Прогонването на злите сили и духове е древен български (и не само) обичай, началото на който е поставено преди повече от 6000 години.
От кога точно се изпълняват обреди за прогонване на злото нито един експерт не може да каже с точност, но съществуват данни, според които първите кукерски игри са се провеждали в чест на бог Дионисий – гръцкият бог на веселието и виното. Поклонниците на Дионисий се наричали сатири и се изобразявали като грозни същества с дълга брада, с кози крака и с животински уши. Специалистите са на мнение, че тъкмо от страшните и с отблъскващ вид сатири се е появил първообраза на кукерските костюми и маски.
Носенето и дрънкането на звънци също идва от дълбока древност или по-точно от бойния танц на войните на Крит, който танцували и удряли щитовете си, когато искали да изплашат врага си.
Първите записани сведения, че в българските земи се изпълняват кукерски обреди има от VI век, но истината е, че подобни ритуали са се изпълнявали от още по-дълбока древност.
Според експерти, кукерските игри в миналото са имали ритуален смисъл, останал от езически времена. В тези древни времена хората вярвали, че обличайки се със страшни костюми и маски и издавайки силни звуци със звънци или чанове ще изгонят от домовете на хората злите сили и селото им ще бъде предпазено от беди и глад.
В наши дни кукерските игри са се превърнали по-скоро в карнавали, но и до днес в различните региони на страната са се запазили повечето от древните обреди и се изпълняват с много желание от всички участници в кукерските игри.
В различните региони на страната кукерите „гонят” злите духове и сили по различно време. В източна България например гоненето на злите сили се прави обикновено между Местни и Сирни Заговезни, докато в западна България кукерските игри се провеждат между Коледа и Нова година.
Регионални са различията не само за времето, в което се провеждат игрите, но и в различните области на страната разлики има в наименованието, костюмите и начините, по които се провежда самият обред.
Всеки един кукерски фестивал, който се провежда в страната е уникален със своите особености, но през последните десетина, че и повече години кукерските игри в Банско набират все по-голяма популярност.
Традиционен кукерски карнавал в Банско
За разлика от останалите региони в страната, кукерите или както се наричат в Банско „бабугери” или типично по бански „бабуджере” излизат по улиците на града не един, а два пъти.
В първия ден на Коледа бабугерите излизат по улиците на града без традиционните си костюми. На кръста си носят колан с няколко тежки чана, с които подрънкват, докато дефилират из градчето.
Ако сте в Банско на Коледа и чуете звук от тъпани, дрънкане на звънци или някой ви каже със звучното си банско наречие:„На Божичь дрънкаме звонци” да си знаете, че ако искате да се насладите на страхотно шествие трябва веднага да се насочите към центъра на града.
Същинският кукерски карнавал в Банско започва още в първите часове от Новата година. Щом часовника удари 12 и след хората на площада, Банско утихва съвсем за малко, колкото да се подготви за един от най-дългоочакваните си празници – кукерския карнавал.
Още по тъмно в три от махалите на града – „Вионово блато”, „Улевиница” и „Костей блата” се събират кукерските групи.
Бабугерите традиционно са само мъже, обикновено ергени или съвсем наскоро женени. Участниците във всяка група изпълняват различни роли. Задължително бабугерите се водят от водач или т. нар. „старейшина”. Единствен той е мъж на възраст, със семейство и деца. Другите важни персонажи са „Невестата”, „Момъка” и „Попа”.
Характерно за банските бабаугери е, че те носят костюми от кожи с козината навън, а на главите си носят високи до 1 метър кожени маски (т. нар. „сурати”). На кръста си банските кукери по няколко тежки и много звучни чана, звукът на които „гони” злите сили.
Кукерските групи, които участват в карнавала се събират по тъмно и започват да обикалят от къща на къща. Обикновено щом влязат в къщата, те я обикалят и дрънкат колкото се може по-силно с чановете, а накрая водача произнася благословия към семейството. В края на ритуала стопаните на дома даряват бабугерите с храна и вино за благодарност, че не са подминали техния дом.
Обикаляйки от къща на къща и прогонвайки злите сили дрънкайки колкото се може по-силно с чановете, всяка една от кукерските групи „слиза” към центъра или „мегдана” на града.
Кукерите минават през централните улици на Банско като тичат, дрънчат и плашат със страшните си маски малки и големи, а след тях върви оркестър, който допълнително озвучава невероятното шествие.
Кулминацията на кукерския карнавал е на центъра на града, където в следобедните часове бабугерските групи се събират, за да изпълнят специалния си ритуал на „разораване и засяване”.
Началото на обреда започва, като всички бабугери тичат и дрънчат с чановете, за да прогонят злото от града. След това двама от кукерите впрягат дървено рало, с което ритуално „разорават” земята. След тях върви водача, който „засява” зърното, за да е плодна земята през следващата година.
След като старейшината засее зърното, той благославя земята и хората. В края на обреда един от кукерите убива водача, а останалите го възкресяват и така се поставя начало на новата година.
В някой региони на страната, освен разораване на земята и сеене на зърно се извършва ритуална „сватба”, след която момъкът „опложда” момата и тя ражда (символ на новото начало).
В края на деня карнавала продължава с много музика, веселби, танци и богата трапеза на центъра на града.
Любопитно:
- *В Банско участниците в кукерските групи се готвят през цялата година за този един – единствен ден, в който ще сложат костюмите и маските и ще „прогонят” злите духове.
- *В бабугерските групи участват цели семейства. Дядовците предават любовта си към този фестивал на внуците и правнуците си и всички участват наравно в карнавала.
- *Банскалии сами правят маските и костюмите си, което ги прави наистина уникални и без аналог в страната. Костюмите се изработват от специални дългокосмести кози, вълната на които трябва да се събира поне година, за да се направи един истински бабугерски костюм.
- За разлика от маските, които се използват в други региони на
страната, маските на банските кукери
се изработват почти изцяло от обърната с космите навън кожа, високи са около метър
и обикновено завършват с конска опашка.
Освен отвори за очите и устата, маските („суратите”) нямат много голяма украса, освен по някоя червена лента, която символизира плодородието, новото начало и според българските вярвания предпазва от зли сили. Маските традиционно са страшни и грозни, за да могат да „изплашат” и прогонят злото вдън земя. - Макар, че в миналото всички кукери са били само млади мъже, днес в традиционния кукерски фестивал в Банско участие взимат и момичета и доста мънички деца.
- За да участват в карнавала в Банско всяка година пристигат и кукерски групи от различни региони на страната. А най-интересното е, че през последните години желание да участват имат и все повече чуждестранни кукерски групи.
- Банските кукери взимат участие в редица фестивали като: Международния кукерски фестивал „Страчевата” в Разлог, Фестивала в Перник, Кукерския фестивал в Ямбол и други.
- Освен в България, кукерите са популярни и в други страни като Италия, Румъния, Сърбия, Молдова, Гърция, Северна Македония, Хърватска, Испания, Словения. Във всички тези страни кукерите имат различни наименования, но целта на обреда, който изпълняват е една – да прогонят злите сили далеч от градовете и селата.