Географско разположение
Със своите 2914м. над морското равнище връх Вихрен неслучайно е наречен перлата на Банско. Намира се в северната част на Пирин и по-точно на главното било между Хвойнати връх и връх Кутело, между реките Влахинска и Бъндерица. Той е един от най-впечатляващите места за туризъм в Пирин планина.
Всеки, който е фен на планинските приключения, предизвикателните маршрути и спиращите дъха гледки, откриващи се от него към съседните части на Пирин и величествената Рила планина с Мусала на север. От него се откриват също прелестни гледки към мраморното величие на Кутело(2908м.), Бански Суходол (2884м.), Стражите, дълбоките циркуси Казаните, намиращи се в северната част на Вихрен, както и живописният връх Синаница (2516м.), Башлийски (2683м.) и Бъндеришки Чукар(2732м.), Полежан(2851м.) и Малък Полежан (2822м.), Каменица (2882м.), Джангал (2730м.) и връх Тодорка (2746м.) със своите каменисти склонове и иглолистни дървета.
Географски характеристики
Склоновете на Връх Вихрен са съставени от мраморни скали, те са каменисти без растителност и не задържат вода. Поради тази причина в региона няма реки и образували се езера. Те изглеждат бели отдалеч, дори когато снегът се е стопил.
Цялото било на Вихрен заедно с Бански Суходол и Кутело, чиято височина достига 2800м. е изградено от този мрамор. Седловината Кабата разделя връх Вихрен и връх Хвойнати, откъдето се разкрива красива гледка към Влахините езера.
Някои твърдят, че от върховете на Вихрен при ясно време може да се види дори Бяло море. През лятото Вихрен предлага добра видимост за наблюдението на редки астрологични феномени.
Връх Вихрен се свързва с върховете Кутело и Муратов, от които Кутело е третият най-висок връх в България. Най-близките езера, които се намират в близост до връх Вихрен са Бъндеришките и югозападните Влахини езера, към които се разкриват величествени гледки. Снежната покривка на върха достига 3м. Средната минимална температура е между -25° и -21°С, а най-високата е между 15° и 23°С.
Любопитен факт е, че разликата в надморската височина на Банско и Пиринският първенец е 2000м, има голяма денивелация. Със своята внушителна височина и принадлежащите си впечатляващи върхове Вихрен създава силен контраст със значително по-ниските склонове на Южна Рила отсреща.
Растителен и животински свят
На пръв поглед самият връх изглежда беден на растителност и сякаш е просто гола скала. Всъщност растителният свят на Вихрен не е много богат- срещат се главно лишеи и трева. Но там намират живот и цветя като жълти пирински макове, пролетна тинтява, небесносиня незабравка, както и известният еделвайс. Това красиво и рядко цвете може да се види да расте на скалния ръб на Джамджиеви скали близо до двата циркуса Големият и Малкият казан в североизточното подножие на върха, както и при Кончето.
За разлика от растителния, животинският свят може да се счете за по-разнообразен. При връх Вихрен се откриват диви кози (главно обитаващи циркуса Големият Казан в подножието), дребни гризачи, различни видове птици като планински гарги, гарвани и белоглави лешояди.
Големият и Малкият Казан са наречени така от местните жители, тъй като формата им наподобява дълбок съд и защото от тях често излиза пара, сякаш са врящи казани. Малкият Казан се намира на 2200м. надморска височина и дъното му е обрасло със зеленина, а Големият Казан е на 2400м. височина и е с каменисто дъно, съдържащо отломки от Кутело и Вихрен.
Един от любопитните факти за връх Вихрен , е че в миналото до 1942г. се е наричал Елтепе, което означава “връх на бурите“. Това наименование произлиза от легенда, според която на върха на Вихрен бил тронът на бог Перун – славянски гръмовержец.
Местните хора изпитвали страхопочитание към него и наричали върха Елтепе. А пък Пирин планина взема името на славянския върховен бог. Коренът на това име произлиза от тракийската дума “перинтос” и хетската дума “перунаш”.
Името Елтепе пък е дадено на малък заслон в подножието на Вихрен. Той е построен с цел да се изучава постоянният снежник, разположен до Вихрен.
Вихрен е втори по височина след Мусала на територията на България и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп Гърция, чиято височина е 2917м.
Когато го погледнем от Банско, върхът наподобява пресечена пирамида, а когато го погледнем от юг, прилича на четиристенна пирамида, което е характерно за него свойство. Той има различен вид , погледнат от различните посоки.
Изкачването на връх Вихрен е трудно, тъй като върхът се характеризира със хлъзгави скали и стръмни пропасти, но не и непостижимо предизвикателство за повечето хора. За първи път Вихрен е бил покорен от двама баварци – д-р Хайнрих Ауер и Бернард Мозл през 1934г. Те успяват да изкачат 450-метровата северна стена на Вихрен.
