Апартхотел Лъки Банско
Snow Cover
85 cm Снежна покривка

Меню

Пристигане
Напускане
2 нощувки
2 Възрастни · 0 Деца 2 нощувки

2 нощувки

2 нощувки

Резерват Баюви дупки

Резерватът е още едно място със спираща дъха природа  в региона на Банско, което не бива никой любител на природата да пропуска. Резерватът е събрал във себе си едно богато и животинско разнообразие на българската природа, което е свидетелство за нейната уникалност.

Не пропускайте да посетите това райско кътче на природата, докато сте в региона на Банско. Този резерват не случайно е признат за царството на еделвайса и той е дом на много растителни и животниски видове, които присъстват в Червената книга на България.

Географски данни за резерват Баюви дупки

Баюви дупки | Lucky Bansko SPA & Relax

Пълното име на резервата е Биосферен резерват “Баюви дупки – Джинджирица“. Намира се в североизточната част на Пирин  близо  до седловината Предел. Разположен е  точно на границите на национален парк „Пирин“ и защитената зона от Натура 2000 Пирин по директивите за местообитанията и за птиците

С цел лесно ориентиране на туристите има построен контролно-информационен пункт в региона на Бетоловото, а също и в Историческия музей в Разлог. Резервата се прекосява от международния туристически маршрут Е4. Бетоловото е едно от известните места в Банско, което е любимо за посещение от туристите. 

Бетоловото предлага една оживена обстановка. Регионът предлага доста атракции като разнообразие от места за отсядане, изискани ресторанти, магазини и вълнуващи атракции. 

Резерват  “Баюви дупки – Джинджирица“ е един от най-старите резервати в България и в него вирее богат растителен свят. Целта на изграждането му е била e да се опазят два редки дървесни вида бяла мура и черна мура, както и да се съхрани богатото разнообразние на животински свят на природната местност.  

Територията на резервата варира по височина –  от 1200 до 2884 м надморска височина. В резервата се намират върховете Пирин, Даутов връх, Плешки връх и Дунино кучe. Границите му се разполагат между скалния ръб Кончето и върховете Баюви дупки и Каменитица. През територията на резервата преминава известният туристически маршрут хижа „Предел“ – хижа „Яворов“ – хижа „Вихрен“.

Резервати в Пирин | Lucky Bansko

Резерватът заема обща площ от 2873 хектара. Намира се между върховете Пирин и Бански суходол и територията му включва няколко циркуса: 

  • Разложки суходол
  • Сегмен тепе
  • местността Конярника и долината на Бяла река
  • Баюви дупки
  • Каменитица
  • Даутов връх
  • връх Окаден.

Резерватът е дом  на около 500 вида висши растения, 55 ендемити и голям брой видове, които присъстват в Червената книга на България. Резерватът съдържа също списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, които обитават територията на България и присъстват в европейски и световни списъци. Балканската дива коза (Rupicapra rupicapra) е символ на биосферния резерват.

Любопитни факти за биосферен резерват  “Баюви дупки – Джинджирица“

“Баюви дупки – Джинджирица“ е обявен за резерват през 1934 г. с постановление No.1388 на Министерския съвет (МЗДИ) и разширен със заповеди № 300 на МГОПС от 1976 година и № 976 на КОПС от 1980 година с обща площ 2873 ha. Резерватът е създаден с цел да се опазят последните  естествени гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове.През 1977 г. резерватът „Баюви дупки – Джинджирица” е добавен към листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – Човек и биосфера.

„Баюви дупки – Джинджирица” представлява част от парков район „Баюви дупки”. Резерватът е прекосяван от международният маршрут Е4: Пиринеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес. В Национален парк „Пирин” маршрутът започва  от хижа „Предел”, през хижа „Яворов”, хижа „Вихрен”, заслон „Тевно езеро”, хижа „Пирин”, до местността Попови ливади.

Името на резервата се свързва с редица митове и легенди. Илия Тинтилов от историческия музей в Разлог името на резервата има връзка със старобългарската дума “бай“, която означава голям, велик, което води до значението “големите дупки“.

Баюви дупки в Пирин | Lucky Bansko

Флора

Дялът на естествените насаждения в резервата е около 98 % от територията му. Около 60% от територията на резервата се пада на вековни гори. Най-голяма площ от резервата се пада на площите, които са залесени с бяла мура – 486 ha. Около 288 са от територията на резервата е заета от черна мура. Флората на резервата включва също така черен бор, смърч, бял бор, клек, а в по-ниските места вирее също бук и по-рядко обикновен габър. 

Флора в Пирин | Lucky Bansko

Възрастта на клековите формации в резервата е между 100 и 250 години, някои от дърветата са на 570-годишна възраст, което е показателно за важността от правилното поддържане на този резерват и неговото опазване. Близо 30 % от територията на резервата  е все още незалесена.

Интересен факт е,че на територията на бившия резерват „Баюви дупки“, който заема площ от 1450 ha, са описани 477 вида растения. От тях 16 са локални и 42 са регионални ендемити. Срещат се 46 вида растения, които са добавени в Червената книга на България. Това са еделвайс, алпийска мантийка, пиринска острица, битинско глухарче, златиста кандилка, жълта тинтява, трансливанска камбанка, халерово котенце, маслиновидно вълче лико, пиринска ливадина, петниста тинтява, пиринско зеле, ниско вълче лико и други видове.

