160 cm Снежна покривка

Меню бг

Посочете информация за престоя

Пристигане
,
Напускане
,
Възрастни
16+ годишни
Деца
0-15 годишни

2 нощувки

2 нощувки

Село Горно Драглище – от историята до днешни дни

Горно Драглище е планинско селце, разположено в подножието на Рила планина, обгърнато и от Пирин и Родопите. То се намира на около 13 км от Разлог и на около 14 км от Банско. Днес селото се превръща в предпочитана туристическа атракция както от българи, така и от чужденци.

Въпреки, че е малко село, Горно Драглище не отстъпва по нищо на по-големите. В момента, в селото има население около 1000 души. То притежава собствено електроснабдяване, водоснабдяване, канализация и нещо повече – Горно Драглище разполага със собствено училище, детска градина и читалище.

Горно Драглище – от историята до днес

Исторически факти за село Горно Драглище

Горно Драглище притежава интересна история за съществуването си и носи със себе си много обичаи и традиции. Има и различни предания и легенди относно това как е възникнало и откъде идва името на населеното място.

Нещото, което със сигурност се знае за селото е, че според най-ранните открити писмени доказателства, то съществува от далечната 1576 година. Това става ясно с помощта на турския данъчен регистър на така наречените джелепкешани в Разложката околия.

Благодарение на писменото свидетелство се изяснява факта, че населението в селото е било съставено само от православни българи, както и че първоначално името му е било Богато Драглище. За християнството в селото засвидетелства и факта, че през 1835 година се построява църквата „Въведение Богородично”.

Историческите и културни паметници на селото

Едно от най-ценните исторически богатства, което се е запазило и до днес, е черквата „Въведение Богородично”. Както вече споменахме, тя е построена още през 1835 г. Въпреки, че е претърпяла няколко пожара, благодарение на трудолюбивите и упорити жители на село Горно Драглище, църквата е успяла да се съхрани.

Друга гордост на Горно Драглище е местното училище, за което са се борили дълги години. Населението на Горно Драглище е поискало от община Белица да се построи училище, за да могат да се учат техните деца. 

Общината отказва и настоява да се построи между Горно и Долно Драглище, така че да може да го посещават и от двете села. Така и не са успели да се разберат.

През 1939-1941 г. се построява пълна прогимназия, която да обслужва ученици от Горно и Долно Драглище, както и от Добърско. В началото са се използвали стаи от къщи на доброволци, но тъй като не били пригодени за целите, на по-късен етап се е построило училището, което и днес можете да откриете в центъра на селото.

Цялото село е обградено от няколко църкви – това са „Св. Тройца”, „Св. Георги”, „Петрова църква” и „Св. Богородица”. В самото началото на Горно Драглище ще откриете и параклиса „Св. Николай Чудотворец”. Освен църквите и училището, селото си има и читалище, което се създава още през 1938 г. и развива изключително богата фолклорна дейност.

Освен историческите паметници, останали от миналото, в село Драглище можете да се насладите и на красивите гледки от богатата природа, характерна за подножието на Рила планина.

Gorno Draglishte, Bulgaria 2021

Spasimir Pilev, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Този район има интересни места за посещение. Например, в близост до съседното село Добърско, можете да отскочите до водопада Щрокалото, чиято гледка е много живописна.

В близост до село Горно Драглище има и конна база, намираща се в село Бачево. Разлог също е на няколко километра. Там можете да посетите Историческия музей „Никола Парапунов”, който се води културен паметник.

Ако разполагате с повече време, можете да отидете и над Разлог, до местността Голак, от където да се насладите на приказни гледки към Разложката котловина и трите планини – Рила, Пирин и Родопи.

Традиционна кухня в Горно Драглище

По време на нелекия период на робството, а и след него, жителите на селото са живели скромно, като основната им храна са били продукти като качамак и фасул. И до ден днешен, в региона могат да се намерят много вариации на традиционни зърнени ястия, които са представлявали прехраната на жителите векове наред. 

Има няколко специфични храни и рецепти, които можем да обвържем конкретно с историята на Горно Драглище и пиринския край. 

Това са например:

  • Нафпавок – традиционен колбас от свинско месо
  • Ялова баница без плънка
  • Ненгашна (старовремска) погача
  • Разложка шупла и др.

Можете да опитате тези “специалитети” както във всяко заведение в района на Горно Драглище, така и при най-популярната посрещачка на гости в селото – Дешка Кротева. 

Homemade Bread (48870705072)

David Stanley from Nanaimo, Canada, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Легенди за село Горно Драглище

Тъй като няма много писмени доказателства за това как се е появило селото, съществуват интересни легенди.

Според едно предание, още преди 600 години, та и повече, овчар на име Драган излязъл на връх Айгидик и видял на южните склонове на Рила как по-бързо се разкъсва снежната покривка, по което отсъдил за себе си и решил да се премести там да живее заедно със своето семейство.

