Биосферни резервати в България

Биосферен резерват представлява специално защитена територия, предназначена за опазване на уникални природни екосистеми и видове.

В тези резервати природата и хората живеят в хармония, като се използват природните ресурси по устойчив начин. Освен това се правят научни изследвания и се провеждат образователни дейности, за да се разберат по-добре природните процеси.

Български биосферни резервати

България първоначално има 16 биосферни резервата от стар тип, което я нарежда на трето място в Европа по брой след Русия и Испания и на шесто място в света.

Въпреки това, броят на тези резервати впоследствие намалява до 10. Според някои изследвания много от биосферните резервати в България не отговарят на критериите и целите, определени в Нормативната рамка от Световната мрежа на биосферните резервати и Севилската стратегия.

Някои от резерватите, които не отговарят на съвременните изисквания и са отложени от националния комитет, са:

• Баюви дупки;
• Царичина;
• Джинджирица;
• Парангалица;
• Бистришко бранище;
• Камчия;
• Боатин;
• Стенето.

Тези територии не се разглеждат като съвременни резервати, а като резервати от стар тип. По време на 29-та сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата Човекът и биосферата на ЮНЕСКО през юни 2017 г., България обявява четири нови разширени биосферни паркове.

Биосферен парк Сребърна

Биосферен резерват Сребърна е създаден през 20 септември 1948 година.

Той се намира в близост до село Сребърна, разположено на около 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от река Дунав.

Резерватът обхваща езерото Сребърна и прилежащите му територии. Той се намира на ключовото миграционно трасе Виа Понтика, по което прелитат птици между Европа и Африка.

Охраняемата територия на резервата обхваща около 892,05 хектара, което включва основните природни зони с висока екологична стойност.

Освен това, около резерватът има буферна зона с площ от приблизително 540 хектара, която служи за защита на основната територия и подпомага запазването на биоразнообразието.

Зониране на резервата

Биосферният парк „Сребърна“ е разделен на три зони с различни функции.

Сърцевинната зона на биосферния парк заема 891.2519 хектара, буферната зона обхваща 419.338 хектара, а преходната зона се разпростира на 52 005.2797 хектара.

Сърцевинната зона обхваща резерват Сребърна, създаден за опазване на важни местообитания и видове. Буферната зона защитава сърцевинната част, а преходната зона включва община Силистра, където се развиват дейности като земеделие, риболов и екотуризъм.

Флора

В района на езерото Сребърна се срещат разнообразни водолюбиви растения, като растителността от тръстика заема около две трети от площта на резервата.

В екосистемата са установени 139 вида висши растения, сред които 11 са редки или застрашени извън пределите на резервата.

Основните растителни видове включват:

• Тънколистен папур (Typha angustifolia);
• Широколистен папур (Typha latifolia);
• Сива върба (Salix cinerea);
• Червена върба (Salix purpurea);

Тези видове допринасят за богатството на флората и създават специфичния облик на резервата.

Фауна

Животинският свят в резерват Сребърна е богат и разнообразен. В него се срещат 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни и 24 вида риби.

Сред по-известните животни са:

• Видра;
• Европейска дива котка;
• Степна скачаща мишка;
• Воден плъх;
• Смок мишкар и стрелец;
• Шипобедрена костенурка;
• Сирийска чесновница;
• Жаба дървесница;
• Червенокоремна бумка;
• Щука;
• Каракуда;
• Червеноперка;
• Езерен рак и др.

Освен това резерватът е най-известен със своето богатство на птици, като на територията му гнездят 221 вида.

Сред тях са:

• Къдроглав пеликан;
• Розов пеликан;
• Малък корморан;
• Блестящ ибис;
• Лопатарка;
• Ням лебед;
• Белоока потапница;
• Малка белочела гъска;
• червеногуша гъска;
• Сива гъска;
• Тръстиков блатар;
• Синьогушка;
• Мустакат синигер и много други.

