Стане ли дума за Банско, първите няколко неща, с които свързваме градчето са ски пистите, многото забележителности и… Никола Вапцаров. Ние сме сигурни, че няма да открием българин, който да не знае кой е Никола Вапцаров, както няма да открием българин, който не е чел негово стихотворение и то не го е докоснало истински, но мислим, че едно припомняне на живота и творчеството му няма да е излишно.
Личностите от Банско: Никола Вапцаров (1909 – 1942)
Вапцаров се ражда в едно прекрасно декемврийско утро през 1909 г. в семейството на Йонко Вапцаров и Елена Везюва. Баща му, Йонко е активен член на ВМРО и воевода, борещ се за освобождението на Македония, а майка му е една от най-начетените за времето си дами в Банско.
Първите години на Никола или Николче (както го нарича майка му), преминават в посрещане и изпращане на баща му – воеводата и неговите съратници и в слушане на разказите на майка му, която не пропускала да разкаже на челядта си някоя интересна история или да им прочете книжка преди лягане. Отглеждан в подобна среда, малкия Никола се превърнал в будно, социално ангажирано и изключително трудолюбиво дете, което мечтаело да се посвети на литературата и образованието.
След като завършил началното си образование в родното Банско, Никола Вапцаров кандидатствал и бил приет в Разложката гимназия, където страстта му към литературата се задълбочила. По това време младия Вапцаров се запознава с произведенията на велики световни класици, включва се в училищни активности като декламатор и артист, а през 1926 година на страниците на вестник „Борба” е отпечатано първото му стихотворение със заглавие „Към светли идеали”.
Мечтата на бъдещия поет да продължи образованието си и да изучава литература обаче си остава само мечта, тъй като баща му е против, а Никола, който от малък се вслушва в родителя си загърбва мечтата си и се записва да учи в Морското машинно училище в град Варна.
Времето, изкарано като курсант в Морското училище е доста тежък период за Вапцаров, но оказва огромно влияние за неговото личностно израстване. През този период бъдещият поет развива много активна дейност като самодеец, присъединява се към различни младежки дружества и започва активно да пише стихотворения, които се публикуват в множество актуални по това време вестници и литературни издания.
По време на обучението си в Морското училище Никола Вапцаров кара учебната си практика на военния кораб „Дръзки”, а малко преди да завърши е преместен на „Бургас”, с който посещава Цариград, Бейрут, Фамагуста и още редица градове по света.
Споменаваме практиката на кораба „Бургас”, тъй като тъкмо по време на тази практика Вапцаров се влюбва истински в морето и машините и създава редица стихотворения на тази тематика, едно от най-популярните от които се нарича „Писмо” и започва така…
„Ти помниш ли морето и машините, и трюмовете, пълни с лепкав мрак? И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста”…
През 1932 година Вапцаров завършва успешно Морското училище и получава диплом за машинен техник. По време на дипломирането си е избран да изнесе реч пред всички випускници и той изнася пламенно слово, което не само вдъхновява, но и която ясно показва, че вече не е момче, а социално ангажиран млад мъж, който има своята позиция за положението на страната и света.
След завършването си, Никола се прибира в Банско, за да обмисли на къде да поеме след приключване на средното си образование. Влечението му към литературата е все още много силно и младия мъж не се колебае много и кандидатства за работа в популярния вестник „Зора”. За съжаление, стила му на писане не съответства на политиката на вестника и той не е одобрен.
За да не остане без работа за дълго време, Вапцаров решава да потисне желанието си да развива вестникарска кариера и да започне работа в с. Кочериново като механик във фабриката на горската индустрия. Работата във фабриката е трудна и Никола Вапцаров все по-ясно осъзнава в какво тежко социално положение се намират хората от работническата класа и това го прави все по-критичен към политиката на правителството.
Като човек идеалист, жадуващ за по-добър и справедлив свят, Никола оглавява професионалното дружество във фабриката, защитава правата на работниците и се увлича по социалистическите идеи, които проповядват „Свобода, равенство, братство”. Времето, през което работи във фабриката в Кочериново е и най-щастливото и едновременно с това най-тъжното за Никола Вапцаров.
В Кочериново той среща любовта на живота си – Бойка и двамата създават семейство. Малко след това Бойка го дарява със син и Никола е на седмото небе от радост. За съжаление щастието на младата двойка бързо е помрачено от смъртта на детето, което почива още преди да е навършило годинка.