Така се смята, че и произлиза името на селото Драглище – от Драган. Само че през това време неговият племенник се преместил на юг и от там Драглище се е разделило на Горно и Долно.

Според друго предание, по-късно в село Горно Драглище е имало нови заселници, а именно Битолчани, подгонени от албанци. За това твърдение може да се каже, че има доза истина в него, тъй като се знае, че вместо Иван, Христо и Георги са се използвали обръщенията Ванете, Ристете и Гьорете, които са били типични за Битолско.

А и те не са били характерни и никога не са се използвали от съседни села.

Друга легенда гласи, че имената на местност Бездригянова ливада и бездригянката в местност Абланово са произлезли от името Бездригян– име на човек, който се е преселил в Горно Драглище от битолско.

Дали са верни или не тези предания, никой не може да го твърди, когато няма писмени доказателства за това. Може би истината е някъде по средата, но те са се носили и продължават да се предават от поколение на поколение, така че да се запазят още живи. 

Как се е променило населението?

За населението тогава се знае от „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника”, където се е описвало мъжкото население от 1873 година в селото. Според нея в Горно Драглище е имало 600 жители (172 домакинства), като всички те били българи.

По-късно, през 1891 година, Георги Стрезов (българки учен, историк и юрист, син на видния просветен деец Янаки Стрезов) описва селото като „каменисто и стръмно място”, а жителите като бедни хора, които се изнасят по чужди места, за да търсят своето щастие и спокойствие.

Освен това, от написаното става ясно, че тогава Горно Драглище има не само църква, но и училище с един учител и до 80 ученика. А домакинствата в селото наброяват около 250.

След това, около 1900 г., известната за онова време статистика на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика”, сочи, че населението наброява около 1200 души, всички те православни българи.

Днес населението на Горно Драглище е около 1000 души. Това е едно от малкото села, за което се знае, че още от създаването си до ден днешен неговото население са българи-християни. 

Селото по време на и след робствата

Горно Драглище си е част от Османската империя дори и след Освобождението. То се присъединява в Княжество България чак през 1913 година и то по силата на Букурещкия договор.

Времената под турско робство били тежки – жителите на Горно Драглище едва издържали на това. Немотията е била част от хората по това време. Данъците постоянно си растяли, а кражбите на турците не спирали. Това накарало много млади хора и семейства да избягат от Горно Драглище и да намерят своето „щастие” на по-добро място.

В периода от 1878 година до 1903 година, голяма част от тях са се заселили в Горно Сахране, Казанлъшко или ходили да работят по Серски, Дрански и Селоовски околия. Тази бедност и нямане принудили и децата да работят, като и на тях им се е плащало за труда.

Pirin Mountains (48873082776)

David Stanley from Nanaimo, Canada, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Целият живот на жителите на село Горно Драглище е бил робски. Налагало се е да спят в много лоши условия. Покривите на помещенията били сламени, стените неизмазани.

Използвали са растителни отпадъци, които са им служили за постеля. В тези помещения не се е палило огън, а основната храна – както споменахме по-горе – е била качамак и фасул.

Често хората от селото са просили, за да могат да си помогнат някак с прехраната. Освен това, хигиената им е била доста лоша, което неминуемо е водело и до доста чести заболявания на жителите в село Горно Драглище.

Личности, родени в Горно Драглище

Селото е дало своя принос за обществото и бидейки родно място на различни колоритни личности, в това число:

  • Костадин Любинов – известен български революционер и духовник, живял през 19-ти век

  • Кръстьо Ковачев – български просветен деец, живял в края на 19-ти и началото на 20-ти век

  • Тодор Пармаков – хайдутин в дружината на Ильо войвода и Хвърковатата чета на Георги Бенковски

  • Цветко Дрончилов – български учител, революционер и деец на Българското възраждане в Източна Македония

  • Крум Дрончилов – български антропогеограф и етнограф, автор на десетки важни трудове в областта на областно-географските проучвания

Други известни имена от селото включват Стоян Попов Серафимов, Димитър Захариев и Иван Христов Ядков – учители и революционери, записали имената си в историята.  

 

Какво наследство оставя това уникално българско село?

Въпреки всички трудности и премеждия, с които са се сблъсквали хората в село Драглище, с тяхната честност, сплотеност и трудолюбие са запазили селото до ден днешен и са успели да оставят наследство.

Освен запазилите се църква, училище и читалище, тук хората пазят и своите традиции и обичаи, което е сред едни от най-ценните наследства, които можем да притежаваме.

Запазените традиции и обичаи са най-автентични, предавани от поколение на поколение. В това така уютно село ще ви посрещнат топло с вкусни гозби, облечени в носии. Хората в него са отворени и приветливи, така че няма как да не се влюбите в него и да ви остави топъл спомен.