Резерватът Баюви дупки е място със спираща дъха природа в региона на Банско, което не бива никой любител на природата да пропуска.
Резерватът е събрал във себе си богатото растително и животинско разнообразие на българската природа, което е свидетелство за неговата уникалност.Не пропускайте да посетите това райско кътче на природата, докато сте в региона на Банско. Този резерват неслучайно е признат за царството на еделвайса е дом на много растителни и животински видове, които присъстват в Червената книга на България.
Географски данни за резерват Баюви дупки
Пълното име на резервата е Биосферен резерват “Баюви дупки – Джинджирица“.
Той се намира в северната част на Пирин близо до седловината Предел. Разположен е точно на границите на национален парк „Пирин“ и защитената зона от Натура 2000 Пирин по директивите за местообитанията и за птиците
С цел лесно ориентиране на туристите има построен контролно-информационен пункт в землището на Бетоловото, а също и в Историческия музей в Разлог. Резерватът се прекосява от международния туристически маршрут Е4. Бетоловото е едно от известните места в Банско, което е любимо за посещение от туристите.
Бетоловото предлага една оживена обстановка. Регионът предлага доста атракции като разнообразие от места за отсядане, изискани ресторанти, магазини и вълнуващи атракции.
Биосферен резерват Баюви дупки Джинджирица – Пирин е един от най-старите резервати в България и в него вирее богат растителен свят. Целта на изграждането му е била e да се опазят два редки дървесни вида – бяла мура и черна мура – както и да се съхрани богатото разнообразие на животински свят на природната местност.
Територията на резервата варира по височина – от 1200 до 2884 м надморска височина. В резервата се намират върховете Пирин, Даутов връх, Плешки връх и Дунино куче. Границите му се разполагат между скалния ръб Кончето и върховете Баюви дупки и Каменитица. През територията на резервата преминава известният туристически маршрут хижа „Предел“ – хижа „Яворов“ – хижа „Вихрен“.
Парковият район на резервата заема обща площ от 2873 хектара.
Намира се между върховете Пирин и Бански суходол и територията му включва няколко циркуса:
- Разложки суходол;
- Сегмен тепе;
- Местността Конярника и долината на Бяла река;
- Баюви дупки;
- Каменитица;
- Даутов връх;
- Връх Окаден.
Резерватът е дом на около 500 вида висши растения, 55 ендемити и голям брой видове, които присъстват в Червената книга на България. Резерватът съдържа също списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, които обитават територията на България и присъстват в европейски и световни списъци.
Балканската дива коза (Rupicapra rupicapra) е символ на биосферния резерват.
Любопитни факти за биосферен резерват “Баюви дупки Джинджирица – Пирин“
“Баюви дупки – Джинджирица“ е обявен за резерват през 1934 г. с постановление No.1388 на Министерския съвет (МЗДИ) и разширен със заповеди № 300 на МГОПС от 1976 година и № 976 на КОПС от 1980 година с обща площ 2873 ha.
Резерватът е създаден с цел да се опазят последните естествени гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове.
През 1977 г. резерватът „Баюви дупки – Джинджирица” е добавен към листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – Човек и биосфера.
„Баюви дупки – Джинджирица” представлява част от парков район „Баюви дупки”. Резерватът е прекосяван от международният маршрут Е4: Пиринеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес.
В Национален парк „Пирин” маршрутът започва от хижа „Предел”, през хижа „Яворов”, хижа „Вихрен”, заслон „Тевно езеро”, хижа „Пирин”, до местността Попови ливади.Името на резервата се свързва с редица митове и легенди. Според Илия Тантилов от историческия музей в Разлог името на резервата има връзка със старобългарската дума “бай“, която означава голям, велик, което води до значението “големите дупки“.
Флора в резервата
Дялът на естествените насаждения в резервата е около 98% от територията му. Около 60% от територията на резервата се пада на вековни гори.
Най-голяма площ от резервата се пада на площите, които са залесени с бяла мура – 486 хектара. Около 288 хектара от територията на резервата са заети от черна мура.
Флората на резервата включва също така черен бор, смърч, бял бор и клек. В по-ниските места вирее също бук и по-рядко обикновен габър.
Около 59% общата територия на резервата се пада на девствени гори. Те са съставени главно от бяла и черна мура, но сред тях растат също смърч, ела, бял и черен бор. По-голямата част от дърветата са между 100 и 250-годишни, а някои екземпляри са дори над 500 години.
Определени участъци в гората Малка Джинджирица са на възраст от 520-550 години.
