Маршрути за връх Вихрен от Банско

Регионът около Банско е истинско природно съкровище, предлагащо невероятни гледки и уникални природни забележителности, които трудно могат да бъдат описани с думи. Сред тях са върховете Вихрен, Кутело, Муратов връх и Тодорка – едни от най-впечатляващите и красиви върхове в Пирин планина.

Ако сте в района на Банско, не пропускайте възможността да изкачите връх Вихрен. Всеки, който се изправи пред това предизвикателство, е възнаграден с величествени и незабравими гледки към околните градчета и планини.

Със своята сурова красота и впечатляващи панорами от високо, Вихрен оставя незабравимо впечатление у всички посетители. Въпреки че изкачването му не е сред най-лесните в България, това не спира хиляди туристи всяка година да покоряват първенеца на Пирин и да се наслаждават на магията му.

Географско разположение

Със своите 2914 метра надморска височина, връх Вихрен заслужено е наричан перлата на Банско. 

Той се намира в северната част на Пирин, разположен на главното било между Хвойнати връх и връх Кутело. 

Величественият Вихрен се издига между долините на реките Влахинска и Бъндерица, допълвайки картината на суровата и неповторима красота на Пирин планина.

Всеки любител на планинските приключения познава предизвикателните маршрути и спиращите дъха гледки, които връх Вихрен предлага. От върха се разкрива впечатляваща панорама към величествената Рила планина с връх Мусала, извисяващ се на север.

От Вихрен се откриват и прелестни гледки към близките върхове, сред които:

• Връх Кутело (2908 м);
• Връх Бански Суходол (2884 м);
• Стражите, дълбоките циркуси Казаните, намиращи се в северната част на Вихрен;
• Живописният връх Синаница (2516 м);
• Башлийски (2683 м) и Бъндеришки Чукар (2732 м);
• Върховете Полежан (2851 м) и Малък Полежан (2822 м);
• Връх Каменица (2882 м);
• Джангал (2730 м).

Разбира се, от Вихрен се откриват гледки и  връх Тодорка (2746м), който впечатлява със своите каменисти склонове и иглолистни дървета.

Географски характеристики

Склоновете на връх Вихрен са изградени от мраморни скали, които са лишени от растителност и не задържат вода. Заради това в района липсват реки и езера. Погледнати отдалеч, склоновете на Вихрен изглеждат бели отдалеч, дори когато снегът се е стопил.

Цялото било на връх Вихрен, заедно с Бански Суходол и връх Кутело, издигащи се на височина до 2800 метра, е изградено от мраморни скали. Седловината Кабата разделя Вихрен и връх Хвойнати, откривайки живописна гледка към Влахините езера.

Според някои твърдения, при ясно време от най-високата точка на Вихрен може да се види дори Бяло море. Дали това е истина, остава загадка, но е известно, че през летните нощи върхът предлага отлична видимост за наблюдение на редки астрономически феномени.

Връх Вихрен е свързан с върховете Кутело и Муратов, като Кутело заема третото място по височина сред върховете в България.

Най-близките езера до Вихрен са Бъндеришките и югозападните Влахини езера, които впечатляват с величествената си красота и гледки. Снежната покривка на върха достига до 3 метра, а температурите варират в широки граници. 

Средната минимална температура е между -25° и -21°C, докато най-високата максимална, измерена на върха, е между 15° и 23°C.

Интересен факт е, че разликата в надморската височина между Банско и връх Вихрен е цели 2000 метра, което създава значителна денивелация.

Със своята внушителна височина и заобикалящите го впечатляващи върхове, Вихрен рязко се откроява на фона на значително по-ниските склонове на Южна Рила.

Растителен и животински свят

На пръв поглед самият връх Вихрен изглежда беден на растителност и сякаш е просто гола скала. Наистина, растителният свят на Вихрен не е много богат, тъй като по склоновете му се срещат главно лишеи и трева. 

Но там могат да се видят и цветя като жълти пирински макове, пролетна тинтява, небесно синя незабравка, както и известният еделвайс. 

Това красиво и рядко цвете може да се види да расте на скалния ръб на Джамджиеви скали близо до двата циркуса Големият и Малкият казан в североизточното подножие на върха, както и при Кончето.