Особено значимо е традиционното гнездово находище на голямата бяла чапла, което е единствено по рода си в България.

Туризъм

Културният туризъм в резервата е добре развит, благодарение на множеството музеи и исторически паметници, които привличат посетители. Тези атракции, съчетани с многобройните фестивали в района, създават условия за развитие на малки семейни хотели и къщи за гости.

Освен това ежегодно се организират исторически походи, които подчертават не само богатото културно наследство, но и природата на биосферния парк.

Узунбуджак

Биосферният резерват Узунбуджак се намира в централната част на Странджа планина, между селата Кости и Сливарово.

Той попада изцяло в двукилометровата гранична ивица с Турция и обхваща най-дългото отклонение на Резовското било, завършващо с двата буджака – големия и малкия.

Името му произлиза от турските думи „узун“ (дълъг) и „буджак“ (закътано, тихо място), като понякога се среща и под името „Лопушна“.

Границите на територията включват реките Лопушница и Резовска, както и ниско било на запад.

Площта на резервата е 2581,5 хектара, а буферната му зона е 488,1 хектара. Най-ниската точка се намира при сливането на реките Резовска и Лопушница (25 м н.в.), а най-високата е връх Карието (282 м н.в.).

Резерватът заема важно място в националната система от защитени територии, като е на шесто място по площ в България и най-голямата защитена зона в природен парк Странджа.

Зониране на резервата

Биосферен парк Узунбуджак е разделен на три основни зони.

Сърцевинната зона включва резервати като Узунбуджак, Витаново и Средока, известни със своите древни буково-дъбови гори. Там царуват гори с вечнозелен подлес от странджанска зеленика, както и редки животински видове.

Буферната зона обхваща защитени територии като „Странджанска зеленика“, „Мечите долове“ и „Градев Средок“, включващи горски, пасищни и земеделски площи.

Преходната зона обхваща останалата част от община Малко Търново, в която попадат 13 населени места, където хората съжителстват в хармония с природата.

Местната общност е добре запозната със структурите на защитените територии. Те активно участва в тяхното устойчиво управление чрез различни дейности, свързани с икономиката, туризма и научните изследвания.

Флора

Растителността в резервата е горска и принадлежи към южноевксинската мезофитна широколистна горска растителност, като основните видове са източен бук и източен горун.

Сред характерните растителни реликти са:

• Странджански дъб;
• Лавровишня;
• Странджанска зеленика;
• Понтийско бясно дърво;
• Кавказка иглика;
• Дива мушмула;
• Пролетна циклама.

Особеното значение на тези гори се крие в наличието на понто-евксински елементи, които правят странджанските гори уникални за Европа и ги отличават като самостоятелен суббиом. Тези гори са с вековна възраст (над 300 години) и представляват последното място в Европа, където се срещат остатъци от терциерната европейска флора.

В резервата са идентифицирани разнообразни хабитати, включително:

• Странджански гори от източен бук със зеленика;
• Странджански гори от източен горун със зеленика;
• Странджански гори от източен бук с кавказка боровинка;
• Странджански гори от източен бук с лавровишня и колхидски джел;
• Странджански гори от източен горун с източен бук;
• Странджански дъбови гори с лъжник;
• Странджански дъбови гори с калуна;
• Странджански гори от източен горун и благун;
• Субевксински гори от обикновен габър с дъбове;
• Странджански гори от източен горун с чашковидна звъника;
• Субевксински гори от благун и цер;
• Странджански буково-габърово-липови гори;
• Източни храсталаци от грипа.

Тези хабитати са приоритетни за опазване в природния парк Странджа. Освен това в резервата са установени 651 вида висши растения, които принадлежат към 329 рода и 85 семейства.

Фауна

Фаунистичното разнообразие на биосферен резерват Узунбуджак все още не е подробно изследвано, но резервата предлага богато и разнообразно животинско население.

