Апартхотел Лъки Банско

Меню

Пристигане
Напускане
2 нощувки
2 Възрастни · 0 Деца 2 нощувки

2 нощувки

2 нощувки

Теснолинейка Септември – Добринище

Ако някога ви се прииска да изживеете невероятно приключение, предлагаме ви да се разходите с теснолинейката Септември – Добринище. Гарантираме ви, че в края на пътуването ще сте загърбили всичките си проблеми, ще сте заредени с хубави емоции и ще слезете от влакчето по-усмихнати и щастливи.

Теснолинейка с маршрут Септември - Добринище

Да потегляме…

Начална спирка – История на теснолинейката

По време на Първата Световна Война българското правителство осъзнава две неща: Първото е, че много от териториите на страната ни са труднодостъпни и откъснати от света, а това ги прави лесна „хапка” за чуждите апетити. Второто е, че българската армия се нуждае спешно от дървен материал и единственият начин да си го набави са горите в Родопите.

Така се ражда идеята да се прокара железопътно трасе, което да свързва почти напълно откъснатите по това време Родопи с Горнотракийската низина, Пирин и Рила.

През 1916 г. планът за изграждането на теснолинеен път е готов, а през 1920 г. 19 – тото Обикновено народно събрание приема закон за построяването на теснолинейна железопътна линия по маршрут Саранбей (Септември) – Лъджене (Велинград), Якоруда, Разлог, Неврокоп (Гоце Делчев).

Прокопаването на трасето започва през 1920 г., но заради настъпването на зимата е отложено за следващата година. От 1921 г. от 1926 г. работниците от трудовата повинност пробват дефилето на Чепинска река и трасето достига до Лъджене. Работата била много трудна, тъй като работниците трябвало да пробиват планината почти без никакво оборудване.

Все пак успели да се справят и през месец август 1926 г., точно в 11.00 часа от Саранбей тръгва първата теснолинейка. Влакчето потегля на път, теглейки 2 – 3 вагона, спира на няколко гари и спирки по пътя си и пристига на гара Лъджене за 3 часа и 22 минути.

През следващата година е открита отсечката Лъджене – Чепино баня, а през 1928 г. са положени жп релсите и по отсечката село Варвара – Пазарджик.

След като трасето стига до Пазарджик, от правителството със закон променят името на Родопския теснолинеен път на Татар ПазарджикНеврокоп, с клон село Варвара – Саранбей. Промяната на името на теснолинейната линия се наложила, тъй като плановете били Пазарджик да стане първа и последна спирка на влакчето.

Работата продължила и след 9 години била въведена в експлоатация следващата, най-трудна отсечка от трасето – от Чепино баня до Якоруда.

През 1939 г. е готова и отсечката до гара Белица, а за откриването ѝ идва самият цар Борис III, който дори подкарва влакчето по трасето.

Четири години по-късно е готова отсечката Белица – Разлог – Банско, а на 09.12.1945 г. е открита и последната, шест километрова отсечка от Банско до Добринище. След 1945 г. работата по изграждането на трасето спира и така и не достига до Гоце Делчев.

Макар и неизграден според първоначалните планове, теснолинейния път Септември – Добринище и до днес изпълнява функциите, за които първоначално е била предназначен, а именно да осигурява транспортна връзка от и до труднодостъпните райони на Родопите.

Семафор зелен – Пътешествието може да започне

Ако историята за създаването на теснолинейния път ви допада, още повече ще ви допадне и самото пътешествие. Защото ви престои да изминете трасе с дължина от 124,7 км. удобно седнали във влакче, което се движи със средна скорост от… 25 км/ч. по релси с междурелсие от 760 мм.

За да стигнете от Добринище до Септември с теснолинейката ще са ви необходими около 5 часа, през които ще се насладите на невероятни гледки.

Ще преминете през множество тунели, ще навлезете с влакчето в гъсти гори, ще се изкачите нависоко в планината, ще сменяте няколко пъти посоката, ще се спускате, ще преминавате под мостове и над мостове, ще спирате на малки, романтични гари и спирки и почти ще забравите, че останалия свят съществува.

Забележителности по пътя на теснолинейката Септември – Добринище

Ако пътуването ви започне от Добринище, ще преминете бавно и величествено през Банско и Разлог, след което ще продължите през невероятно красивата Разложка котловина. Точно тук се събират трите планини – Родопи, Пирин и Рила и сме сигурни, че няма да отлепите нослета от прозорците на теснолинейката и ще попивате с поглед изумително красивите гледки, които преминават пред погледа ви.

И докато пътувате лежерно и спокойно, леко унасяни от тихата песен на колелата на теснолинейката, ще се качите до спирка Гулийна Баня и ще минете по най-дългия мост на трасето. След това теснолинейката ще започне своето изкачване през дефилето на река Места, за да достигне до град Белица.