Белите мури са високи 35 м.,а две от най-старите черни мури (които са над 1300 години) са обявени за защитени обекти. Най-високата част на горския пояс е заета от гъсти клекови формации на възраст между 100 и 110 години. Средната им височина е от 1,5 до 2 метра но на места достига дори до 3 метра.
Интересен факт е,че на територията на бившия резерват „Баюви дупки“, който заема площ от 1450 хектара, са описани 477 вида растения. От тях 16 са локални и 42 са регионални ендемити.
Срещат се 46 вида растения, които са в списъка със защитените видове и са добавени в Червената книга на България.
Това са:
- Еделвайс;
- Алпийска мантийка;
- Пиринска острица;
- Битинско глухарче;
- Златиста кандилка;
- Жълта тинтява;
- Трансливанска камбанка;
- Халерово котенце;
- Маслиновидно вълче лико;
- Пиринска ливадина;
- Петниста тинтява;
- Пиринско зеле;
- Ниско вълче лико и други видове.
Възрастта на клековите формации в резервата е между 100 и 250 години, а някои от дърветата са на 570-годишна възраст Това е показателно за важността от правилното поддържане на този резерват и неговото опазване. Близо 30 % от територията на резервата е все още незалесена.
Фауна на резервата
Един от характерните животински видове в резерват Баюви дупки е дивата коза, която всъщност е един от символите на резервата.
Резерватът е обитаван също от животни като катерица, ястреб, глухар, златка, белка, сокол, ястреб, кълвач, лещарка, дива свиня, усойница, смок мишкар, планинска водна жаба, живороден гущер.
На по-високите зони на резервата могат да се видят също и кафяви мечки.В по-голямата част на резервата се срещат различни пойни птици, соколи, ястреби, кълвачи, земноводни и влечуги.
Правила за безопасност
Както е във всеки резерват, и в този действат специални правила за престой в него.
В резервата са забранени всякакъв вид дейност с изключение на:
- Охрана на резервата;
- Разглеждане на природата с научна и образователна цел;
- Водене на организирани групи от хора по маркираните пътеки;
- Изучаване и наблюдение на диви растения и животни с научна цел.
Важна дейност е и възстановяването на броя на растения и диви животни с цел съхранение на видовете, с което да се избегне нарушение в екосистемите на региона.
Интересни факти за връх Баюви дупки
Баюви дупки е връх, разположен в главното било в Северен Пирин, България. Намира се на главното карстово планинско било, сгушен между върховете Каменитица от северозапад, Разложки суходол и Бански суходол от югоизток. Височината му е 2820 метра надморска височина.
Върхът се намира в границите на резервата „Баюви дупки – Джинджирица“.
Връх Баюви дупки е съставен главно от окарстени мрамори. Западните склонове на връх Баюви дупки водят към река Влахина, а пък източните му склонове се спускат стръмно към циркуса Баюви дупки. Северната стена на върха е любимо място за опитни катерачи.
Баюви дупки спада към категорията на мраморните върхове в Пирин планина. През западните му склонове преминава туристическа екопътека. На самия връх растат изключително редки тревисти видове. Едно от тях е единственото по рода си находище на жлезисточашковата очанка на Балканския полуостров.
Баюви дупки е връх с три ясно изразени връхни точки. Котата е с най-южно разположение от тях. Главното мраморно било започва да се стеснява на места до 50 см между връхните точки. Близо до най-северната точка се намира скалистият карстов рид Средоноса на североизток.
Склоновете му на запад имат силен наклон към долината на Влахинска река. А пък източните му склонове разположени близо до едноименния циркус Баюви дупки са отвесни и недостъпни.
Интересен факт за върха е, че по главното мраморно било на 470 метра югоизток от него е разположен най-високият алпийски заслон в България – Кончето. Може да се стигне до него по 3 пътеки, като пътеките са с различна трудност и две от тях нямат маркировка. На север от Баюви дупки се намира седловината Каменитишки превал. От Каменитишкия превал до алпийския заслон водят три пътеки.
Първата пътека, която най-често се използва е с червена маркировка е подсичаща спрямо стръмните западни склонове на Баюви дупки. Втората пък прекосява главното било по самия му ръб, а третата подсича връхната точка с най-северно разположение и се съединява с втората пътека. Последните две пътеки нямат маркировка.
В силно разчленения релеф са очевидни дълбоките циркуси Каменица и Баюви дупки Разложки Суходол, местностите Джинджирица и Конярника, живописната долина на Бяла река.
По окарстените терени се откриват голям брой пещери, пропасти, гол карст и понори.
Из Пирин планина / Гледки от България по TVT
Биосферен резерват Баюви дупки Джинджирица – Пирин е един от най-красивите и интересни български резервати, които си струва да се посетят по време на почивка в Банско и региона.