Вихрен се свързва и с местни поверия. За връх Тодорка например има две интересни легенди. Според първата легенда смелата българка Тодорка, която била защитница на крепостта Ситан, се борила с турските нашественици до последни сили. Тя предпочела да умре вместо да приеме чуждата вяра.
В тази легенда присъства името на Мурат Бей, на който е и кръстен връх Муратов. Докато била гонена от турците Тодорка се качила на върха, издигащ се над крепостта, и скочила от него. А пък във втората легенда обикновената девойка на име Тодорка искала да се ожени за своя любим Васил (Василаки), но баща ѝ ни ѝ позволявал. Затова тя избягала от родния дом, качила се на върха и започнала да плаче. Нейните сълзи потекли надолу по склона и образували езерата Тодорини очи (още наречени Тодорини сълзи). Нейният любим Васил я търсил навсякъде напразно. Той стигнал до връх Василашки чукар и от отчаяние се хвърлил в езерото долу, което е част от Василашките езера.
В региона на Вихрен има още един връх, с чието име е свързана легенда – Джангал или Дженгал (2730м.) Той се намира между връх Момини двори и седловината Джангалска порта. Думата „джангал” означава дойна овца, която е загубила агнето си.
Дженгал също е името на божество свързано с култа към бог Перун, а също и име на хайдутин или водач на разбойническа група, която провеждала борбата си в региона.
Пътуването до връх Вихрен започва от двете хижи „Бъндерица“ и „Вихрен“, които се намират в долината на река Бъндерица на четири часа път от Банско, който е на 18 км. Пътеката, тръгваща от Банско има жълта маркировка.
По пътеката се минава първо през хижа „Бъндерица“ и след около 30 мин. ходене се стига до „Вихрен“. До двете хижи може също да се стигне и с лифт “Банско“ което отнема от 30 мин. до 1 час.
От хижа „Бъндерица“ до връх Вихрен може да се стигне за 2-3 часа като пътеката преминава през иглолистна гора и маркировката е зелена. Тя се намира на 18км. от Банско. Пътеката постепенно става по-стръмна и минава през циркусите Големият и Малкият Казан и стига до седловината Премката между върховете Кутело и Вихрен.
Ако тръгнем пък от хижа „Вихрен“ ще ни трябват отново 2 или 3 часа. Оттам тръгват общо две пътеки с червена маркировка. Първата пътека минава седловината Кабата и Влахините езера на югозапад откъдето стига връх Вихрен.
Посоката на втората пътека е от Казаните и се включва към пътеката от хижа “Бъндерица”. От хижа Яворов също можем да стигнем до първенеца на Пирин. Тя е разположена на 4 часа от Разлог и предлага интересен преход, но отнема повече време – 7 часа. Той минава през северното мраморно било на Пирин, изкачват се върховете Разложки Суходол (2728м.), Баюви дупки (2820м.), Кутело, Каменица, Бански Суходол (2884м.).
Търсачите на скални приключения не трябва да пропускат да посетят седловината Кончето, което се намира близо до връх Вихрен между Кутело и Бански суходол. Нейното преминаване предлага супер преживяване за търсачите на силни усещания. Седловината е обезопасена с метално въже, което улеснява преминаването на ръба ѝ.
Името и идва от начина, по който се преминава, тъй като наподобява езда на кон. Близо до нея е разположен заслон, построен при случай на влошаване на времето.
До хижите може да се стигне и по асфалтов път, който спестява времето за изкачване. Най-краткият път да стигнем до Вихрен е от хижа „Вихрен”, като изкачването за начинаещи планинари трае средно 3 часа, а ако се отделя повече време за почивка.
Планинските стабилни обувки са задължителни, тъй като пътеката е стръмна и силно камениста. Предпочитано място е за планински кози. В близост до пътеката за Вихрен се намира местността Казаните, където расте еделвайс. Там почти целогодишно има сняг.
Пътят от седловина Кабата към върха е най-трудният за изкачване и на места склонът е 45 градуса. Тъй като мраморните скали на връх Вихрен са хлъзгави, добре е да се екипирате с подходящи обувки за катерене.
Най-препоръчителният сезон за изкачване на Вихрен е лятото (от началото на юни до септември), тъй като тогава денят е по-дълъг и атмосферните условия са по-благоприятни. Най-лесният път за изкачване на Вихрен се счита този от хижа Вихрен (1950м.). Другият маршрут , по който можем да стигнем до Вихрен започва от Царската пътека, а също до върха може да се стигне от страната на Казаните, като тази пътека изисква по-добра екипировка .
Третият маршрут към върха върви по ръба на Джамджиеви скали е подходящ за наистина напреднали планинари със солиден опит, професионална екипировка и добра физическа подготовка.
Препоръчва се да се преминава при ясно време и без много вятър, тъй като терена е скалист, има стръмнини и пропасти. Джамджиевите скали играят роля на граница между Бъндеришката долина и Казаните. От тях се слиза през премката Кабата.
Перлата на Банско е включена сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз и също така е част от инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“.