Почти няма българин, който да не е чувал за Банско и неговата красива природа. Регионът на известния зимен курорт Банско не спира да ни изненадва със своето разнообразие от впечатляващи природни феномени и спиращи дъха живописни гледки. Банско определено е място, което може да предложи на всеки вкус необикновени изживявания. Този път ще ви покажем един от най-известните езера в региона – Влахините.

Влахините eзера, познати също като Влахинските са група от шест на брой езера в Северен Пирин, намиращи се между върховете Вихрен на североизток, Хвойнати на изток, Муратов на юг и рида Гредаро на запад. Наричани са още Вихренски езера и Елтепски езера От тях дава началото си едноименната Влахинска река, която се явява ляв приток на Струма. Езерата са взели името на село Влахи, тъй като те се намират в неговото землище.

Влахинските езера са разположени в известния Влахинския циркус. До него може да се пдостигне като се премине през  североизток към долината на Влахинска река. От източната си страна е обграден от  Главното Пиринско било по линията връх Вихрен – Хвойнати връх – Муратов връх, а на  югозапад и запад  го загражда ридът Гредаро. На дъното на планинския циркус се разполага най-голямото и най-дълбокото езеро от групата на Влахините езера – Голямото Влахино езеро.

От шесте на брой Влахински езера, пет са постоянни и едно, което се образува  временно. Едно от Влахинските ,което е второ по височина, значително доминира над останалите.

Общата му площ надвишава 85 декара и по местоположение е по-отделено от останалите езера. По площ езерото представлява приблизително около 80% от общата площ на всички езера. Влахините езера не са напълно изследвани, и поради тази причина за тях са нужни още точни данни. Те се отичат чрез Влахината река, която е ляв приток на река Струма.  Във Влахинските  езера намира живот балканска пъстърва.

Езера от Влахинската група се разполагат  на северерозапад от Влахинското. Намират се в централната част на циркуса и са разположени много близо,  те са буквално на метри едно от друго. Надморската им височина е 2296 и 2294 метра.

Първото езеро от Влахинските езера е дълбоко – дълбочината му достига 8.4 метра, а площта му е малка – 2.9 декара. Второто пък, обратно на него, има голяма площ – 10.45 декара, а дълбочината му е едва 80 сантиметра. Третото е със силно издължена форма, има площ от 9.8 декара и дълбочина от 1.60 метра.

Ето и по-подробни данни за Вахинските езера:

Голямо Влахинско езеро

Голямото Влахино езеро разположено на височина 2302 м. То е с елипсовидна форма и размери 400 х 245 м, площ 63,4 декара и максимална дълбочина 13,4 м. Водният му обем е 421 000 куб. м. Площта му е общо 65.8 декара, а дълбочината му е общо 13.4 метра. Елипсовидната му форма е с размери 400Х245 метра.

Поради своите впечатляващи показатели, от всички Влахински езера най-голямото заема пето и шесто място сред десетте най-дълбоки и големи езера в Пирин. А гледката, откриваща се към него е просто спираща дъха.

Точно под Горното Влахинско езеро се намира  най-малкото Влахино езеро, което е разположено на добре изразена скална тераса. Под него на 2300 м. се намира най-малкото езеро, което е с площ едва 1.2 декара. Най-малкото езеро е продълговато по форма и има площ от около 15 декара, но е прекалено плитко със своята дълбочина по-малка от 1 метър.

Третото езеро се намира се на разстояние от около 300 метра северозападно от Голямото Влахино езеро и стои на същата височина както и  второто езеро (10м. по-ниско). То има подчертано продълговата форма с размери 145 х 100 м и с площ от 14,5 дка. Доста е плитко обаче, достига  до 80 см. дълбочина. Поради тази причина и обемът му е много малък – 4400 куб. м.

Най-ниското Влахинско езеро е разположено на 2291 метра надморска височина и формата му е силно издължена. Размерите му са 245 х 56 м, а общата му площ  е 10,1 декара. Обемът му достига едва 9000 куб. м.

