Град Банско е уникален с прекрасната си гледка и много вековни традиции и бит. Регионът на Банско предлага не само необикновени природни гледки и забележителности, но и интересни традиции и обичаи по време на Коледа. Коледа в Банско се празнува от 20-ти до 25-ти декември.
Традициите заемат важно място в живота на местните хора. Благодарение на тяхната отдаденост към спазването им и предаването им от поколение на поколение, банските традиции са се запазили живи и до днес.
Банскалии не спират да следват българските обичаи, които са се вкоренили в родовата им памет и стила им на живот. Те спазват всички църковни, етнически и светски празници. Характерно за банскалии е, че всеки познава рода си до далечно коляно, а доста фамилии имат радословно дърво, което попълват с годините.
Банските традиции са доста на брой, тъй като започват от първия ден на Новата година и продължават чак до Димитровден в края на есента. Почти през цялата година градът чества стари и нови празници.
Всеки празник в Банско се съобщава с тържествено биене на камбаните, в ръката се държи стрък здравец и по традиция за завършек на трапезата се сервира сладка баница с ориз. Също така жителите на Банско в църковни дни ходят на църква, както и богат празничен обяд и вечеря, обилно поляти с вино и сладки за десерт.
В Банско обикновено много често светските празници, училищните и юбилейните празници се превръщат в общоградски. Също така традиция в града е празникът да се пренесе навън – на кръстовището или на площада. Под звуците на духова музика или гайда е писнала с тъпани, вие се трикато хоро
В Банско ежегодно за Коледа се организира детско коледно тържество с театър и голям коледен концерт, в който участват всички самодейни групи и състави като например фолклорни и стари градски песни, дискобалет и стандартни песни. Има също и гала вечер на творческите постижения през годината.
Кои са най-известните коледни традиции в Банско?
Коледуване
Това е една от най-старите български традиции, която се е запазила и в Банско. Поредица от обреди се изпълняват през трите коледни дни. За разлика от доста градове и села в България, където тази традиция вече е отшумяла, в Банско тя е все още жива и се пренася от поколение на поколение.
Коледа в Банско няма да е същата без посещение на коледари. Времето за Коледуване е от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер според традицията.
Според традицията млади ергени и момчета, а също и деца се обличат в народни носии в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Т е са водени от по-възрастен мъж, който се нарича “станеник”. Според народните вярвания тогава излизат свръхестествени същества. Такива като таласъми, караконджули вампири.
Коледуването е свързано с древна езическа традиция, в която се вярва, че коледарите имат способността със своите песни да прогонят всички зли сили и духове в селището. Поради тази причина и младите мъже минават от къща на къща през нощта. Пеейки песни те наричат стопаните за берекет и здраве, а стопаните на къщата ги посрещат и им дават подаръци.
При коледуване се пеят различни видове песни в зависимост от мястото на изпълнение и човека, за което се пеят. Всички обаче са свързани с наричането за здраве и берекет през новата година. В периода когато България е било силно развито аграрното стопанство, Коледа се е падала по средата на зимата и за хората е предстояло началото на новата земеделска година.
По традиция домакините на къщата даряват коледарите с така нареченото “колаче“. То представлява вид тестено изделие. Приготвя се от бяло брашно и се оформя в кръг като има дупки по средата. Най-често се поставя върху коледарката. Това е специална тояга, която коледарите вземат със себе си като обикалят къщите.
Коледарите се обличат в традиционно българско облекло като дебели ямурлуци. Те се правят от ръчно изработена вълна и козина по много стара технология. Ямурлуците защитават от студ и дъжд и в миналото са били обичайна дреха за пастири и овчари. Ямурлуците в наши дни се използват главно при изпълнението на празнични обичаи.
Според традицията коледарите отиват при най-личния човек в града (кмета, даскала или попа) и му дават своята благословия. След това обикалят всеки от останалите домове в селото. Младите момчета пеят народни песни за здраве, берекет и благополучие. Стопаните на къщите от своя страна им подаряват прясно изпечени обредни питки и коледарски краваи, вино, местни специалитети, месо сланина, брашно, боб и пари.
