Величественият първенец на Балканите

Без съмнение Рила планина е една от най-живописните български планини, предлагащи спиращи дъха планински гледки по всяко време на годината. Природата е дарила Рила с божествена красота и невероятно разнообразие от растителен и животински свят. В Рила се намират голям брой реки, извори, потоци и кристално чисти езера.

Рила планина в България

Обаянието на Рила е предизвикало редица поети да напишат своите паметни творби, както и художници да запечатат омайната красота на планината на своите платна. Със сигурност няма българин, който да не е чувал за Рила планина. Със своя връх Мусала, издигащ се на 2925м. височина, Рила е неоспоримият първенец сред всички планински масиви.

Всяка година това прекрасно кътче привлича с райската си планинска красота хиляди български и чуждестранни туристи от целия свят, запалени планинари и фенове на приключенията сред природата и планиската тишина.

2629 км. е общата площ на Рила, а пък 1487 м. е средната надморска височина на планината.  Повечето от планинските ѝ върхове са с надморска височина от 2500 – 2700 м. и от тях се открива алпийски изглед какъвто е връх Мальовица.

Рила планина е първа по височина на Балканския полустров и пета сред планините в Европа. Преди нея в класацията е вулканът Етна с 3340 метра височина.

Тя е разположена в северозападния край на Рило-родопския планински масив. Най-високите ѝ части са изградени от гранит и мрамор, а ядрото ѝ също е главно съставено от гранит. Рила планина е главно изградена от интрузивни и метаморфни скали.

Географските координати на  национален парк Рила се намират между 41°53´ и 42°19´ северна географска ширина и между 23°07´ и 23°55´ източна географска дължина.

Рила планина е заобградена от следните планински котловини: на североизток от Костенецко-Долнобанска, на север от Самоковската, на юг от Разложката, на югозапад от Благоевградската,  на северозапад от Дупнишката.

Рила се дели на няколко части:  Източна Рила, Централна Рила, Северозападна Рила, Лакатишка рила, Югозападна Рила. Територията на източните части на Рила е заета от високопланински ливади.

През нейното било е пътят на Главния български вододел, чиято траектория съвпада с Главния балкански вододел, който се явява граница между Черно и Егейско море.

Рила планина се явява централна хидроложка точка с огромен ресурс от хидроенергия. Рила също дава началото на най-пълноводните реки в България: Искър, Места и Марица.

Изворните точки на техните притоци (а също и на Струма река) също се намират на територията на Рила. Това са: Благоевградска бистрица, река Белишка,  Рилска, Градевска река, Черни Искър, Прав, Леви и Бели Искър, Черна и Бяла Места.

В Рила намират своето местообитание около 2000 растителни вида и също и многообразие от планински животински видове. В Рила виреят гори от бял бор, бяла мура, смърч. От животните се среща разнообразие от птици, земноводни, безгръбначни, влечуги и риби, от които някои видове се явяват ендемити.

На територията на планината се намира природен резерват “Рила„ – най-големият по мащаби от общо всички национални паркове в страната. Той се разполага между 800 и 2925 м надморска височина в едни от най-високите и централните части на Рила. В парка се намира и Мусала – първенецът на Балканския полуостров.

Най-високият връх на Балканите

 

На територията му  се намират около 120 естествени езера, по-голямата част от които произхождат от ледниковия период.

Природен резерват “Рила„ е обявен за национален парк на 24 фев. 1992 г. Площта на парка се разпростира на повече от 81 000 хектара. Целта на създаването му е съхраняването на няколко различни по вид екосистеми, както и на определени национални обекти от културна и национална важност.

На територията на парка са разположени четири български резервата – Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален парк Рила е една от най-големите по площ защитени територии в Европа. Двата резервата в него „Парангалица“ и „Маричини езера“ са включени в световната мрежа на биосферни резервати, създадена от  програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“.

Ето още няколко интересни факта за най-високото кътче на Балканите

Рила се намира на шесто място след едни от най-високите планини в Европа като Кавказ със своя връх Елбрус – 5642 м., Алпите със своя връх Монблан – 4807м., Сиера Невада със своя връх Муласен – 3482м., Пиренеите  със своя връх Ането – 3404м. и Етна 3340м.

Интересни факти за Рила планина

Траките са първият народ, който дава име на планината през 5в. – Доункас,  (а също Донука и Дунакс), което в превод от тракийски означава “планина с изобилие от вода„. В по-късен период славяните я наричат Роула, което се превежда като “водна планина„.

Ледниковите езера в най-високите части на Рила са възникнали по време на ледниковите периоди и по специално по време на кватернера. Тогава в ледниците има екзарационни процеси, благодарение на които се появяват циркусни езера. Поради тази причина те най-често заемат дъна на циркуси и тераси, които са породени от ледници.

