„Парангалица” е един от четирите резервата, включени в Национален Парк Рила. Територията, която обхваща защитената територия е била оценена още от османско време. По това време в горите на „Парангалица”е било разрешено ловуването на дивеч единствено на най-високопоставените сановници. Разрешението за лов се издавало само от султана и единствен той можел да определи кой да ловува и кой не.
Предполага се, че тъкмо заради стриктното съблюдаване на заповедите на султана относно опазването на тази територия, тя е наречена „Парангалица” (Думата е гръцка и в превод означава „забранено”, „защитено”, „запазено” място).
Кога е създаден?
След Освобождението, горите в резервата се изследват внимателно от родни и чужди експерти, които установяват, че на територията му се намират едни от най-старите гори от смърч не само у нас, но и в Европа.
За да ги опазят и за да се запази екосистемата в Югозападната част на планината, през 1933 г. Министерството на земеделието издава Заповед, с която „Парангалица” се обявява за резерват.
През 1977 г. е определен от ЮНЕСКО за биосферен резерват, а през 1979 г. е включен в списъка на ООН към Международния съюз за опазване на природната среда.
Къде се намира?
Резерват „Парангалица” се намира в Югозападните части на Рила планина. Разположен на височина от 1400 до 2480 метра надморска височина и обхваща площ от 1509 ха. Границите му се определят:
- на север от река Бистрица
- на запад от река Хайдушка
- на юг и изток от седловината Мечи Проход и билата върховете Езерник (2485 м.), Парангалица (2419 м.) и Мерджика (2484 м.)
Релеф, почва и климат
Релефът на биосферен резерват „Парангалица” е планински с големи вертикални разчленения, които се дължат на голямата разлика в надморската височина на територията, която обхваща.
Скалите са основно гранитни или гранито – гнайс, а почвата (отново заради почти 1000 метровата разлика в надморската височина) варира от планинско – ливадна и планинско – горска до кафява горска почва.
Климатът е планински със средни годишни температури от 4,5 градуса С.
Растително и животинско разнообразие
Комбинацията от геоложки, климатични, почвени и геоморфоложките особености на защитената територия създават отлични условия за живот на разнообразни представители на флората и фауната.
От 1509 хектара площ, включена в резервата, горските масиви заемат 256,6 ха., от които 75% са смърчови гори. Освен тях, в защитената биосферна територия растат още гори от бяла мура, ела и бук, както и смесени: смърч и ела, смърч и бяла мура, смърч и бук и други.
По най-високите части и скалистите склонове на „Парангалица” виреят големи клекови насаждения, алпийски треви и храсти.
Интересен факт е, че в смърчовите гори изследователите са открили едни от най-високите, големи и стари дървета, възрастта на някой от които е определена от 120 – 150 до 350 – 380 години.
На територията на биосферния резерват могат да се видят и близо 300 висши растителни вида, някой от които са толкова ценни, че са записани в Червената книга.
Тук растат осамодивско лале, планински божур, петниста тинтява, златна ведрица, жълта тинтява, зъбник, мъжка и женска папрат, лазаркиня, заешки киселец, дебрянка, бяла черемика, българско омайниче, великденче, алпийска тация и много други.
Животинското разнообразие в резервата също е огромно. „Парангалица” е много богат както на едри и дребни животни, така и разнообразни орнитоложки видове:
- От едрите животински видове тук могат да се видят мечки, сърни, елени, вълци, диви котки, диви свине и лисици.
- От по-дребните им събратя, които живеят на защитената територия се наблюдават зайци, катерици, сънливци, златки, белки, сляпо куче, къртици, горски мишки, полевки и т. н., и т. н..
- От птиците най-често срещани са царските орли, сокериците, дроздовете, глухарите, синигерите, чучулигите и други.
- Влечугите, които са намерили дом в резервата са слепокът, усойницата, медянката, ливадният, зеленият и живородният гущер, а от земноводните най-разпространени са дъждовникът и краставата жаба.
Опазване на биосферния резерват
За да се опази екосистемата на „Парангалица” в първоначалния ѝ вид, на територията му не са разрешени никакви дейности. Изключение правят дейности като:
- охрана
- потушаване на горски пожари
- изследователски дейности
- преминаване на туристи по определените за целта маршрути
Туристическите маршрути, по които всеки любител на преходите може да поеме са няколко, но ние ще ви запознаем с най-популярният от тях: От хижа Македония до хижа Предела.
По този маршрут, особено през летните месеци минават много туристи, тъй като е изключително атрактивен, на места предизвикателен и гледките, които се разкриват по време на прехода към близките върхове на Рила си струват всяко едно усилие.
От хижа Македония до хижа Предела – 26 километра красота
Началната точка, както споменахме е от хижа Македония, след което трябва да поемете по пътеката, маркирана в червено и да вървите по нея около 1 – 1,5 км. Пътеката е добре отъпкана, изкачването не е голямо и лесно ще изминете разстоянието.
На около 1 – 1,5 км. се стига до разклонение, което е маркирано в синьо, но вие трябва да продължите да следвате червената маркировка. Ще минете близо до връх Мерджика (2485 м.), където можете да си отпочинете и да се насладите на красивата гледка, която се разкрива оттам.
След като си поемете малко въздух, трябва да продължите да вървите към връх Капатник (2170 м.). Натоварването от връх Мерджика до връх Капатник не е много голямо, пътеката е добре маркирана, затова можете да се наслаждавате на прехода и да попивате от красотата на Рила.
Стигнете ли до връх Капатник е добре да си отпочинете добре, тъй като следва по-тежката част от трасето. Очаква ви доста стръмно спускане по немаркирана пътека и трябва да сте особено внимателни.
Можете да си отдъхнете едва, когато стигнете до река Мразеница, където пътеката става отново сравнително равна и приятна за ходене. След това ви остават около 6 км. до хижа Предела, които се изминават изключително лесно.
Маршрутът е с дължина от около 26 км. и за да го изминете ще са ви необходими около 8 – 9 часа. Преходът не е подходящ за начинаещи планинари, тъй като има голяма денивелация.
Как се стига до биосферен резерват „Парангалица”?
Най-близкото населено място до резервата е Благоевград. Ако идвате от столицата, първо трябва да стигнете до Благоевград, а след това да поемете в посока хижа Бодрост, от където можете да започнете прехода из резервата.
Ако сте на почивка в хотел в Банско, отново трябва да отидете първо до Благоевград, след което да стигнете до хижа Бодрост. Вие имате и друга изходна точка от село Добърско, от където можете да направите преход до хижа Македония.
Забележителности, които могат да се видят в близост до резерват „Парангалица”
Рилски манастир
Светата обител е не само едно от най-популярните места за посещения, но един от най-ярките символи на българщината. Основан през X век от Св. Йоан Рилски, няколко пъти разрушаван и отново съграждан, Рилският манастир е бил, е и ще бъде една от най-големите светини на страната ни. До Рилския манастир може да се стигне както по асфалтов път от село Кочериново, така и да се направи преход от хижа Македония.
Марков камък
Мегалитното светилище Марков камък се намира под Царев връх. Светилището представлява култов мегалитен комплекс с обща дължина от 5 км. Според откривателите му, Марков камък е езически комплекс, който е играл изключително важна роля във времената преди християнството.
До светилището може да се стигне от хижа Бодрост. Оттам тръгва и туристическата пътека, която трябва да се следва. До Марков камък може да се достигне и от хижа Македония.