Фауна

Фауна в Пирин | Lucky Bansko

Един от характерените животински видове в резерват Баюви дупки  е дивата коза, която всъщност е един от символите на резервата. Резервата е обитаван също от животни като катерица, ястреб, глухар, златка, белка, сокол, ястреб, кълвач, лещарка, дива свиня, усойница, смок мишкар, планинска водна жаба, живороден гущер. На по-високите зони на резервата могат да се видят също и кафяви мечки.

Правила за безопасност 

Както е във всеки резерват, и в този действат специални правила за престой в него. В резервата са забранени всякакъв вид дейност с изключение на:  

  • охрана на резервата
  • разглеждане на природата с научна цел
  • включително с образователна цел
  • водене на организирани групи от хора по маркираните пътеки
  • изучаване и наблюдение на диви растения и животни с научна цел
  • възстановяването на броя на растения и диви животни с цел съхранение на видовете, с което да се избегне  нарушение в екосистемите на региона.

Факти за връх Баюви дупки

Баюви дупки в Пирин | Lucky Bansko

Баюви дупки е връх разположен в главното било в Северен Пирин, България. Намира се  на главното карстово планинско било, сгушен между  върховете Каменитица от северозапад, Разложки суходол и Бански суходол от югоизток. Височината му е 2820 метра надморска височина. 

Върхът се намира в границите на резервата „Баюви дупки – Джинджирица“. Връх Баюви дупки е съставен главно от окарстени мрамори. Западните склонове на връх Баюви дупки водят към река Влахина, а пък източните му склонове се спускат стръмно към циркуса Баюви дупки. Северната стена на върха е любимо място за опитни катерачи.

Баюви дупки спада към категорията на мраморните върхове в Пирин планина. През западните му склонове преминава туристическа екопътека. На самия връх растат изключително редки тревисти видове. Едно от тях е единственото по рода си находище на жлезисточашковата очанка на Балканския полуостров. 

Баюви дупки е връх с три ясно изразени връхни точки. Котата е с най-южно разположение от тях. Главното било започва да се стеснява на места до 50 см между връхните точки. Близо до най-северната точка се намира скалистият карстов рид Средоноса на североизток

Склоновете му на запад имат силен наклон към долината на Влахинска река. А пък източните му склонове разположени близо до едноименния циркус Баюви дупки са отвесни и недостъпни.

Интересен факт за върха е, че по главното било на 470 метра югоизток от него е разположен най-високият алпийски заслон в България – Кончето. Може да се стигне до него по 3 пътеки, които са с различна трудност като две от тях нямат маркировка. На север от Баюви дупки се намира седловината Каменитишки превал. От Каменитишкия превал до алпийския заслон водят три пътеки. 

Първата пътека, която най-често се използва е с червена маркировка е подсичаща спрямо стръмните западни склонове на Баюви дупки. Втората пък прекосява главното било по самия му ръб, а третата подсича връхната точка с най-северно разположение и се съединява с втората пътека. Последните две пътеки нямат маркировка.

В силно разчленения релеф са очевидни дълбоките циркуси Каменица и Баюви дупки Разложки Суходол, местностите Джинджирица и Конярника, живописната долина на Бяла река. По окарстените терени се откриват голям брой пещери, пропасти, гол карст и понори

Планините в България | Lucky Bansko

Около 59% общата територия на резервата се пада на девствени гори. Те са съставени главно от бяла и черна мура, но сред тях растат също смърч, ела, бял и черен бор. По-голямата част от дърветата са между 100 и 250-годишни, а някои екземпляри са дори над 500 години. 

Определени  участъци в гората Малка Джинджирица са на възраст от 520-550 години. Белите мури са високи 35 м.,а  две от най-старите черни мури (които са над 1300 години) са обявени за защитени обекти. Най-високата част на горския пояс е заета от гъсти клекови формации на възраст между 100-110 години. Средната им височина е 1,5-2 м, но на места достига дори до 3 м.

Сред животинските видове в резервата се среща дивата коза – един от символите на резервата. Среща се също дива свиня, златка, белка, катерица, глухар (само в циркуса Баюви дупки и местността Джинджирица),  лещарката  – в долината на Бяла река и доллната част на Баюви дупки. 

В по-голямата част на резервата се срещат различни пойни птици, соколи, ястреби, кълвачи, земноводни, влечуги. По високите части на резервата  живее застрашената от изчезване пиринска мечка.

Пиринските гори са уникален природен феномен за България и Европа. Толкова стари гори с толкова стари дървета са рядко срещано явление.  

Любопитни факти за клека

Растение Клек в Пирин | Lucky Bansko

Клекът е реликтен вид дърво, който вирее в планините между 2200-2400 м.н.в. Той формира преходният пояс между горите и алпийските ливади. Клекът е иглолистно растение от семейство Борови. На силните ветрове, то не образува ствол, а израства на повърхността по посока на преобладаващия вятър, за да преодолее силните планински ветрове. Клоните и пъпките на това дърво понасят тежестта на дебелата снежна покривка, без да се пречупят.