Стигнете ли Белица имате два варианта – да продължите с влакчето или да слезете и да се разходите из Белица и до Парка на танцуващите мечки.

Паркът на танцуващите мечки се намира на около 12 км. от Белица и един от най-популярните туристически обекти в страната. Резерватът е открит през 2000 г. с основната цел да предостави на танцуващите кафяви мечки място, на което да могат да се реадаптират.

Ако решите да продължите до крайната спирка на теснолинейката Септември – Добринище, влакчето ще ви понесе с бавна скорост покрай Юруково и Якоруда, а след това ще започне да си проправя път нагоре в планината, за да ви отведе на едно от най-красивите места по трасето – гара Аврамово.

В разстояние само на 9 километра теснолинейката ще премине през цели 16 тунела с обща дължина от близо 2500 м. и ще преодолее надморска височина от 224 м. За това кратко разстояние железопътната линия ще смени няколко пъти посоката си и ще стигне до гара Аврамово – най-високопланинската гара на Балканите (1276,4 м.)

Стигнете ли до гарата можете или да ѝ се полюбувате през прозорците на теснолинейката или да слезете, да я разгледате, да си направите пикник и да изчакате да дойде следващото влакче, с което да продължите пътуването си.

Теснолинейка до гара Аврамово

Гара Аврамово е построена на място, на което от 1878 г. до 1912 г. е минавала границата между княжество България и Османската империя. ЖП гарата е открита през 1937 г., за да обслужва пътуващите по линията на теснолинейката и за времето си е била една от модерните гари в страната. Разполагала е с пазачница, чакалня, тоалетна, водопровод, жилище за обслужващите гарата, имала е дори надзирател, който да я охранява. До 1983 г. гарата се е казвала Аврамови колиби.

От гарата започва туристическият маршрут до връх Велийца.

След като се насладите на невероятните гледки, които се разкриват от гара Аврамово, теснолинейката ще ви понесе през един от най-красивите планински маршрути. Ще минете през най-дългия тунел на трасето (315 м.), след което ще се спускате близо 10 км., докато стигнете до следващата спирка – Света Петка.

Следвайки своя маршрут, теснолинейката ще влиза и излиза от още много на брой тунели, ще пресича пътища, ще преминава през мостове, ще се провира бавно през невероятно красиви дефилета, за да достигне до Велинград – СПА столицата на България.

Тук задължително трябва да слезете и да се разходите из града. Ако имате време и не ви се връща обратно, можете да отседнете в някой от многото хотели, които ще откриете в градчето и да се насладите на една спокойна вечер в сърцето на Родопите.

Ако оставането във Велинград не влиза в плановете ви, можете да продължите към крайната точка на пътуването – гара Септември или да изчакате във Велинград и да се върнете по обратния маршрут до Банско или Добринище.

Знаете ли, че…

  • Теснолинейката Септември – Добринище е единствената действаща теснолинейка в страната.
  • Поради трудния планински терен, през който преминава е наричана още „Алпийската теснолинейка”.
  • *Името „теснолинейка” идва от малкото междурелсие, което е 760 мм., докато разстоянието на релсите на обикновените влакове е 1435 мм.
  • От гара Септември до гара Добринище влакчето спира на 12 гари и 13 спирки. Имате обаче опция да поискате да слезете на друго място по трасето, като само трябва да предупредите контрольора за желанието си.
  • Теснолинейката на места се движи със скорост по-малка от 20 км., така че спокойно можете да слезете на някоя спирка, да наберете букет на любимата си да се качите на влакчето в движение.
  • За да преминете от единия в другия вагон трябва да излезете на открито и да преминете по дървените „мостчета” между вагоните.
  • Ако пътувате по цялото трасе, ще минете през цели 35 тунела с обща дължина от близо 2858 км.
  • За да бъде пълно пътуването ви във времето можете да си закупите билет за атракционния парен локомотив. По големи празници от БДЖ пускат в движение парен локомотив и това през последните години се превърна в една от най-големите атракции, която привлича туристи от цял свят. Пътуване с теснолинейката, теглена от парен локомотив можете да си поръчате и само за вашата туристическа група, но трябва да заявите желанието си предварително.
Уникална за България теснолинейка

Парният локомотив 609.76 е произведен от полските заводи Chrzanow , и България го закупува и въвежда в експлоатация през 1949 г. През 2004 г. локомотивът е възстановен като действащ локомотив и изпълнява туристически и атракционни пътувания.

  • В отсечката между спирка Света Петка и гара Аврамово линията на трасето сменя осем пъти посоката си, затова се нарича „осморка” (заради формата, която образува трасето). След Аврамово пък има две спираловидни спускания (отворено и затворено), които се наричат „шестици” (отново заради формите, които образува трасето)

Теснолинейката все още един от най-удобните (и единствени) начини за предвижване на голяма част от хората, които живеят в отдалечените планински села по пътя на трасето.