За разлика от растителния, животинският свят на Вихрен е доста по-разнообразен. По склоновете на върха могат да се видят диви кози (главно обитаващи циркуса Голям Казан в подножието), дребни гризачи, различни видове птици като планински гарги, гарвани и белоглави лешояди.

Големият и Малкият Казан са наречени така от местните жители, тъй като формата им наподобява дълбок съд и защото от тях често излиза пара, сякаш са врящи казани. 

Малкият Казан се намира на 2200 метра надморска височина и дъното му е обрасло със зеленина, а Големият Казан е на 2400 м  височина и е с каменисто дъно, съдържащо отломки от Кутело и Вихрен.

Любопитни факти за връх Вихрен

Със своята височина от 2914 м, връх Вихрен се нарежда на второ място след връх Мусала (2925 м.) в България и на трето място след гръцкия връх Митикас (2917 м) на Балканския полуостров.

До 1942 г върхът е носил името Елтепе (връх на бурите), а древното му тракийско име е Орбелус (белоснежна планина).

Когато го погледнем от Банско, върхът наподобява пресечена пирамида, а когато го погледнем от юг, прилича на четиристенна пирамида. 

Изкачването на Вихрен е трудно, тъй като върхът се характеризира със хлъзгави скали и стръмни пропасти, но не и непостижимо предизвикателство за повечето хора. 

За първи път Вихрен  е бил покорен от двама баварци – д-р Хайнрих Ауер и Бернард Мозл през 1934 година. Те успяват да изкачат 450-метровата северна стена на Вихрен.

Маршрути за връх Вихрен от Банско

Маршрутите за изкачване на връх Вихрен от Банско са два – от южната страна (класически маршрут) и от северната страна.

Класическият маршрут е за хора любители планинари и ако не сте на „ти” с изкачванията или физическата ви подготовка не е на достатъчно добро ниво ние ви го препоръчваме.

Маршрут до връх Вихрен (южна страна) – етапи

Отправната точка на маршрута е град Банско. От града трябва да стигнете с кола до началната точка на маршрута – хижа Вихрен.

Разстоянието между Банско и хижата е около 18 км., затова, ако сте предвидили еднодневно изкачване, трябва да станете по-раничко, за да имате достатъчно време за всичко, което сте предвидили.

Пътят до хижата е приличен, но има доста завои, затова ще са ви нужен поне половин час, за да достигнете. Паркирането в близост до х. Вихрен също е проблем, тъй като местата за паркиране са малко, затова ако с приближаването на хижата забележите, че встрани от пътя има паркирани коли, не влизайте по-навътре, а паркирайте и вие някъде там.

Ако имате туристическа книжка, в хижата можете да си сложите печат. Печат можете да си поставите и в Банско, но е добре да знаете, че двата печата са различни.

х. Вихрен – разклонението

Изкачването към върха започва буквално на метри от хижата. Следвайте маркировката, която за класическия маршрут е бяло – червено – бяло и след около 30 минути изкачване по тясна и камениста пътека ще стигнете разклон, който разделя пътя на две.

Пътят, по който трябва да поемете за класическия маршрут е в ляво. Десният преминава през Казаните и е доста по-стръмен и опасен, затова внимавайте да не сбъркате посоката.

Разклонението – Кабата

Този етап е може би най-спокойния и красив етап от маршрута. Има места, които са доста стръмни и каменисти, но има и достатъчно места за почивка, а гледките са невероятно красиви. Без много бързане и натоварване, този етап се изминава за около час – час и половина.

Кабата – връх Вихрен

Стигнете ли до седловина Кабата, починете си малко повечко, защото ви предстои същинското изкачване чак до върха. Около 15 – 20 минути ще са ви необходими, за да стигнете до подножието на Вихрен, а оттам започва по-трудното.

Пътят нагоре е стръмен, като има отсечки с наклон до 45 градуса, затова трябва да сте много внимателни. Напредвайте бавно, правете си кратки почивки и след около час ще стигнете крайната точка на маршрута – връх Вихрен.

Връх Вихрен

Веднъж стигнали до върха, всички несгоди по пътя до него ще ви се сторят незначителни. Гледките, които се разкриват оттук трудно могат да се опишат с думи. Ако времето е ясно, ще видите Пирин в целия му блясък, Кончето, Кутело, както и съседните планини Рила и планина Малашевска.

