Пирин планина не спира да ни смайва със своята уникална красота, впечатляваща ежегодно туристи от българия и чужбина. Връх Синаница е един от най-красивите върхове в Пирин и в България като цяло. Затова не пропускайте възможността да видите с очи уникалната му красто когато сте в региона на Банско. От него се разкрива прекрасна гледка към цялата планина. Оттам се виждат красиви изумрудено сини езера, кристални потоци, просторни полета, сгушени между заострени бели чукари, които сякаш искат да се докоснат до небето.
Географски данни за връх Синаница
Синаница Върхът се извисява на височина 2516 м. разположен в западните покрайнини на Пирин на Синанишкото странично било. Синаница присъства в класацията на най-класивите планински върхове в България.
Част е от един от най-величествените планински масиви в България. Другите му наименования са Разцепения връх, Варовитата чука, Чуката, Сини връх и има отличаваща се структура. Името Сини връх се появява в резултат от неуспешен опит за преименуване на някои върхове в Пирин.
От острия му връх се спускат отвесно надолу скалисти стени с белезникав цвят. Тези стени постепенно се превръщат в просторни сипеи по пътя си надолу. Достигат бреговете на Синанишко езеров основата на циркуса. На един от бреговете му се разполага хижа “Синаница”. Гледан от страната на хижата, изграденият от мрамори връх има отличителен външен вид.
Разположен е на Синанишкото странично било на запад от Момин връх и в югозападна посока от връх Георгийца. Върхът се намира над циркус, в който се намира и едноименното Синанишко езеро. Западната и южната страна на циркуса е напълно заобиколена от будещи възищение отвесни скали, които образуват стена.
Началото на стената започва от хижа “Синаница”, продължава да се извисява стръмно към връх Синаница и постепенно намалява височината си като се приближава към седловината, носеща името Синанишка порта. През нея преминава маршрут с маркировка между хижите „Вихрен“ и „Синаница“. Тя има свързваща роля за циркуса Голямо Спано поле и циркуса под върха.
Въпреки голямата си стръмнина, отвъдният склон на Синаница може да бъде преминат. Това се постига благодарение на прокараната подсичаща пътека. Този участък е маркиран с каменни пирамидки и свърза връх Синаница със Синанишката порта. Околността там е със изключителна красота и оттам се откриват завладяващи гледки.
Острият връх на Синаница в комбинация с внушителната стена от извисяващи се скали, по които на места растат клекови храсти, чийто отражение се вижда в чистите води на Синанишкото езеро, предлага на всеки турист страхотно преживяване. Стръмният и обрасъл от треви южен склон на върха внезапно свършва и белите и стръмни скали, разположени на северната страна се насочват надолу, за да бъдат посрещнати от кристално чистото Синанишко езеро.
Върхът е съставен главно от розово-сив мрамор. Синаница има типичен разцепен вид, който е неговата отличителна черта. Формата му е особено очевидна когато е погледнат от югозапад, например от град Сандански. Както знаем Пирин планина е с динамичен релеф и това се вижда и при връх Синаница. Върхът предлага предизвикателство при изкачването за планинарите, но пък усилията определено си заслужават. Югозападната му част е най-често посещавана.
Когато времето е ясно от върха се разкрива спираща дъха гледка към извисяващото се мраморно било на първенците на Пирин – връх Вихрен, Бански суходол и Кутело. Между Кутело и Бански суходол се разполага популярният скален ръб Кончетона североизток.
Завладяващата панорама се разпростира и също до връх Каменица на югоизток. На северозападния бряг на Синанишкото езеро до върха се намира известната хижа Синаница. До нея можем да стигнем за час.
На самия връх Синаница има нареден колям куп камъни и на тях има поставена табела, чийто надписи за съжаление неразчетими. Върхът е достатъчно широк, за да се съберат няколко човека и има място, където да се седне на голите стени.
Времето при връх Синаница се мени доста бързо и трябва да сме се подготвили за това. В един момент може да е чисто и ясно, а в следващия момент да видим как прииждат тъмни облаци и чуем светкавици.
Любопитни факти за връх Синаница
На североизток върхът има 200-метрова отвесна стена, която е алпийски катерачески обект от категория „а“. Андрей Тодоров и Васил Настев изкачват тази стена за първи път през 12.07.1949, а първото й зимно изкачване е постигнато от Енчо Петков и Иордан Мачирски на 27-ми април 1955-та.
Митове и легенди за върха
С връх Синаница е свързана една интересна легенда. Според легендата красива мома на име Синаница често ходела да пасе стадото си близо до планинския връх. Слуховете за нейната изумителна красота един ден достигнали до Мурат Бейи той изпратил свои хора да я търсят. При всеки опит да бъде хваната от турските войници девойката успявала да се измъкне.