Петото езеро от Влахинската група се намира най-високо в планината, на източните склонове на рид Гредаро. Има малки размери и площ, но е доста дълбоко и притежава голям воден обем.

Разположено е по средата на клека на 2340 м н.в., и се намира на 30 м разстояние на запад от третото езеро, по източните склонове на рид Гредаро. Размерите му са 68 х 50 м, а общата му площ е 2,9 декара площ. Дълбочината му е голяма – 8,4 м. и езерото притежава значителен воден обем – достига почти 10 000 куб. м.

Временното езеро е с най-високо разположение от всички и е най-малко по площ от цялата езерна група. Намира се на 2385 метра надморска височина и площта му достига 1.04 декара. Разположено е във вдлъбнатина на север от връх Гредаро.

Под връх Влахинска чука на север от временното езеро се разполага друго езеро, което носи името Гредарско езеро и има площ от 1.2 декара, а пък надморската му височина е 2356 метра.

Село Влахи се намира много по-ниско по течението на Влахината река. Езерата обикновено рядко се посещават, той като са разположени малко по-далече от туристическите пътеки. Но пък към тях се открива добра видимост от седловината Кабата и от околните върхове. До Влахините езера може да се стигне на-лесно като се премине през Бъндеришката порта и  Влахинския превал.

Влахините езера са изключително красиви и живописни природни творения. Природата около тях е недокосната от човешка ръка и предлага пленителни гледки. За Влахинските езера съществува любопитна легенда, свързана с един от разположените  до езерата върхове – Муратов. Тя се е появила по време на турското робство.

Легенда за връх Синаница и връх Муратов

Красива девойка на име Синаница водела всеки ден своето стадо на паша по стръмните върхове на Пирин. Нейната красота била ненадмината. Тя знаела къде  са всички тайни планински пътеки и когато преминавала по тях, се любувала на безкрайната красота на величествения Пирин, съзерцавала дълго на гледките, разкриващи се от зеленините висини. Девойката се оглеждала във Влахините езера, чийто сини води били с цвета на нейните очите.

Новината за нейната чудна хубост достигнала Мурат бей. Той изпратил своята турска потеря в планината да открият девойката и да му я оведат. Но при всеки опит да я хванат, Синаница ловко се отскубвала от турските преследвачи. Така Мурат бей се ядосал и решил сам да я намери като поел по скритите планински пътечки.

Вървял, вървял беят и след като вече наближил високото място, където стояла девойката, тя го забелязала от високото и го познала, че е той и разбрала, че е дошъл за нея.

Синаница осъзнала, че ако той я отведе със себе си, тя ще бъде принудена да приеме турската вяра. Но пред нея стояли два избора. Тъй като Синаница била вярна на своята вяра, тя избрала да се прости с живота си и по този начин да съхрани чистотата на българската вяра. Смелата девойка се хвърлила от върха в дълбоката пропаст.

Мурат бей се ядосал на това, което тя направила.  След като паднала долу , той изтичал, за да види дали е жива и да се увери в нейната несравнима красота. Когато се приближил до нея мурат съзрял част от амулет, висящ на врата ѝ. На амулета било изписано името Георгийца. Тя била всъщност майката на Синаница, а също и майката на самия Мурат. Другата част от амулета висяла на неговия врат. Това бил моментът, в който той осъзнал, че Синаница е всъщност неговата родна сестра.

Мурат силно тъгувал по  смъртта на сестра си. А чувствал мъка също заради факта, че си спомнил как в миналото бил насилствено отмъкнат от семейството, за да стане еничар. В този съдбовен момент Мурат бей решил да стане закрилник на всички  хайдутите в цялата планинската околност.

Върховете Георгийца, Синаница и Муратов стават свидетели на една истински героична постъпка и пазят своя тъжен спомен за това събитие. Но не знаем със сигурност дали е само легенда или реалност.