То включва:

• Различни видове птици, които обитават резервата – обикновен мишелов, голям ястреб, земеродно рибарче, воден кос, хвойнов дрозд, планинска стърчиопашка, сива овесарка, черешарка, черногушо ливадарче;
• Редки видове, които гнездят в резервата – скален бухал, орел, горска ушата сова, улулица;
• Световнозастрашен вид, който гнезди в хралупести дървета – полубеловрата мухоловка;
• Кълвачи – в резервата се срещат различни видове, като зелен, сив, голям и малък пъстър кълвач, черен и южен белогръб кълвач.
• Прелетни видове – бялоопашат мишелов, малък креслив орел, различни видове соколи, кукувица, лястовици, черен щъркел;
• Земноводни – голямата крастава жаба, голямата водна жаба, дългокрака горска жаба, жаба дървесница, гребенести тритони, зелен и горски гущер, слепок, жълтокоремник, балкански гекон;
• Влечуги – медянка, голям стрелец, смок-мишкар, пъстър смок, вдлъбнаточел смок.
• Костенурки – шипобедрена и шипоопашата сухоземна костенурка (световнозастрашени), обикновена и каспийска блатна костенурка;
• Риби – ендемичният резовски карагьоз, черна мряна, различни видове попчета, балканска пъстърва (разпространена на ниски надморски височини);
• Бозайници – дива котка, златка, порове, язовец, дива свиня, благороден елен, сърна, вълк, сънливци, видра (със стабилна популация);
• Прилепи – старите гори и карстовите комплекси предоставят дом на множество видове прилепи.

До 1913 година тук се е срещал рисът (Felis lynx), но с времето е изчезнал. В миналото районът е бил обитаван и от белоглави лешояди, които са наблюдавани за последен път преди четири десетилетия.

Туризъм

Резерват Узунбуджак се управлява от РИОСВ Бургас. Посещенията за туристически цели са разрешени само по специално маркирана пътека и в присъствието на инспектор-охранител.

Водачите предоставят информация за географските и климатични особености, почви, както и за растителността и животинските видове в региона. Те запознават посетителите с редки и защитени видове и принципите на FSC (Forest Stewardship Council), като също така популяризират устойчиви лесовъдски практики в местната общност.

Събори и събития

В района на биосферния парк всяка година се организират разнообразни културни събития.

Сред тях са:

• Фестивалът на Зелениката през май, който събира природолюбители и туристи в различно странджанско село, където могат да се насладят на цъфтящата Странджанска зеленика и да опитат продуктите на местните;
• Нестинарското шествие, което се провежда през последната неделя на май, е част от традициите на петте нестинарски села;
• В началото на юни се провежда Националният събор-надпяване „Странджа пее“ в село Граматиково;
• През август се отбелязват празниците на Свети Пантелеймон и възпоменателен събор в местността Петрова нива в чест на Илинденско-Преображенското въстание.

В последните години нараства интересът към местни задруги и общности. Те обединяват производители на биопродукти, собственици на земи и къщи за гости, природолюбители и други заинтересовани страни.

Всички работят за развитието на устойчив поминък, свързан с производството на качествени и екологично чисти продукти и услуги.

Централен Балкан

Биосферният парк Централен Балкан се намира в Средна Стара планина, като надморската височина варира от 500 до 2376 м.

Най-ниската точка е в непосредствена близост до гр. Карлово, а най-високата е връх Ботев.

Паркът обхваща както територията на Националния парк, така и земите на общините Павел баня, Карлово, Севлиево, Антон и Троян.

Зониране на резервата

Биосферният парк се състои от три основни зони.

Сърцевинната зона включва девет резервата в Национален парк Централен Балкан, сред които са Царичина, Боатин, Козя стена, Пеещи скали и Северен Джендем.

Буферната зона обхваща целия Национален парк, с изключение на резерватите.

Преходната зона обхваща общините Карлово, Севлиево, Троян, Павел баня, Антон, и включва площ от 297 267,84 хектара, което представлява 80,56% от общата площ на биосферния парк.