Времето, което ще ви е необходимо да стигнете до върха е около три – три и половина часа в зависимост от физическата ви подготовка.

Ако сте опитни планинари, можете да се спрете на изкачване по северната страна.

Маршрут до връх Вихрен (северна страна) – етапи

Началната точка и на този маршрут е хижа Вихрен. Идентичен е с класическия маршрут до разклона, където вместо наляво, трябва да поемете надясно „През Казаните”.

Разклонение – Джендемов ръб

Имайте предвид, че за разлика от класическия маршрут, където пътеката заобикаля върха и е доста по-лесно, тук ще ви се наложи да преминавате през доста стръмни места, затова наистина трябва да сте добре подготвени за този преход.

Веднъж достигнали края на етапа (за преминаването на който ще ви е нужен поне час) ще трябва направите остър завой, да преминете през стръмна пътечка изсечена в скалите, по която ще стигнете до заслон Казана.

Тук можете да си направите кратка почивка и да се насладите на гледките към постоянния снежник, стената на връх Вихрен и на циркуса Казаните.

Пътеката продължава през Казаните. Имайте предвид, че има отсечки, които ще трябва да се изкачвате почти отвесно, а понякога да включите в действие и четирите си крайника. След около 10 – 20 минути ще стигнете до седловината, която разделя връх Вихрен от Кутело.

Тук имате право на избор – или да продължите към Вихрен или да се отклоните и да стигнете до другия връх – Кутело и до Кончето.

Ако целта ви е Вихрен, ще трябва да поемете на югозапад и да започнете същинското изкачване до върха. Теренът е стръмен, а камъните и мрамора са хлъзгави, затова трябва да сте много внимателни. Продължете по пътеката и след около 40 – 50 минути ще стигнете до крайната си цел – връх Вихрен.

Ако се чувствате физически добре подготвени, можете да направите и по-голяма обиколка, като изберете изкачване до връх Вихрен по класическия маршрут (южната страна), и спускане по северната страна – през Казаните, до връх Кутело и Кончето и да слезете отново до хижа Вихрен.

Маршрут х. Вихрен – връх Вихрен – връх Кутело – Кончето – връх Бански Суходол

Този маршрут не е подходящ за хора, които не са опитни планинари или които имат страх от височини. Преходът е около 5 – 6 часа, а теренът е доста труден. Ако не се чувствате напълно подготвени, е по-добре да го пропуснете.

Ако все пак решите да направите прехода, етапите са следните.

Отправната точка е хижа Вихрен. Следвате маркировката на класическия маршрут и след около 3 часа сте на върха.

Връх Вихрен – Премката

Седловина Премката е дълга повече от километър и на места преминаването е доста трудно. Има отсечки, които са стръмни и ще се наложи както да се спускате, така и да се изкачвате под голям наклон. 

Седловината ще ви изненада с наличието на едно от най-красивите планински цветя – еделвайс. Можете да си направите кратка почивка и да поснимате на воля (не късайте еделвайсите – защитени са).

Връх Кутело – Кончето

Прехода след връх Кутело към Кончето не е никак лесен, затова не го подценявайте. Пътеката е изключително тясна и е доста страховито на моменти. На стръмните участъци има поставени метални въжета, които много помагат, но е добре да бъдете особено внимателни.

След около час – час и половина ще стигнете до връх Бански Суходол.

Достигнали до върха, можете да се слезете по няколко маршрута – до хижа Бъндерица, до хижа Яворов или до хижа Вихрен.

Ако изберете да слезете на хижа Вихрен и са ви останали сили, можете да отделите още малко време и да посетите Байкушевата мура, която се намира само на около 200 метра от хижата.

За да стигнете до нея, огледайте се около хижата и ще видите табела и пътека, по която да стигнете до там.

Байкушевата мура е на около 1300 години и макар да не е част от маршрута до връх Вихрен си струва да се посети.

Ако екстремното не ви стига даже и с преодоляване на Кончето, можете да пробвате да минете през Котешки чал. Котешки чал е перпендикулярен на Кончето и преминаването му е много екстремно. 

Преминаването на Котешки чал е възможно и без екипировка, но си е наистина опасно, затова обмислете добре идеята, преди да го направите. Ако не сте добре подготвени, нашият съвет е да не се впускате в това екстремно преживяване.

Кога е подходящо да покорим връх Вихрен?