Но един ден Мурат Бей минал със своите поданици по тайни пътеки, за които Синаница не подозирала. Така той я застигнал, когато тя стояла на самия връх. В момента когато го вижда тя осъзнава, че е изправена пред два варианта – да се остави да бъде заловена от османскитепотисници и да приеме чуждата вяра или да отнеме живота си. Такя тя решава да се хвърли от върха, който и до днес носи нейното име.
Факти за Синанишко езеро
Синанишкото езеро е езеро от ледников тип в западния склон на Северен Пирин. На северния бряг на езерото е построена хижа Синаница. Второто му име е Голямо Синивръшко езероНамира се в дълбок циркус на 650 m на север-североизток от връх Синаница на 2181 m надморска височина. Със своята дълбочина от 11,5 m то се нарежда сред едни от 10-те най-дълбоки езера в Пирин планина.
Езерото е с продълговата форма:140 на 90 m и площ от 1,01 ha. Езерото има подземно оттичане, но след 120м. водите му излизат на повърхността и от тях се ражда Синанишката река, която се явява ляв приток на река Влахинска река и ляв приток на Струма.
Как да стигнем до върха?
Поради факта, че е разположен малко по-встрани от останалите обекти и натоварените туристически обекти в Пирин, Синаница е по-малко посещаван връх, но е фаворит на голяма част от туристите. До връх Синаница можем да стигнем като поемем по маршрута от хижите Вихрен, Беговица (Каменица), Яне Сандански или заслон Спано поле. Всеки от маршрутите до там трае между 2 и 6 ч.
Препоръчва се да поемем към връх Синаница през Синанишката порта.Този маршрут започва от входа на хижа Синаница и мвинава по левия бряг на Синанишкото езеро. Пътеката е доста стръмна и преминава през сипеи и клекови храсти и става все по-стръмна бързо като я изкачваме. Отнема около 50 мин. за достигането на върха.
В подножието на самия връх се намира и най-близката изходна точка – хижа “Синаница“. Един от маршрутите водещи до нея е от град Банско до хижа Вихрен. Този маршрут се изминава пеша за около 4 часа, а пък ако сме с кола- 16 км. по асфалтиран път. При хижа Вихрен започва пътека за хижа “Синаница“ със синя маркировка.
Маршрутът от хижа “Синаница“.до Синанишката порта трае 20-30 мин. Другият маршрут започва от град Кресна, където се намира жп гара. Този маршрут е доста дълъг, в по-голямата си част е шосе и преминаването му отнема 9 часа.
Ако изберем маршрута от Банско до хижа Вихрен по пътя си ще видим доста забележителни места, от които красивото Муратово езеро. Пътеката включва по-трудно изкачване към подножието на Муратов връх и Бъндеришка порта. След преминаването им маршрутът става напълно равен, с изключение на определени места.
Когато се приближим към Синанишката порта можем да видим панорама към връх Синаница и Синанишкото езеро. Поемайки по маршрута от Синанишката порта можем да достигнем хижа вихрен, хижа Синаница и Спано Поле.
Заслонът “Спано поле“ е още една изходна точка за хижа Синаница, като преминаването на този маршрут отнема 2 часа.До този заслон стигаме, ако тръгнем от град Сандански, от заслон „Тевно езеро“или от хижите „Вихрен“, Беговица“, „Яне Сандански“като всеки от тези маршрути е с различно времетраене. Друг по-малко известен маршрут към върха е добре почистен път, тръгващ от мраморната кариера над с.Илинденци, който води право към върха.
За тези, които желаят да отседнат в хижа „Синаница“ предлага се добре оборудвана туристическа база. Гостите на хижата разполагат с просторна столова, кухня и охраняем паркинг. Капацитетът на стаите в хижата е за 50 човека. Ако отиваме там през лятото, мястото е подходящо да разпънем палатка сред импровизирания къмпинг до хижата. Тя е изходна точка за походи до град Кресна и село Влахи, а и също до ски-курорт Банско.
Препоръчително е върха да се посети в хубаво време през пролетта или лятото когато природата в околността се е раззеленила и гледките са още по-пленителни. Хубавото време позволява на планинарите да отделят достатъчно време за почивка след достигането на връха и да се насладят на разкриващата се величествена гледка към Синаншкия церкус. Там могат да се видят и постоянните обитатели на върха – ята планински гарги, чието “музикално” представление не е за изпускане.
Ако сте решили да изкачвате този връх, знайте, че не е от най-лесните и изкачването му е предизвикателство. Въпреки че не е от най-високите върхове в България, изкачването му не е от най-лесните. За да ни възнагради с красотата си върха, трябва да сме готови да преодолеем неговите препятствия.
Ще са ни необходими подходяща екипировка, предварителна физическа подготовка, търпение и желание за преодоляване на трудностите по маршрута и също така устояване на капризите на времето. Стръмнините и камънаците на моменти могат да ни се сторят безкрайни. Но усилията ни накрая ще бъдат възнаградени с невероятните планински гледки, които се разкриват от Синаница.