Флора

На територията на Национален парк Централен Балкан растат над 1 600 вида растения, включително мъхове, папрати, водорасли и други. Това включва 41% от видовото разнообразие на флората в България.

Регистрирани са 166 вида лечебни растения в парка, което представлява 66.4% от всички лечебни растения в България. Множество от тях са включени в Червената книга на България, което означава, че те са редки и нуждаят се от специални мерки за опазване.

Някои от тях включват растения като:

• Жълта тинтява;
• Петниста тинтява;
• Тис;
• Планинска дилянка; 
• Ахтарово шапиче;
• Юмрукчалско шапиче;
• Казашка хвойна;
• Пиринейско шапче;
• Български ранилист;
• Мека медуница;
• Разноцветно шапиче и др.

Това са само малка част от растенията които обитават биосферния резерват.

Фауна

Фауна на Национален парк „Централен Балкан“ е разнообразна и важна, като включва множество видове животни, някои от които са редки, застрашени и ендемични.

Безгръбначни

Установени са 2,387 вида, включително редки и ендемични, като 261 от тях са особено редки. 86 са срещани само на Балканския полуостров, 52 са уникални за България, а 29 се срещат само в Средна Стара планина. 1,598 вида насекоми, от които 113 са ендемични.

Сред важните видове са аполоновата пеперуда и българската еребия.

Ихтиофауна

Ихтиофауната е особено богата в парка. Там обитават 6 вида риби, включително балканска пъстърва, лещанка и дъгова пъстърва.

Балканската пъстърва е от национално значение и застрашена в Европа.

Земноводни и влечуги

На територията на парка има 8 вида земноводни, включително застрашената дървесница.

14 вида влечуги, сред които усойница, пепелянка и живороден гущер.

Орнитофауна

Паркът има глобално значение за популацията на много грабливи птици. Той притежава 224 вида птици, включително 123 гнездови вида.

Сред редките и застрашени видове са царският орел, ливадният дърдавец и черношипата ветрушка.

Бозайници

В резервата се срещат 8 вида насекомоядни, 17 дребни и 16 едри бозайници, сред които са кафявата мечка, сърната, еленът и дивата коза (някои от най-силно застрашените видове). Освен това, в него обитават 18 вида прилепи, от които 8 са световно застрашени.

Хищници

Хищниците са 12 вида, като включително вълк, чакал, мечка, невестулка и видра и др. Видрата е особено значима в консервационно отношение и е включена в световната Червена книга.

Туризъм

Национален парк Централен Балкан има голям потенциал за устойчив туризъм, благодарение на своето природно и културно наследство.

В буферната зона на парка са маркирани и поддържани над 580 км туристически маршрути, включително специализирани маршрути за конен туризъм, велотуризъм, наблюдение на птици и животни. Освен всичко това притежава и места за екстремни спортове.

Осигурени са биваци и кътове за почивка, което предоставя отлични възможности за екотуризъм и други видове туризъм като балнеоложки и културно-исторически туризъм.

Регионът също така е известен със своите традиционни занаяти, като троянската керамика и калоферската дантела, които се практикуват и днес. Местните селища предлагат уникални занаяти като дърворезба, иконопис, тъкачество и изработка на традиционни оръжия.

Тези занаятчийски традиции се запазват и чрез училището по приложни изкуства в Троян.

Много домакинства извършват биологично земеделие, а в Калофер и Троян се използват исторически технологии като воденици и дараци. Районът е известен със своите розови и лавандулови насаждения, които са атракция за туристите.

Освен природата, паркът притежава и културни забележителности, като манастири и църкви с ценни стенописи, които привличат туристи от цял свят.

Червената стена

Биосферен резерват Червената стена е обявен през 1962 г. и включен в програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“ през 1977 г.

Той е разположен в Западните Родопи и обхваща цялата територия на община Асеновград и се отличава с изключително разнообразие на растителни и животински видове.

