Преди да се заговори за туризъм в Банско
За стопански туризъм в Банско се заговаря едва през 80-те години на миналия век, въпреки идеалните природни условия в града.
По-стара е идеята за развитие на Банско ски спортове. Тя обаче е някак сама по себе си, свързана е не толкова с туристическите дейности в Банско, колкото с развитието на спорта. Това, че двете са свързани, кристализира в по-късни решения на партийното и държавно ръководство за развитие на масов туризъм в града.
През 1966 година е направено проучване и е решено за изграждането на първата ски писта в Банско. Тя е с дължина 3500 метра и се нарича “Тодорка – Икрище”. Предвидено е да се използва от декември до май. Започва от подножието на връх Тодорка и стига до Шилигарника.
Връх Тодорка е много подходящ за спускания – той е висок 2746 метра и е 11-и по височина в Пирин, като склоновете му са много стръмни. По-късно, с развитието на ски-спортовете и зимния туризъм в Банско, тук се правят няколко писти.
Първообразът – доста скромен – на днешния ски-комплекс за зимен туризъм, се оформя доста дълго време. През 1972 г. се взема решение да се направи отклонение на пистата от 500 метра и да се оформи трасе за гигантски слалом.
На следващата година възниква идеята да се изгради учебна база, в която да се извършва скиорско и алпийско обучение и квалификация.
Разрешението е дадено пет години по-късно – през 1978 г. Ще се построи база “Вихрен” и въжена линия на площ от 2 дка в местността Уплето. През 1979-а е разрешено да се построи и път до базата.
Това са практически стъпки към туризъм в Банско. Все още обаче в партийните и държавни документи не се отваря дума за стопански туризъм в Банско.
Началото на стопанския туризъм
През 1980 година започва работа по приета програма на ОК на БКП в Благоевград за интензивно развитие на спорта в окръга през годините 1981-1985. За Банско се предвижда да се направи Скиорски дом, който да е със 120 легла, а също и седалков лифт, да се проектират три писти със ски-влекове.
Това отваря вратите за развитието на туризъм, но все още се мисли за спорта, а не за туризма като бизнес, пък бил той и държавен.
За стопански туризъм в Банско се заговаря на високо равнище през 1982 година. Тогава директно се казва целенасочено да се развива туризъм и градът да стане туристически център, привлекателен за почивки и зимни спортове.
През 82-а в Благоевград през септември и октомври се провеждат две срещи с партийното и държавно ръководство на окръга. На първата среща присъства Андрей Луканов, на втората е и Пенчо Кубадински.
Набелязват се конкретни задачи, за да започне да се развива туристическият бизнес в Банско:
- да се създаде вилно селище в местността Пончина могила
- да се внесат стационарен влек и въжена седалкова линия за връзка между Тодорка и Шилигарника
- да се проектира и въжена седалкова линия, която да свързва Пончина могила и местността Шилигарника
- през 1985-а спортният комплекс да бъде завършен; да се направи влек за Чалин валог, Домът на скиора да се построи.
Всичко това е много съществено за зимния туризъм.
Започва целенасочена работа, за да се развива туризъм в Банско. Разрешава се да се направят лифт и писти в Чалин валог, и път до тях. През 83-а е съгласувана въжена линия със седалки между Бъндеришка поляна и местността Черномогилски чал.
В средата на 1985 година започва изграждането 5 писти, 3 броя влекове и две 2 въжени седалкови линии. Строят се и сглобяеми къщи, съобразно потребностите на зимния туризъм в Банско.
1985 и 1986 – преломни години за Банско
Лятото на 1985 година. Банско е определен да домакинства алпийската зимна Балканиада през февруари 1986-а. Започва трескава подготовка. Правят писти – „Балканиада“, „Тодорка“, „Черна могила“, „Чалин валог“, „Платото“, „Черна могила“; прокарват седалкови линии и влекове, асфалтират пътища.
Работи се до последния момент, мобилизирани са над 2 000 души – и цивилни, и военни, но в крайна сметка Балканиадата минава успешно и събира 10-хилядна публика. Връзката между зимните спортове и възможностите за туризъм в Банско става очевидна.
След Балканиадата тук три последователни зими се провежда Еврокупата по ски – и за мъже, и за жени, а Банско започва успешно да съперничи на изградените преди това ски центрове – Пампорово, Витоша, Боровец. За да стигне до лидерското място днес – през зимата на ски в Банско идват над 500 000 туристи.
На зимен туризъм в Банко
Ски-комплексът в Банско разполага с 230 машини за направата на изкуствен сняг. Те са разположени на всички трасета. Съчетано с атмосферните условия, това позволява зимен туризъм в Банско от средата на декември до средата или дори до края на месец април.
Ски трасетата в Банско са 75 километра. Сред тях има за професионални ски и сноуборд-състезатели: 25% от пистите. Има и за напреднали – 40%. Останалите 35 на сто от пистите са за начинаещи, има и редица ски-училища.
