Банско е един от любимите ви градове в страната и често го посещавате. Избирате да почивате в някой от хотелите в Банско, защото градчето може да ви предложи както изключително много забавления по ваш вкус, така и достатъчно интересни места, които да разгледате.
Знаете много за историята му, разгледали се повечето забележителности, обиколили сте из околностите му, но се питате какво още не знаете за Банско.
Любопитни и интересни факти, които може би не знаете за Банско
Легендата за името на Банско
По време на нахлуването на османските орди в страната ни, в близост до Банско (който тогава се е състоял от отдалечени махали) е имало крепост (тя съществува и до днес), която се е наричала Ситан Кале. Крепостта се управлявала от бан (цар, господар, знатен човек), който се наричал Банко. Когато турците започнали да настъпват опасно близо, бан Банко събрал населението от махалите и затворил крепостта. Турците обградили Ситан Кале, но хората вътре в нея се били подготвили и имали достатъчно храна и вода. За нещастие, по време на обсадата османците открили водопровода, който доставял вода до крепостта и го разбили.
Когато положението на населението станало нетърпимо, бан Банко останал да брани до край крепостта, а дъщеря му – Тодорка яхнала коня си и с шепа верни бойци повела люта битка с турските войски. Момата знаела, че битката е неравностойна и за да отдалечи турците от крепостта и да опази беззащитното население, побягнала към близкия връх, на който намерила смъртта си.
За да почетат смелия господар на Ситан Кале, банскалии нарекли градчето си Банско, а за да не забравят никога подвига на дъщеря му, нарекли върха, на който намерила смъртта си Тодорка.
(Не)познатата история на Банско
Малко известен факт е, че Банско е един от малкото градове в страната, който по времето на османското робство е имал статут на почти автономен град. Тъй като бил с много важно за турците стратегическо значение, банскалии имали късмета да се радват на относителна свобода.
Като автономен град, Банско се подчинявал на законите на османската империя, но сам събирал и плащал данъците си. В него никога не е имало турска управа, нямало е дори конак, нито войска, а на турците е било забранявано да замръкват в града.
Банско е един от последните градове, които падат по турска власт (1550 г.) и е един от последните, които биват освободени. Освобождението идва на 5.10.1912 година, а Пейо Яворов съобщава първи дългоочакваната новина на банскалии.
Тайната на Банската кухня
Сигурни сме, че всички сте опитвали от изключително вкусните мезета и гозби, които се приготвят единствено в Банско. Пробвали сте бански старец, чомлек, катино мезе, капама, бобена чорба със свински уши и още куп други бански специалитети. Ястията, които се приготвят в градчето са наистина много вкусни, но знаете ли защо?
Тайната на вкусните бански ястия се крие в използването на пресни домашни продукти, много подправки, брани през лятото в планинатаи в технологията на приготвяне.
Характерното за банската кухня е, че ястията се приготвят дълго време (от 4 – 5 до 10 – 12 часа). Готвенето на много слаб огън се предава от поколение на поколение още от времената, в които мъжете са работили на полето, а жените е трябвало да вършат цялата домакинска работа. За да има на масата топла храна, когато мъжете се върнат късно вечерта от нивите, жените ставали в ранни зори, слагали гозбата в пещта, покривали я с жарава и тръгвали да вършат домакинската си работа.
Друг интересен и малко познат факт е, че в доста от традиционните бански рецепти се откриват сходства с италианската, унгарската и австрийската кухни. Според експертите, тези сходства се дължат на това, че по време на Възраждането Банско е били много богат град, в който живеели много търговци, които обикаляли из Европа. Там опитвали различни ястия, които привнасяли и приспособявали за българския вкус.
Загадките на банската възрожденска архитектура
Укрепената банска къща е възрожденски архитектурен стил, който може да се види единствено в Банско и за това си има съвсем логична причина.
По време на Възраждането, градчето е в невиждан разцвет и богатствата му привличат интереса на много разбойнически групи, които върлуват на територия на страната. За да защитят собствеността си, банскалии създават нов архитектурен стил, който днес наричаме „укрепена банска къща”.
Особеното на укрепените къщи е, че се строят почти изцяло от камък. На приземния етаж са разположени стопанските помещения, а на втория етаж се намират помещенията за живеене. Лицевата част на горния етаж на къщите е опасана от огромен чардак, на който банскалии са си почивали и посрещали гости.
Повечето къщи от този период са изографисани и отвън, и отвътре, но това, което отличава банската укрепена къща е каменното ядро, което задължително присъства в тях. Това ядро имало една основна функция – да служи за защита на семейството. Понякога то можело да бъде просто скривалище в подземието на къщата, каменна стая на горния етаж или на тавана, а понякога било каменна кула извън дома.
Знаете ли, че…
Под къщите си банскалии прокопавали тунели, по които в случай на нападение да могат да избягат? Тунелите обикновено водели към съседни дворове или до някоя тиха уличка, от където бягството ставало по-лесно и шансовете за спасение се увеличавали.
Банско е люлката на прочутата Банска художествена школа
Банската зографска школа е едно от най-ярките културни проявления от периода на Възраждането. Стилът на рисуване, който въвеждат от тази школа е повлиян от европейските художествени стилове и силно се отличава от традиционните български и гръцки начини на изографисване.
Заслугата за появата на Банската художествена школа е на Тома Вишанов – Молера. Той поставя началото на зографската школа след завръщането си от странство, където изучава западните стилове на рисуване.
За кратко време около Молера се оформя кръг от ученици, които се обучават под вещото му ръководство. Учениците на Молера не са много и наследството, което оставят след себе си не е голямо, но всеки един стенопис или икона, които са излезли изпод техните ръце е невероятен шедьовър.
За съжаление, самият Молер, който използвал европейски техники на рисуване не получил голямо признание от съвременниците си, които не приемали догмите, наложени в българската иконопис да бъдат нарушавани.
Въпреки, че Тома Вишанов не е напълно разбран от съвременниците си, неговите ученици са добре приети, а създадената от него Банска художествена школа е единствената, която продължава да съществува чак до края на Балканската война.
Личностите на Банско, за които не се знае много
Банскалиите, оставили траен отпечатък в българската история са изключително много. Всички знаем, че тук са родени Никола Вапцаров, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, но освен тези видни банскалии има още много други, които някак са забравени във времето.
Лазар Герман
Роденият в Банско около 1770 години дядо Лазко е не само заможен търговец и кмет на града, но и човекът, благодарение на който е построена църквата „Света Троица”. За да бъде построена църквата, Лазар Герман жертва не само по-голямата част от богатството си, но и живота си.
Марко Везьов
Везьов е богат търговец с няколко кантори в странство. През 1792 година издава читанка и буквар, за да могат децата от българско и словенско да се учат на четмо и писмо. Ученическите книги, които Везьов издава са първите учебници, в които църковните текстове се обясняват на съвременна за времето си лексика.
Архимандрит Теодосий
Архимандрит Теодосий е роден в Банско през 1726 година. През 1798 година става игумен в Рилския манастир, където до смъртта си работи за съхраняването на българската книжовност и духовност.