно от любимите места за родните и чуждите туристи през последните години.

Традиции в село Горно Драглище
Легендите разказват, че преди много, много години овчар на име Драган, следвайки стадото си неусетно прехвърлил Рила планина откъм връх Айгидик и се озовал на мястото, на което се намира днешното село. 

Овчарят останал прехласнал от невероятните гледки, които се разкрили пред очите му и решил да се установи със стадото си на това място. Не минало много време и Драган създал семейство и така поставил началото на селото, което било именувано на неговото име. 

Първоначално селото се е наричало Богато Драглище и Драглища, но след като един от племенниците на овчаря се заселил малко по на юг се образували две села – Горно и Долно Драглище. 

Историята на селото е древна, бурна и изпълнена с превратности. Горно Драглище е преживяло и разцвет, и разруха, но е оцеляло, защото жителите му, които днес не са повече от 1000 ревностно пазят традициите си. 

Традиции, които се спазват и днес в Горно Драглище

Горно Драглище ненапразно е едно от селата, където българските традиции са най-автентични. Местните не само пазят родовата памет, но и до ден – днешен спазват повечето ритуали, изпълняват ги и ги предават на децата си. 

Селото е едно от малкото, където ще ви посрещат с домашно приготвени гозби и докато си хапвате сладко – сладко ще ви разказват истории, предавани от майка на дъщеря и от баща на син. То е и сред малкото села, в които местните ще ви посрещат в автентични носии, ще ви изпълнят някой от най-обичаните си ритуали, изпълнявани на големи празници и ще ви изпеят автентични песни от разложкия край. 

Магията на това селце е неустоима и всеки, който веднъж го посети остава запленен не само от красотата на природата, тишината и спокойствието, но и от неговите усмихнати и широко скроени жители.

Традиции в село Горно Драглище

Да ви разкажем за всички ритуали, които хората от Горно Драглище продължават да спазват и изпълняват е невъзможно, тъй като са много и един от друг по-интересни. Но подбрахме някой от най-важните ритуали, които привличат интереса на туристите към селото.

Никулден

В Горно Драглище Никулден се отбелязва по много по-различен начин. За разлика от останалите населени места, в които на този ден се приготвя риба и цялото семейство сяда край масата,  в разложкото село се изпълнява древен ритуал посветен на младите невести.

Рано сутринта на Никулден, свекървата на младата невеста поставя на главата ѝ калпак (“фесче”), на който закрепва плитка, сплетена от конска опашка.  Малко по-късно в къщата ѝ идват нейни приятелки, роднини и съседки и всяка от тях носи “плетеници” (голям кръгъл месен хляб).  Всички жени се нареждат край масата и всяка държи пред себе си “плетеница”. 

Кумата на невестата дрънка с хлопка на овца, имитирайки прибиране на стадото. Докато тя дрънка, някой от семейството “краде” един или повече от хлябовете. Кумата продължава да дрънка с хлопката и да брои хлябовете на масата, които “играят” ролята на овце. 

Щом установи, че “овцете” са по-малко, всички започват да ги търсят из къщата. Щом всички хлябове са открити, това означава, че всички овце са прибрани в кошарата и в семейството ще има берекет и благоденствие. 

Този ритуал днес не се изпълнява в семействата, но ако посетите Горно Драглище самодейците към читалището ще го изпълнят специално за вас. А ако искате да участвате, жените от селото ще ви пременят в автентична носия и ще ви включат в изпълнението на ритуала.

Бъдни вечер

Една от най-тачените празници в разложкото село е посрещането на Бъдни вечер. Храната, която традиционно присъства на трапезата е бедна и се състои от няколко съвсем прости храни:

  • боб
  • ошав
  • чесън
  • питка
  • туршия. 

Специално внимание се отделя на питката, която местните наричат на раждащия се Бог. Това е и причината, поради която ѝ казват “Боговица”. Тя се поставя задължително цяла на трапезата. 

В някой домакинства се приготвя и т. нар. хляб Вечерник, който пък се нарича на стопанството.

На този ден е важно всяко домакинство да си купи нов съд, който задължително трябва да е кръгъл и да има дъно, за да може да се “пълни” само с добри неща и да има берекет и щастие в семейството.

Преди вечерята семейството казва молитва, а храната се прекадява с тамян. Много е важно каденето да се прави от дясно на ляво, защото според преданията така се прогонват злите духове.

Друг ритуал, който се спазва на Бъдни вечер е чупенето на орехи. Всеки член на семейството взима по един орех и го чупи, за да разбере каква ще е новата година за него. Ако ядката е здрава и светла, човекът ще е здрав и щастлив, а ако е черна и развалена – трябва много да внимава.

След вечеря храната не се прибира от масата, тъй като според вярванията, Богородица слиза и опитва от гозбите.

Днес на Бъдни вечер в питката се поставят паричка или други късмети, а Бъдника е заменен с украсената елха. На трапезата също така могат да присъстват и други гозби като постни сарми, пълнени чушки с ориз, тиквеник, “ялова баница” и други.

Коледа

Коледата в Горно Драглище започва с коленето на прасето. Тази традиция се спазва от векове и не се е променила и до днес. До обяд месото трябва да е “прибрано” и се започва с подготовката на Коледната трапеза.

На празничната трапеза  местните слагат всичко, което са произвели през годината. На масата трябва да има:

  • изобилие от местни гозби
  • ситно нарязана сланинка
  • нафловак (уникално вкусен колбас от едро кълцано свинско месо, напълнено в свински стомах, в пикочния мехур или в сляпото черво от прасето)
  • ябълки или други плодове от градината. 

И за Коледната трапеза питката е задължителна, но вместо да се постави цяла на масата се разделя на 12 парчета, защото годината има 12 месеца

Традиции в село Горно Драглище

Гергьовден

Вечерта преди празника два големи глинени съда (гърнета) се привързват с червен пояс. Привързването с пояса имитира брачната двойка и свързването между тях. Съдовете се пълнят до половината с вода и всички моми за женене поставят във водата китка с “нишан”

Съдовете се оставят да пренощуват с водата и китките и на следващия ден се прави “наричане”. Една от жените бърка в съдовете с вода и вади китките една по една, наричайки коя мома за какъв момък ще се задоми. 

След като приключи целия ритуал момите се прибират в къщи, където ги чакат техните майки и изнасят целия им чеиз навън. Разпределят го по оградата на къщата, за да видят всички колко чеиз е събрала момата.

Днес тази традиция вече не се спазва, но жителите на Горно Драглище с радост изпълняват древния ритуал пред гостите на селото.