Какви са българските обичаи за Нова Година в Банско?

В Банско и региона целогодишно се провеждат уникални празници и продължават да се спазват многовековни етнографски традиции. 

Жителите честват стари и нови празници, както светски, така и религиозни. Началото на всеки от тях се съобщава с тържествено биене на камбани, държи се стръкче здравец в ръка и по традиция се сервира сладка баница с ориз на трапезата.

Нова Година е един от най-атрактивните празници в региона, за чиято подготовка местното население се готви предварително с месеци. Част от новогодишните традиции са кукерският карнавал заедно с обичаите “Сурва” и “Водици”. 

Обичаят “Сурва”

Един от най-популярните и древни новогодишни обичаи в региона е “Сурва”, който се практикува от поколения в Банско и Разлог. 

На разсъмване малки деца, наречени сурвакарчета, обикалят по къщите с красиво украсени дрянови клонки – сурвачки. Те леко удрят стопаните по гърба, като произнасят пожелания за здраве, щастие, късмет и благополучие през новата година.

Домакините ги посрещат с дарове – най-често орехи, дребни пари, колачета, а понякога и други празнични ястия, подготвени за новогодишната вечеря. 

Ритуалът на сурвакането има дълбоки символични корени – дряновите клонки се смятат за носители на сила и защита, а обредът отбелязва новото начало и обновлението за идващата стопанска година.

Сурвакането не е просто игра – то е част от новогодишните поверия и важен елемент от традициите за Нова година, които съхраняват духа на общността. Освен материалните дарове, обичаят носи и празнично настроение, обединява семейството и младите поколения с културната идентичност на региона.

В много къщи сурвачките се пазят като спомен или се предават от поколение на поколение. Това подчертава значението на обичая за съхраняването на местните традиции.

Кукерските игри

Кукерството е сред най-древните български традиции за Нова Година. То съществува от повече от 6000 години и по традиция се провежда на 1 януари и по време на Сирни Заговезни.

Източник на изображението: Ivaneskoto at bg.wikipedia, Public domain, via Wikimedia Commons

Кукерските игри се изпълняват само от мъже. Те се събират на кукерски дружини и танцуват по улиците, за да изгонят злите духове и орисници. 

Обикновено групата се състои от ергени, предвождани от своя водач. Той е единственият женен мъж и стопанин с установено социално положение. 

Водачите имат различни имена:

• Кукер;
• Баба или кукерица (кукерска булка);
• Цар;
• Плюфкач;
• Харачари (двама или четирима);
• Берберин.

В Източна България водачите на кукерските групи се маскират в обичайните булчински и младоженски костюми. В други региони кукерите се обличат обикновено в кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън. Те носят специално изработени и страховити маски или са с начернени лица. 

На кръста си кукерите закачат звънци или така наречените чанове. В едната си ръка те държат оцветен в червено дървен фалос като символ на плодородието или пометаш – за очистване и прогонване на злото.

Източник на изображението: Frank Kovalchek from Anchorage, Alaska, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Маските, които представят вида на овен, козел и бик се считат за едни от най-старите видове. Според традицията е задължително те да присъстват на всеки кукерски карнавал. Това е доказателство, че кукерските игри имат пряка връзка с древните тържества в чест на Дионисий.

Обичаят Кукерство е символ на отминаващата зима и зараждането на новия живот и затоплянето. Вярва се, че той носи плодородие през следващата стопанска година.

Кукерите се назовават с различни имена:

• Мечкари;
• Кукове;
• Старци;
• Песяци;
• Бабугери. 

В региона на Банско кукерският карнавал се нарича също “Старчевата”. Той има езически корени още от времето на траките, но остава неизменна част от българските етнографски традиции. В обичая могат да участват само мъже, ергени и мечкар с мечка.

Младите ергени се обличат в костюми от козя кожа и слагат големи маски на главата, често високи повече от метър, които завършват с конска опашка. Костюмите изобразяват свръхестествени зли същества от народния бит като таласъми, караконджули, вампири и други.

Кукерите се опасват с кожен колан и пояси, към които се закачат по четири медни чана. 

По време на Кукерските игри се изпълняват елементи от народни обичаи и се правят наричания за плодородие. Още от ранни зори в първия ден на Новата Година тръгва пищно карнавално шествие към центъра на града. Там се организира конкурс, чрез който се избира главен чауш.

Празненствата продължават чак до вечерта, а когато приключат, оркестрите на отделните квартали посещават дома на първия чауш.

На Нова Година се организира и конкурс за най-красив кукерски костюм.

Основните действащи участници в Кукерските игри са Момък (Дядо), Невеста (Баба), Цар и останалите кукери. 

Царят е мъж в зряла възраст със семейство, деца и имущество. Той се вози на каруца, а след нея кукерите влачат рало, с което „орат“ земята. В каруцата има поставена крина със зърно, което Царят символично засява. 

Кукерите се събират в центъра и започват да обикалят къщите с наричания за плодородие, здраве и берекет. Стопаните подаряват на „гостите” вино и храна.

След като приключи с обиколката, кукерската група се завръща на мегдана, където изпълнява своя старинен обред. Първо кукерите тичат в различни посоки, като се стараят да дрънчат колкото може по-силно със звънците. Смята се, че колкото са по-шумни, толкова по-добре прогонват злите сили и духове. 