В действителност Вихрен заслужава името си, тъй като освен че е изцяло от бял мрамор, през всички сезони времето на върха е ветровито.

Затова и за начинаещите туристи, които посещават върха за първи път, препоръчителен за изкачване е периодът между юли и септември,  но дори и точно през този период да сте планували изкачването, преди да тръгнете се информирайте за времето.

Ако прогнозите са за превалявания или мъгли, по-добре изчакайте един – два дни и се забавлявайте из града, посетете някой атракции в Банско или обиколете забележителностите. Не предприемайте изкачване, ако времето не е подходящо.

Как да се подготвим за изкачване на връх Вихрен?

Планиране

Най-добрата „база”, от която можете да планирате и потеглите за върха е град Банско. От една страна курортното градче предлага достатъчно добри места за нощувки, заведения за хранене и атракции, а от друга страна се намира най-близко до хижа Вихрен (откъдето започва и маршрута за изкачване на върха).

Съвет: През летните месеци цените на хотелите в град Банско са прилично ниски, така че ако имате повече свободно време, добро решение би било да останете малко повече в града. 

Така ще имате време да разгледате забележителностите в Банско, да си отпочинете преди и след изкачването на връх Вихрен и ще си изкарате една страхотна почивка + екстремно изкачване на един от най-атрактивните върхове в страната ни.

Екипировка

Екипирайте се добре със стабилни обувки подходящи за планина, блузи и панталони с дълъг ръкав, тънко яке, което да спира студения вятър, който е много упорит горе на върха. 

Запасете се и с достатъчно вода, нещо за хапване и да, с добър фотоапарат. Няма да ви навреди и ако в раницата си сложите една топла шапка и чифт ръкавици (повярвайте, на върха ще ви потрябват).

Други забележителности в близост до връх Вихрен

Покоряването на третия по височина връх на Балканския полуостров идва с множество възможности за допълнителни отбивки – всички само на няколко километра от Банско.

Байкушева мура

Друго интересно място от региона на връх Вихрен е Байкушевата мура, която е на 1300 години и е най-старото иглолистно дърво на територията на България. Вековното дърво се намира на 1930 м. надморска височина близо до пътя към хижа “Бъндерица” и височината му е 26 м.

Малкият и Големият Казан

Малкият и Големият Казан са два циркуса обградени от стръмни склонове, които се намират в подножието на връх Вихрен. Названията им идват от факта, че от дълбоките циркуси се издига мъгла, което ги оприличава на врящи казани с вода.

Циркусът Малкия Казан е затревен и с височина 2200 м., а на дъното на Големият Казан (който е с височина 2400 м.) има натрупани камъни, които са отломки от Кутело и Вихрен. Там целогодишно се натрупва сняг. 

Малкият Казан е любимо място на туристите, които го използват често за място за почивка. Тъй като теренът на циркусите е карстов, не се задържа вода и не се образуват поточета или реки. 

От Големия Казан в посока североизток води началото си стената на Вихрен, където се намира малък заслон. Стената е висока 400 м и на нея има няколко катерачни тура – делят се на източни и южни. На това място алпинисти често провеждат тренировки.

В основата на стената се намира Малкият снежник размери 90 на 40 метра, където снегът се запазва през цялата година. Тъй като мраморните скали могат да са хлъзгави, препоръчва се туристите да спазват маркировката при преминаване през пътеките. Има места, където няма изобщо пътека.

Източните циркуси достигат долината на река Бъндерица, южните заобграждат от северната страна малкия циркус Кабата, а западните стигат до долината на Влахинска река и Влахинския циркус. Най-трудната част от прехода към връх Вихрен започва от Големият Казан.

Пътят за хижа “Бъндерица” прекосява територията на циркусите. Малкият и Големият казан са обитавани от диви кози, като там също може да се види и еделвайс.

Джамджиеви скали

Местността на Джамджиевите скали предлага на ентусиастите един от най-екстремните маршрути за изкачване на връх Вихрен – Джамджиевия ръб. Пътят до тях преминава през Казаните. Катеренето по Джамджиевия ръб е по отвесен наклон. 

Джамджиевите скали са дом на високопланинското цвете еделвайс, което вирее на самия скален ръб. Те носят името на алпиниста Атанас Джамджиев-Тасьо, който загива на това място през август 1931 година.