Градът е свързан с високите части чрез 16-километров път, който е осветен и удобен. Пистите и лифтовете в Банско се поддържат в отлично състояние, високоскоростни и обезопасени по всички международни изисквания. Влековете и лифтовете работят от 8,30 часа сутринта до 16,30 часа следобед. За ски и сноуборд е най-добре сутрин, но има възможност и за каране нощем. Курортът има и условия и за свободен стил за сноуборд и ски.
Влековете и лифтовете са разнообразни, общата им дължина е 26 километра. Има кабинков, като местата в кабините са 8, има и седалкови – с по две, 3, 4 и 6 седалки. Освен удобство за туристите, те предлагат невероятни гледки от планинската природа и забележителности край Банско. Неслучайно лифтовете работят и през лятото. Влековете са едноместни и двуместни, има и детски двуместни.
Лифтовете са нови, правени или обновявани през последните години. 6-местният „Тодорка“ например е от зимата на 2015 година. Проектното му движение е за 6 метра в секунда, може да превозва до 2000 души на час. Заменил е лифта, открит през февруари 1986-а за Балканиадата.
Така Банско сега е водеща туристическа, през зимата не само в България, но и на Балканския полуостров, дестинация.
Целогодишен туризъм в Банско
След политическите промени в България през 1989 година, частната инициатива бързо започва да развива туризъм в Банско. Първите хотели в Банско заработват още през 90-те години на миналия век. Отварят се механи, винарни, магазини.
Използват се условията за зимен туризъм, но тенденцията е за развитие на целогодишен туризъм. С годините започват да се предлагат екскурзии през лятото до природни и културни феномени в района, масови и екстремни спортове, кулинарен и винен туризъм, и др.
Стремежът е чрез различни видове туризъм в Банско да се привлекат всички категории туристи, с различни вкусове и възможности. Условията за настаняване стават все по-разнообразни – разработват се хотели в Банско с две звезди, 3,4, както и хотели с 5-звезден лукс, по-късно се появяват и къщите за гости.
Веднъж появили се, хотелите следват съвременните тенденции в бранша и постоянно се обновяват. За пример може да се даде петзвездният апартхотел Лъки Банско СПА & Релакс.
Построен през 2007 година, апартхотел Лъки Банско СПА & Релакс не спира да прави нововъведения, за да следва световните тенденции в хотелиерството. През 2014-а е основно обновен, от декември 2016 отвори нов СПА център с уникални терапии и процедури, които могат да се намерят само на 10 места по света. През 2017 е обновен лоби барът и се заработи по проект за реновиране на детския кът в хотела, а към двата ресторанта да се открие още един, швейцарски.
За развитието на туризъм в Банско активна роля играе Община Банско. Целогодишно се организират многобройни национални и международни фестивали, конкурси, концерти, дни на балета, на операта, театрални дни и много други.
Освен това Община Банско е сред десетте, привлекли най-много средства от еврофондовете на глава от населението. Тези пари са отишли за благоустройство, което способства развитието на разнообразния туризъм в града.
Планирането за туризъм в Банскo
Подемът в сектор туризъм в Банско и същественото му значение за района, налага и планиране. Туризмът трябва да се включи в обща стратегия за развитието на региона, което да е устойчиво, предвидено за години напред.
Банско е с 5 зони. Първата зона е старият квартал, който е своеобразен архитектурен шедьовър от Възраждането и привлича много туристи. Втората зона е преходна, следва хотелската. Четвърта и пета част са вили и селскостопански земи.
Към всяка от тези зони се прилагат различни изисквания. За хотелите в Пончина могила се изисква да са до 10 метра височина и минималната заемана площ да е един декар. Разрешеното строителство е за апартаментни сгради, включително петзвездни хотели и спортни зони. Около хотелите трябва да има достатъчно свободно пространство – плътността на застрояване да е до 30%. За архитектурата е дадена свобода на частната инициатива, като собствениците ползват услугите на водещи архитекти и дизайнери. Така местната архитектура от Възраждането в стария град например съжителства и с класически форми, и с атрактивно раздвижени строителни решения.
Разбира се, общинската стратегия за развитие включва и направата и поддръжката на инфраструктурата до хотелите.
Развитият туризъм в Банско – 60% от икономиката
Световната икономическа криза – разбира се, засегна и развитието на туризъм в Банско, но тя отдавна е преодоляна. Приходите в туристическия сектор в града вече далеч изпреварват оборотите отпреди кризата от 2008/2009 година. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика.
През 2008-2009 туристическите легла са около 7 хиляди, сега са близо 20 000. Това е естествена реакция на местния бизнес на увеличения поток туристи. Приходите от реализирани нощувки в Банско от 2008 до сега значително нарастват – от около 16 милиона лева, до 30 милиона.
Развиването на туризъм в Банско става основна икономическа дейност в района. Туризмът съставлява над 60 % от икономиката на Община Банско и безработицата е далеч под средното за страната. Развиват се и дейности, свързани с туризма – земеделието и малките преработвателни предприятия от хранителния сектор.