Дори и да не сте големи фенове на планинските преходи, ако се намирате в близост до Банско или Добринище, отделете един ден от почивката си, за да се разходите до едно от най-големите и красиви езера в Пирин – Поповото езеро.
Местоположение
Папазгьол или Попово езеро се намира в западния участък на Националния парк Пирин, удобно разположено на дъното на най-големия циркус в Пирин – Поповоезерния.
До средата на миналия век (1942 г.) езерото е носело името Папазгьол или Папаз Гьол, след което се преименува на Попово езеро.
С площ от 123,6 дка., дълбочина от 29,5 м., ширина от 336 м. и дължина от 480 м., Поповото езеро заема второто място по големина не само у нас, но и на Балканите (след Смрадливото езеро в Рила).
Водният обем на езерото е около 1 270 000, а огромното си количество вода то събира основно от валежите, снеговете, снеготопенето и от два потока, които се вливат в южната му част.
По форма Папазгьол наподобява неправилен триъгълник, в средата на който има малко островче, покрито с клек. Островчето местните наричат „Калимавката”, тъй като наподобява попска калимавка.
Освен, че е едно от най-обширните и дълбоки езера у нас, от него се изтича малък поток, който се влива в близките Рибни Попови езера, от които тръгва река Ретиже, която е един от главните притоци на река Места.
Любопитен факт е, че в Папазгьол няма никакви животински видове. Тук не живеят нито риби, нито змии, нито други езерни твари. През годините е имало опити езерото да бъде зарибено, но всички те са били неуспешни. Всяка жива твар, която е била пусната за развъждане е умирала само няколко дни, след като е била пренесена и пусната във водите на езерото.
Разположено на височина от 2233,5 м. и заобиколено от 5 пирински върха – Кралев двор, Дженгал, Момини двори, Сиврия и Джано, Поповото езеро е един от най-обичаните и популярни летни маршрути и за местните, и за туристите.
Маршрути
Езерото е обичано много от местните, които редовно го посещават, за да се насладят на спокойствието, тишината и красотата на планината, която се отразява във водите му. През лятото хората от Банско, Добринище и околните населени места често избират Поповото езеро в Пирин, за да си организират излет или да си направят пикник сред природата.
Туристите посещават езерото, защото освен, че е много красиво и величествено, за него се носят различни легенди, които предизвикват огромното им любопитство и интерес.
Маршрутът до Папазгьол е един от най-леките и приятни летни маршрути, който няма да ви натовари, дори и никога до сега да не сте се впускали в пешеходни планински преходи.
х. Безбог – Попово езеро
Маршрутът, който започва от хижа Безбог е най-популярния и лесен за изминаване. Макар, че началната точка е хижа Безбог, всъщност приключението ви може да започне от Добринище и по-точно от намиращата се на около 11 км. от градчето хижа Гоце Делчев.
До хижата можете да стигнете с лек автомобил, след което да го оставите на паркинга и да се качите на лифт, който ще ви изведе право до хижа Безбог, която пък е началната точка на маршрута до езерото.
Ако не искате да ползвате лифт, можете от хижа Гоце Делчев да стигнете до хижа Безбог и по маркирана туристическа пътека. Стигнете ли до хижа Безбог, можете да се подкрепите с чаша топъл чай и да поемете към крайната си точка.
Преходът от хижата до Попово езеро в Пирин започва от самата хижа, като съвсем в началото трябва да вървите покрай Безбожкото езеро и след това да поемете по маркираната пътека.
Дължината на маршрута е около 7 км. (отиване и връщане), а времето, което ще ви отнеме е около 3 часа (отиване и връщане).
Пътеката, която трябва да следвате е маркирана в зелено. Почти през целия път ще виждате освен зелена и жълта маркировка, но вие трябва да следвате само зелената, тъй като жълтата продължава към хижа Демяница.
Трасето е предимно равно, изпъстрено тук – там с кратки за преминаване каменисти участъци (общата денивелация по целия маршрут е 181 м.) и е много приятно за изминаване дори и от малки деца.
Единственият по-стръмен участък е т. нар. „душевадка”, който е малко по-каменист и стръмен. Мине ли се той обаче, пътеката е предимно равна и усилията, които трябва да полагате са минимални.
Малко преди да достигнете до крайната си точка ще стигнете до красива поляна и до малък извор, а стигнете ли до там, значи почти сте стигнали до езерото. Остават ви само още няколко минути ходене и пред вас ще се открие в пълния си блясък едно от най-красивите, магични и романтични езера в Пирин.
Легенди за Попово езеро
Едва ли ще откриете много други места, с които са свързани толкова много легенди както с Поповото езеро в Пирин. Как са възникнали предаваните от поколения и поколения многобройните народни предания и легенди си остава загадка, но е истина, че това място е било почитано от дълбока древност.
Нашите предци са идвали край бреговете на езерото и са извършвали важни езически ритуали. За това, че мястото е считано за свещено говорят и откритите в близост до езерото пирамидална скала с жертвен олтар, които са били част от древно тракийско светилище.
Но да се върнем на легендите за езерото…
Според една от най-често разказваните легенди, преди много, много години в езерото живеел бог Бес, който се влюбил в красивата дъщеря на бог Перун. Бес знаел, че Перун няма да му даде дъщеря си за жена, затова я отвлякъл от бащиния дворец.
Постъпката му много разгневила братята на красивата мома, които се заклели да отмъстят на злия бог Бес. Подгонили го и го настигнали на близкия връх, където го затрупали с камъни, за да го накажат. Днес този връх се нарича Безбог.
Друга легенда разказва, че по време на османското робство в едно от близките села живяла красивата Калина, дъщеря на местния поп. Най-богатия турчин в селото се влюбил в поповата щерка и я отвлякъл за харема си. С ценния си товар турчинът тръгнал нагоре в планината, но станало време за нощуване и той и свитата му разпънали бивак на близкия до езерото връх. Турците обаче не знаели, че след тях върви попа, който за нищо на света не искал да остави дъщеря си в ръцете на бея.
Вървял дълго попа, докато накрая стигнал до замръзналото езеро и чул тъжната песен, която дъщеря му пеела. В бързината да стигне до чедото си, попът тръгнал през леда, но той внезапно се пропукал под краката му и божият човек потънал и само калимявката му изплувала на повърхността. Калина видяла калимавката на баща си, разбрала какво се е случило и от мъка се хвърлила в езерото.
Заради трагедията на баща и дъщеря, които били погълнати от водите на езерото, местните започнали да го наричат Попово езеро, а островчето, което се намира в него – „Калимавката”. В чест на красивата мома пък близкият връх, на който турците били разпънали стана си е наречен „Момини двори”.
Според друга популярна легенда, след като българите приемат християнството, един поп от близкото село се качил в планината, да се опита да прогони бог Перун. Перун обаче толкова много се разгневил от молитвите на отчето, че го хванал и го запратил право в езерото. Попът потънал в дълбоките му води и само калимявката му изплувала.