Ако сте се насочили към посока Банско, то няма въобще да съжалявате. Региона на Банско е световноизвестен със своята спираща дъха природа и уникални исторически и етнографски забележителности от национално значение.
Любопитни факти за връх Тодорка
Тодорин връх, познат още с имената Тодорка или Голям Тодорин връх е голям по размери гранитен връх в Северен Пирин. Той е най-високият връх на Тодориното странично било и е разположен на едноименния хребет. Има скалиста структура и е изграден напълно от гранит. На места могат да се видят затревени зони.
При Василашки чукар хребетът го отделя Главното Пиринско Било и се простира на североизток. На юг склоновете му достигат Бъндеришкия циркус, а на север стигат долината на река Бъндерица.
На изток склоновете му образуват малък циркус, в който се разполагат и Тодорините езера. Този циркус е втори по височина след Василашки циркус, където се намират Василашките езера.
Тъй като е висок 2746 m това го поставя в класацията на 11-те най-високи върхове в Пирин планина. От него се открива красива гледка към близко разположените до него езера с името Очите на Тодорка или Тодорини очи, чието име се свързва с легенда. Връх Тодорка и Василашки чукар са разделени от седловината Премката.
Връх Тодорка е със силно стръмни склонове, които на североизток са покрити със скални блокове. По форма е масивна пресечена пирамида с три върхови точки, които планинарите често наричат Голяма, Средна и Малка Тодорка. Голяма Тодорка е най-високата точка на върха, след нея е Средна Тодорка с височина 2708м. и Малка Тодорка 2693м.
На север се намира най-високата точка на върха. Нейната впечатляваща пирамидална форма може да се види от Банско. На нейните склонове са изградени няколко писти.
Ръба на билото на Тодорин връх се простира на югозапад и стига до кота 2706 m. След това се отклонява на югоизток до кота 2712 m.
На изток са разположени двете Тодорини езера (известни още като Тодорини очи) в циркус. Край тях минава пътеката от хижа Вихрен до хижа Демяница, която е добре маркирана. На запад и юг е разположена а Бъндеришката долина, чиято форма следва склоновете на Тодорин връх.
На някои места на връх Тодорка са построени ски писти. Благодарение на тях Банско се нареди сред едни от най-известните световни курорти.
От връх Тодорка се вижда красива панорама. към върховете Вихрен и Кутело на запад, както и към Ушиците на изток се разкрива изумителна гледка. На юг виждаме връх Каменица, а на север, ако времето е ясно, можем да видим Банско дотолкова добре, че да различим всички улици и сгради.
Връх Тодорка разкрива величествената си красота гледан от връх Хвойнати и връх Вихрен със своята набраздена от лавинни улеи повърхност. Гледан от юг по посока Бъндеришки чукар връх Тодорка по форма прилича на трапец. Гледката към върха от север от Разложката котловина обаче е най-величествена. Оттам върха изглежда като заострена пирамида, която е отделена от дълбока долина от връх Вихрен.
Ако пък погледнем връх Тодорка от Полежанския рид, той ще ни изглежда като дъговиден хребет, гледащ на запад с най-издадената си част. Този дъговиден хребет е с дължина от 1400м. и точно на него се разполагат трите височини – Голяма, Средна и Малка Тодорка. Те се виждат най-добре от бреговете на Муратово езеро и от връх Каймакчал.
Това място е предпочитано място за изкачване от почитатели на приключенията през лятото. Важно е да споменем, че изкачването на този терен изисква предварителна физическа подготовка и също така и мотивация.
Между Каркъмски чал на североизток и връх Тодорка а северозапад се разполага денудационна повърхнина. Тя се нарича овча поляна и се разполага на рида, който разделя двата циркуса Каркъма и Василак. Името и идва от факта, че големи стада овце са се отглеждали тук в миналото.