Зониране на резервата

Той е структуриран в три зони, както останалите – сърцевинна, буферна и преходна, съобразени със Севилската стратегия.

Сърцевинната зона обхваща резервата Червената стена, създаден през 1962 г., докато буферната зона включва защитена зона „Добростан“ от мрежата „НАТУРА 2000“.

Преходната зона обхваща цялата община Асеновград, която обгражда буферната зона.

В парка се прилагат съществуващите национални закони за опазване на околната среда и то без да се въвеждат допълнителни ограничения извън установените.

Флора

Флората на биосферния парк е изключително богата и разнообразна. В нея обитават над 1084 вида висши растения, което представлява значителна част от флората на България. 

Сред горските екосистеми доминират съобществата на черния и белия бор, елата и широколистни видове като бук, горун и габър.

Тревистите екосистеми са представени от ксерофилни и мезофилни съобщества, които се развиват на скалисти терени и открити пространства.

Районът е дом на редки и защитени видове, които обитават специфични местообитания и са част от уникалната ботанична ценност на парка. Освен това паркът е известен и с богатството си на орхидеи.

Флората на биосферния парк „Червената стена“ включва следните основни видове:

• Горски екосистеми – черен и бял бор, горун, обикновен и воден габър, борисова ела, мъждрян и др.;
• Тревисти екосистеми – обикновена полевица и сборна главица;
• Реликтни и консервационно значими видове – червено усойниче, венерина пантофка, лаврово бясно дърво, силивряк, пърчовка, родопско омразниче, декоративен лопен, персийска морина и много др.

Тези видове и много други са част от уникалната флора, която придава значимост на биосферния парк.

Фауна

Заради голямата си територия, резерватът разполага с изключително разнообразен животински свят. Разнообразието на екосистеми, включващо гори, ливади, водоеми и планински райони, предоставя убежище на множество видове животни.

В тези естествени хабитати живеят:

• Безгръбначни – насекоми (пеперуди, мухи, комари), паяци, червеи, охлюви, миди и др.;
• Бозайници – вълк, рис, лисица, елени, диви свине, сърни, муфлони, прилепи, зайци, гризачи (миши, хамстери) източноевропейски таралеж и др.;
• Земноводни и влечуги – жаби, тритони, ропухи, змии, гущери като змиеок и македонски и др.;
• Мекотели – охлюви, миди, раци и др.;
• Птици – ястреби, орли, сови, врабчета, лястовици, сврачки, водолюбиви: патици, гъски, чапли и много др.

Въпреки че безгръбначните доминират, те са представени от 528 различни вида. Сред земноводните и влечугите има общо 21 вида, като 7 от тях са земноводни, а 14 влечуги. 

Птиците също със своите 79 вида, обогатяват резервата, както и бозайниците, които включват 44 различни вида.

Туризъм

Резерват Червената стена и неговите околности предлагат значително културно и историческо наследство.

Районът се отличава с множество архитектурни и природни обекти, които са важни паметници в България.

Сред тях са:

• Историческият и Палеонтологическият музей;
• Училището „Св. Георги“;
• Асеновата крепост;
• Скалният феномен Белинташ;
• Бачковският манастир „Света Богородица“, основан през 1083 година (вторият по големина манастир в страната).

В района има и други значими манастири и забележителности, които допринасят за развитието на туризма.

Често задавани въпроси

Кои са основните заплахи за биосферните резервати в България?

Сред основните заплахи са незаконно строителство, замърсяване, интензивно земеделие и климатични промени.

Кои са биосферните резервати в България, признати от националния комитет?

Биосферните резервати в България са Централен балкан, Червената стена, Узунбуджак и Сребърна.

Каква е основната структура на съвременните биосферни резервати?

Съвременните биосферни резервати имат три основни функции – консервационна (опазване на природата), развиваща (устойчиво развитие) и логистична (подкрепа за научни и образователни дейности). Те се създават по инициатива на държавата и се признават от ЮНЕСКО.