Перлата на Банско е включена сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз и също така е част от инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“.

Кои са най-интересните легенди за връх Вихрен?

Устният фолклор пази много легенди за Вихрен, предавани от уста на уста и от поколение на поколение. Сред най-вълнуващите местни легенди за връх Вихрен откриваме следните няколко.

Легенда за мраморния стол на Перун

Според една от легендите за Вихрен, на върха се е намирал мраморният трон на главния бог на славяните – Перун. Бог Перун е бил повелител на бурите и гръмотевиците. Планината Пирин носи името именно на бога-гръмовержец.

Легенда за Ела и Тодора

Според друга легенда, в Пирин живеели две жени войводи, които носели имената Ела и Тодора. В тяхно владение били два съседни върха. На Ела бил кръстен Елин връх (Елтепе), а Тодора притежавала територията на връх Тодорка (Тодорин връх). Впоследствие, турците наричат връх Вихрен с името Ел тепе (връх на Ела).

Друго природно образувание в Пирин, което носи същото име е Елин връх, който се намира на северозапад от село Брезница на височина 1383 г.

Легенда за еленът и нимфата

Има още една легенда свързана с бог Перун. Елен бил влюбен в красива езерна нимфа. Обзет от ревност, бог Перун убил тази красива езерна нимфа и така върхът бил кръстен Елин връх.

На самия връх бил забит метален стълб или кол с метална топка на него, който бил използван от Ной за завързване на лодката.

Легенда за смелата девойка Тодорка

Друга любопитна легенда от региона на Пирин е за връх Тодорка, който може да се види от връх Вихрен. Според нея, смелата българка Тодорка, която била защитница на крепостта Ситан, се борила с турските нашественици до последни сили. Тя предпочела да умре вместо да приеме чуждата вяра. 

В тази легенда присъства името на Мурат Бей, на който е и кръстен връх Муратов. Докато била гонена от турците Тодорка се качила на върха, издигащ се над крепостта и скочила от него.

Легенда за Тодорка и Васил

Според друга легенда за връх Тодорка, обикновената девойка на име Тодорка искала да се ожени за своя любим Васил (Василаки), но баща ѝ не ѝ позволявал. Тодорка напуснала бащиния си дом и отишла на връх Тодорка. 

Що се изкачила да връха девойката започнала да плаче и от сълзите ѝ, които се стичали по склона се образували езерата Тодорини очи (наричани и Тодорини сълзи).

След като Васил открил, че Тодорка я няма, той тръгнал да я търси из планината. Когато сигнал до Василашки чукар, отчаяният момък се хвърлил надолу в езерото долу, което е част от Василашките езера.

В региона на Вихрен има още един връх, с чието име е свързана легенда – Джангал или Дженгал (2730м.) Той се намира между връх Момини двори и седловината Джангалска порта. Думата „джангал” означава дойна овца, която е загубила агнето си.

Дженгал също е името на божество свързано с култа към бог Перун, а също и име на хайдутин или водач на разбойническа група, която провеждала борбата си в региона.

Произход на старото име на Вихрен

Съществуват и различни предположения за произхода на старото име на връх Вихрен. От “Ел тепе”, Ел означава цифрата десет, което може да означава, че върхът се нарежда на 10-то място сред високите планински върхове.

Друга хипотеза е, че Ел (Ил) и Елим на староарабски означават Бог или създател. Елин връх и Ел тепе могат да означават Божият връх. 

Неслучайно хората са вярвали, че високите върхове са места, където човек може да е по-близо до Бога. Затова и е възможно в миналото връх Вихрен да е бил място на религиозни ритуали.

Доста често високи върхове носят името на свети Илия, който бил повелител на гръмотевиците. Според народните поверия, светецът карал златна колесница и с нея ходил по небето в търсене на зла ламя. Той пращал срещу нея огнени стрели или светкавици.

Когато на върха имало светкавици без гръм, хората вярвали, че това е огънят, който излизал от ноздрите на впрегнатите коне в колесницата на Илия. Така езическият култ към бога Перун се изменя в християнски култ към Св. Илия.Вихрен се нарича и с други имена – Елин връх, Илин връх. Всъщност, в българския фолклор, думата “вихър” означава силен поривист вятър, от който се образуват вихрушки. Оттам и идва името на Елин връх – един от първенците на Пирин.