В подножието на връх Тодорка се намира местността Шилигарника, която е стартова точка за лифтовете. Намира се по маршрута от град Банско за хижа Вихрен. Дели се на Горен и Долен Шилигарник. Името на местността идва от факта, че в миналото тук са нощували шилета.
Легенда за връх Тодорка
Названието на връх Тодорка, както и близките до него езера се свързват с две легенди. Погледнати отвисоко те наистина приличат много на две очи. Според първата легенда смелата българка Тодорка участвала в защитата крепостта Ситан.
Девойката до последния си дъх се борила с турските нашественици и избрала да смъртта пред това да приеме чуждата вяра. Легендата има различни варианти, като в едната версия участва персонажът Мурат бей, чието име носи връх Муратов.
Докато била гонена от турците, тъй като не искала да бъде заловена, Тодорка се изкачила до върха над крепостта, скочила от него и открила смъртта си.
Втората легенда разказва история за местна девойка на име Тодорка, която не можела да убеди своя баща да я даде за жена на нейния възлюбен Васил (или Василаки). Тодорка напуснала бащиния дом и се качила на високия връх. Когато го изкачила тя започнала да плаче. От потеклите ѝ сълзи се появили двете езера Тодорини очи (или наречени също Тодорини сълзи).
Нейният любим Васил я търсил дълго. Така той като достигнал връх Василашки чукар в пристъп на отчаяние се хвърлил в езерото под върха (което е едно от Василашките езера).
В друга версия на легендата е Тодорка не е войнствен герой, а играе ролята на любима жена или сестра на овчаря Васил. Той изплакал очите си заради тъга по нея и така са се образували езерата Тодорини очи. Някои легенди гласят, че Мурат бей, който дава названието на Муратов връх, е отвлякъл Тодорка и това донесло мъка на овчаря Васил.
Как да достигнем дотам?
Можем да изкачим лесно връх Тодорка от седловина Премката (наричана също Тодорината порта) на юг от върха. Там денивилацията до връхната кота е само 170 m, а също и от север, от Шилигарника. Това е единственото скалисто място на върха. Представлява тесен зъбер, който свързва горните станции на лифтовете с върха. Друга опция е да тръгнем по пътя от хижа Вихрен до хижа Демяница.
Когато стигнем до хижа Вихрен сме вече по-близо до планината. Тук не ни трябват превозни средства. Ако започнем изкачването си от хижа Вихрен ще изминем пътеката до подножието на Тодорината порта, която се припокрива с пътя, който води към връх Тодорка. Избраната пътека е с разнообразен терен, като по нея основно има изкачване, но има и равни места. Оттук може да се види прекрасна 360-градусова панорама.
За да стигнем връх Тодорка хващаме пътеката от хижа Вихрен. В подножието на върха се намира пътеката, която ще ни изведе и до хижа Демяница. Въпреки че пътеката на някои места е равна, докато се изкачваме по пътеката с всяка крачка ще усещаме, че отиваме все по-нависоко.
По пътя си ще видим няколко езера. Едно от тях с любопитното име Жабешкото е известно с това, че в него живеят голям брой жаби. След като го преминем, можем да започнем същинското изкачване на връх Тодорка.
Маршрутът върви само нагоре и е на зиг-заг. Пътеката е сравнително лесна за преминаване. След това предстои преминаване през Малка и Средна Тодорка. Тяхното преминаване трае около час, тъй като пътеката е изпъстрена с каменисти хълмчета, за които трябва да внимаваме.
С всяка една крачка гледката става все по-внушителна. При ясно и хубаво време можем да се насладим на едни от първенците на Пирин – Вихрен и Кутело, а ако се обърнем на другата страна можем да се полюбуваме на върховете Каменица, Полежан и Стражите. Другите места, които можем да видим оттам са хижа Вихрен, както и двете красиви Тодорини езера.
Достигането до 2746 м надморска височина, ще ни отнеме около 4 часа в едната посока. Тъй като ще прекараме доста време навън природата, препоръчително е да си вземем храна, вода и топли и удобни дрехи.