Те са доста на брой и много от тях са се запазили и до днес. От тях общо 35 са временни (образуват се през определени периоди), а от останалите голяма част са постоянни. Най-известните ледникови езера в Рила са Седемте рилски езера.

Рилските езера са познати като Седемте рилски езера и са езерна група, която е една от най-посещаваните точки в страната. Те влизат в списъка на стоте национални туристически обекта. Те се намират в централната част на Рила планина. В групата на седемте рилски езера влизат Горното рибно езеро, Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Долното, Трилистника.

Повечето от планинските езера в Рила се характеризират с малки размери, но красотата им е просто несравнима, а водите са с кристална чистота. Повечето езера са разположени на височина между 2000 и 2600 метра и формата им е или елипсовидна, или кръгла.  Рилските езера се оттичат едно в друго заедно с Рибните, Мусаленските, Урдините, Якорудските, Грънчарските, Валските, Казанските, Джендемските, Маричините, Манастирските, Скалишките, Ропалишките и Чернополянските езера,  които също се намират в Рила

Леденото езеро, намиращо се в северната част на връх Мусала е едно от най-високите ледникови езера, разположени на Балканите.  То заема второ място по височина, а първото място е заето от  Горното Полежанско езеро в Пирин планина.

Езерото Паничище в Северозападна Рила се е появило в резултат на тектонична дейност. Дъното му се образува при потъването на части от земната повърхност, предизвикано от флексури и разседи.

Четири български резервата се разполагат на територията на парка. От природния резерват води началото си река Марица, която е една от реките с най-голяма дължина и пълноводност на Балканския полуостров.

В Рила се срещат морени на височина от 1100 до повече от 2100 м. На най-ниска височина са разположени морени по поречието на Рилска река,  Марица  и Бели Искър. Морени на най-висока височина се разполагат при ледниковите езера на повече от 2100м., а пък морени с най-големи размери могат да се видят при устието на река Мальовица, Белишка, Урдина и др.

В източната част на Лакатишка Рила има богат ресурс от вековни букови гори.

В Рила има също така богатство от минерални извори, разположени главно в зоните на разлом като Баня, Костенец,  Долна баня, Сапарева баня и други.

Извори и езера в Рила

 

От язовирите в Рила най-големият по площ е язовир “Бели Искър“, чийто води снабдяват с питейна вода част от София. Неговите води се използват и за производство на електроенергия. Другите рилски язовири са язовир “Калин” , “Карагьол” и “Белмекен”, разположен на протежение на река Сестримска.

Едно от места, които никой не трябва да пропуска да посети в Рила определено е Рилският манастир. Манастирът е обект с голяма историческа, архитектурна и национална важност и има изключително богата история. Той е най-големият по мащаби в страната и е построен през Х век. Негов основател е  Иван Рилски, който е известен български светец и отшелник. Манастирът е с огромно национално, архитектурно и историческо значение за България.

“Крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони,… замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието.“ – така известни на всички поет Иван Вазов поетично възпява планинската красота на Рила.

Легенда за Седемте рилски езера

Според легендата за рилските езера, когато земята още не била обитавана от хора хилядолетия назад, в Рила планина се намирал домът на двама великана, които били мъж и жена. Между тях имало силна любов и те обичали много своя красив и уютен планински дом. В дома им винаги греело слънце, било топло, имало зеленина навсякъде и накъдето и да се обърнели били заобградени от красота.

Легенда за рилските езера

За съжаление, щастието им не било безкрайно. Един ден зли сили открли тяхното кътче. Когато видели неземната му красота, злите сили започнали да завиждат на семейството великани за техния прекрасен дом. Те решили да разрушат техния дом, а също и силната им любов.

Силите на злото изпратили към тях тъмни буреносни облаци и силни ветрове, както и разрушителни земетресения. Мъжът великан обаче бранел ревностно своя дом и съпругата си. Той  се борел упорито да съхрани всеки воден извор, всяко зелено стръкче и цветче. Противно на неговите усилия злите сили не се отказвали и отправяли още по- жестоки атаки.

По време на една голяма битка със силите на злото великанът бил убит. Радвайки се на своята победа, злите сили напуснали мястото, като зад гърба им всичко, което останало било само празни долини, разрушени скали.

Скръбта на жената на великана била толкова голяма, че тя не спирала да плаче дни и нощи. Сълзите ѝ течали по планинските склонове и се събирали на долините. Така там се образували планински езера с бисерно-чиста вода. Сега когато човек върви към езеро Бъбрека и Сълзата, между тях може да забележи гигантска скала с формата на две големи човешки фигури. Според легендата това са телата на двата влюбени великана, които са останали навеки да охраняват планинския си дом.