Там ги очаква и Невестата, която започва да подрежда покъщнината, но вместо това само я разваля. В настъпилата суматоха момъкът изпълнява специален ритуал като символ на новото начало и плодородието.

Кукерите подават на Царя три залъка хляб, после двама от тях впрягат ралото, а водачът засява зърното от крината.

Сценката продължава с обредното убийство на Царя и последващото му възкресяване. Накрая невестата „ражда” дете, с което се реализира новото начало. 

Това значи, че земеделската година може да започне и празненството продължава съпроводено от игра на хоро. В края на празника всички се събират на пищно угощение от дарената им от хората храна.

Град Разлог е един от градовете, в който всеки квартал има свои кукери, ергени, моми, оркестър и мечкар с мечка, като тяхната личност се пази в пълна тайна. Те се обличат в оригинални традиционни костюми, които се предават от поколение на поколение.

В града се провежда Международен кукерски карнавал “Старчевата”, обикновено на 15 януари на централния площад. Той има състезателен характер и се явява продължение на Разложкия новогодишен кукерски карнавал „Старчевата”.

Характерна за Банско по Нова година е появата на традиционните бабугери. Техните костюми са направени от кожи на кози с козината навън. Те имат и кожени маски на лицата, наречени още “сурати”, а на кръста си закачат няколко тежки звънеца или чанове.

Източник на изображението: Original author and uploader was Ралица Маркова at bg.wikipedia, Public domain, via Wikimedia Commons

Обичаят “Водици”

На шестия ден от януари – Йордановден, в селата и градовете на региона се отбелязва обичаят “Водици”, който съчетава християнски вярвания и народни ритуали. Този празник носи символика за пречистване, възраждане и защита от злите сили, а водата, която се освещава, се смята за свещена и животворна.

В ранните часове на деня местният свещеник отслужва литургия и освещава реката или езерото, като хвърля Христовия кръст във водата. След това млади мъже се хвърлят в ледените води, за да го извадят. Смята се, че този, който успее да го извади, ще получи здраве, сила и късмет за цялата година.

След ритуала участниците обикалят по къщите, поръсват с осветена вода семействата и домовете, пеят традиционни песни и получават подаръци като вино, хляб и празнични ястия. 

Цялата общност се събира на мегдана за песни и хора, а празникът не само съхранява народната памет, но и засилва усещането за общност и принадлежност. 

Водата в този обичай символизира пречистване на тялото и духа, а изваждането на кръста е метафора за преодоляване на зимата и посрещане на нов живот.

Символите на трапезата

Традиционната новогодишна трапеза в Банско и Разлог е същински ритуал, който обединява семейството и носи духовна стойност. 

Всяко ястие има своето значение и носи пожелания за здраве, благополучие и късмет. Баница с късмети съдържа хартийки или малки символични предмети, които предсказват щастие и богатство през годината. Погача и хляб символизират просперитет и изобилие, докато сушени плодове и орехи носят здраве, дълголетие и плодородие.

На всяка празнична трапеза се сервират ястия, приготвени по традиционни рецепти, които показват гостоприемство и уважение към семейството и традицията. Често масата се украсява със стрък здравец, който символизира жизненост и сила. 

Подредбата и богатството на ястията създават празнично настроение, а самото споделяне на храната укрепва връзките между поколенията и превръща празника в събитие с дълбок смисъл.

Семейни обичаи и ритуали за благополучие

Семейството играе главна роля в съхраняването на новогодишните обичаи. Всички членове се включват активно в подготовката на масата, месенето на баници и погачи, приготвянето на ястията и подредбата. Това съвместно участие укрепва семейните връзки и създава усещане за единство и принадлежност.

По време на празника се обменят празнични пожелания между роднини и съседи, които включват думи за здраве, късмет и плодородие. В някои семейства се практикува сурвакане, при което дряновите клонки носят късмет и благословия за новата година. Тези ритуали не само предават древни обичаи, но и обогатяват празничната атмосфера, създавайки топлина и радост в дома.

След настъпването на полунощ идва най-вълнуващият момент – всички вдигат чашите с шампанско, назовават се с традиционното „За много години!“ и се радват на началото на новата година. В този момент музиката и смехът настъпват, а в домовете се играят кръшни български хора, които събират поколенията заедно.

Семейните обичаи са мост между миналото и настоящето – чрез тях младите научават традициите от старите поколения, а семейството укрепва своята идентичност и културна памет.

Често задавани въпроси

Кои местни ястия са характерни за банската новогодишна трапеза?

Традиционната новогодишна вечеря в Банско включва разнообразни ястия, приготвени по местни рецепти. Такива са бански старец, чомлек, бабек, капама и други. 

Може ли всеки да присъства на кукерските игри в Банско?

Да, те са публично събитие, което се провежда на открито и е достъпно за местните жители, гостите на града и туристите.

Колко дни продължават новогодишните чествания и обичаи в Банско?

Новогодишните обичаи в Банско традиционно продължават няколко дни. Те започват на 31 декември с приготовленията и наричанията за празника. Следват сурвакането и обиколките на кукерските дружини от ранни зори на 1 януари, които продължават и на 2 януари с маскарадни изпълнения, хлопки и благословии. Обикновено празнично време приключва след Йордановден и Ивановден.