Коледуването завършва с пищно угощение за коледарите с вино и ракия от стопанина и вит кравай от момата. След като минат през всяка къща коледарите се събират на една обща трапеза, за да хапнат и пийнат за общо здраве. Продуктите, които са останали се продават и спечелените пари се даряват на бедни или на училището, църквата, читалището.
Коледарите в Банско започват да се подготвят за коледуването още от 20-ти декември. Коледарите се събират тогава, за да подготвят своите носии, да украсят калпаците си с пуканки и китки и да пеят заедно коледарски песни.
Кукерски карнавал
Още от първия ден на новата година започват кукерските игри. Традицията на кукерските игри датира още от древността.
Освен впечатляващо шоу с фойерверки по случай нова година, в Банско можем да видим открити сцени с народна музика, песни и танци и да се насладим на автентичния дух на Коледа.
Коледна трапеза
Трапезата в Банско за Коледа се състои от нечетен брой постни ястия, обикновено седем, девет или дванайсет. Както и по другите градове в България в Банско също се сервират пълнени чушки, лозови или зелеви сармички, зелник, тиквеник, ошав със сушени плодове, зърнени храни като варено жито и боб, чесън, мед, орехи, различни плодове и обреден хляб (наричан още боговица, или богова питка), Богов кравай и благословник .
На масата се поставя всичко онова, което обикновените хора са отглеждали в градините си. Трябва да се опита от всичко на трапезата, за да имаме късмет през новата година. Сервира се питка с пара, която носи щастие през цялата нова година на този, на който се падне.
Когато всички членове на семейството седнат около трапезата, най-възрастният мъж произнася молитва и отчупва парче от обредната питка на всички членове на семейството, събрали се около масата и дава първо на най-старите. На трапезата задължително трябва да има вино и по-специално младо червено, което е символ на пролятата Христова кръв.
Бъдник
За тези, които не знаят бъдникът представлява голям пън, което слага в огнището в нощта срещу Коледа. Парчето дърво е обикновено дебело и най-често от круша, бук или дъб, което е условие за трапезата за Бъдни вечер. Дървото трябва да е голямо, за да поддържа през цялата нощ топлината на огъня. Има някои народни поверия, свързани с коледната трапеза.
От начина, по който специалното дърво гори в огнището хората правят гадания каква ще бъде годината. Например, ако огънят на бъдника е буен и прави много искри, предстоящата година ще носи богатство и плодородие.
За подготовката на трапезата имат отговорност най-често жените, но мъжете от семейството имат също задача. Стопанина на дома трябва да избере бъдника, да го донесе на рамо, като внимава дървото да не докосва земята и сам да го запали. На сутринта огъня се гаси с вино.
Ако от дървото има неизгорели парчета, те се използват за изработване на кръстчета и се използват за вграждане в рало. То символизира селския труд и плодородието. Пепелта от бъдника се пръска върху нивите за плодородие, а също се използва и с лечебна цел
Обикновено вечерята на Бъдни вечер започва отрано, с което се вярва че житата, ще узреят по-рано. Най-възрастният мъж прикадява къщата, трапезата, кошарата, хамбара и зимника. По традиция той вдига питката над главата над най-малкото дете, за да са толкова високи житата и я разчупва.
Една част от нея пред иконата на Богородица или на някакво високо място, за да носи късмет на къщата. Останалата част разделя между членовете на семейството.
Когато веднъж седнат всички на масата, никой не трябва да става. Ако пък това се наложи, той трябва да ходи приведен, за да гледат надолу и житните класове, отрупани със зърно. След края на вечерята всички стават заедно и храната се оставя на масата, за да се отдаде почит на починалите, които също да се “нахранят.”
По орехите на Бъдни вечер хората гадаят. Ако ядката на ореха, който изберем да счупим е здрава, то и ние ще сме здрави през новата година. Този, който пръв кихне на трапезата го очаква здраве и късмет. Неомъжените девойки слага парче от питката или обредния хляб под възглавницата, за да сънуват бъдещия си жених.