Не стига това нещастие, но и през 1936 г. във фабриката става голяма авария и Никола Вапцаров е уволнен и остава без работа. Уволнението и мъката от загубата на сина им карат Никола и Бойка да се преместят в София, в опит да открият по-добра работа и да намалят болката от личната си загуба.
В София Вапцаров си намира работа като огняр в Българските железници, а след това в Държавния екарисаж. Работата в София е трудна и неблагодарна и Никола се прибира всяка вечер все по-уморен и изтощен, но дори и в този изключително труден за него период не спира да пише стихове.
Така, през 1940 г. успява да издаде първата си и единствена стихосбирка „Моторни песни”. В стихосбирката са включени стихотворения като:
- „Вяра”
- „Пролет в завода”
- „Спомен”
- „Романтика”
- „Двубой”
- „Писмо”
- „Песен за човека”
Днес са преведени на много езици и се изучават не само в българските училища, но са залегнали в образователния план на доста държави в Европа.
Малко преди началото на ВСВ Никола Вапцаров, който вече е с ясно изразени леви убеждения става член на комунистическата БРП и започва да се занимава с пропагандна и подривна дейност. Тъкмо заради тази негова пропагандна дейност, през 1940 г. е арестуван и интерниран в Годеч, където остава три месеца.
Освободен е от Годеч тъкмо когато Германия напада Съветския съюз, с което на практика светът е въвлечен във Втората Световна Война. Като човек с леви убеждения, силно вярваш в социалистическата утопична идея, след като се прибира в София, Никола Вапцаров не мисли дълго, а веднага започва да търси начин да се включи в съпротивата.
Не след дълго се свързва с Цвятко Радойнов, който събира група за подривна дейност и Никола се присъединява към нея. Групата имала за задача да извършва удари сред настанилите се в страната ни германски войски.
Дейността, която извършвала групата, наред с разпространението на пропагандни материали довели до полицейско разследване, което завършило с ареста на 750 членове на комунистическата партия, сред които е и Никола Вапцаров. Няколко седмици след арестите, по-голямата част от задържаните били освободени, но Вапцаров остава подсъдим по делото, известно като „Дело 585/42”.
На шести юли 1942 година започва процесът, по време на който Софийския военен съд обвинява Никола Вапцаров и още 5 от членовете на КРП в подривна организирана дейност, целяща да постигне промяна в установения държавен ред и в нелегална подривна дейност, имаща за цел да навреди на дислоцираните в България съюзнически войски на Третия райх.
На 23 – ти юли 1942 г. Софийския военен съд осъжда Никола Вапцаров на смърт и присъдата е изпълнена още същата вечер в Софийското гарнизонно стрелбище. Два месеца преди да изгуби живота си, Никола Вапцаров пише „Прощално” – едно от най-красивите, романтични и вечни стихотворения, което започва така…
„Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин…
Животът и дейността на Никола Вапцаров към днешна дата се разглеждат от доста противоречиви ъгли. Според някой от съвременниците ни, Вапцаров е комунист и анархист, а според други е антифашист. За нас и за хората в Банско обаче, Вапцаров е изключително талантлив поет – идеалист, който с цялата си душа е вярвал, че е възможно хората да живеят в един по-спокоен, щастлив и красив свят.
Роден е и е живял във времена смутни, неспокойни и изключително тежки за българския народ. Бил е свидетел на разрухата и бедността застигнали България и света след ПСВ, бил е свидетел на началото на Втората Световна война и е било немислимо да остане безучастен към всичко, което се случва около него.
До последния си дъх Никола Вапцаров не спира да се бори за идеята, в която с цялото си сърце вярва, а стиховете, които пише и до днес оставят ярка диря у всеки, който ги прочете. Затова и днес, поета – идеалист, мечтателя, утописта Вапцаров е една от най-почитаните велики личности не само на Банско, но в цяла България. Ние сме сигурни, че няма да открием българин, който да не знае кой е Никола Вапцаров, както сме сигурни, че няма българин, който да не е чел поне едно негово стихотворение.
Но ако все още не сте посещавали родната му къща, ако имате път към Банско, отделете малко от времето си и посетете къщата – музей „Никола Вапцаров”. Влезте, разгледайте и се запознайте с мястото, на което първата си глътка въздух е поел един от най-великите поети на България. Разгледайте детската му стая, запознайте се с дейността, която развива, докоснете се до стиховете му и отдайте почит на човека, който нито за миг не е спрял да вярва истински в хората.