Клептуза – мистичното кътче на Родопите

Ако обичате природата и търсите нови приключения, не пропускайте да посетите язовир Клептуза във Велинград-  красиво кътче в района на Банско. То е едно от най-впечатляващите и тайнствени природни места в планината на Орфей, които си заслужават да се видят. Няма съмнение, че язовирът се превърна в емблематично място за града и и винаги се свързва с неговото име.

Клептуза е защитена местност, която се намира на десния бряг на Чепинска река,близо  до планинския склон в квартал Чепино, Велинград. Чепино е една от трите термални зони на Велинград. Мястото определено е изпълнено с мистицизъм и носи чувство за романтика с красивите си зелени гледки на всеки, който го посети. Заобградено е с пищна зеленина, което е предпоставка за пълноценен отдих сред природата.

Локацията му е лесно достъпна, което го прави предпочитано място за релаксираща и зареждаща разходка както за туристи така и за местните жители.  В езерото се отглеждат патици, има възможност за каране на водно колело, а на брега са разположени няколко ресторанта.

Езерото е обградето с буйна растителност, а като място, до което да навигирате, сме избрали локация, до която има лесен достъп от града  и предлага красива гледка към езерото.

Точното й местоположение е в югозападния край на Велинград, вляво Републикански път III-843 и трасета на теснолинейка Септември – Добринище. Местността е обявена за защитена и се разполага на площ от 412 хектара. Клептуза е един от символите на Велинград.

Районът около карстовия извор Клептуза заемащ площ 412 хектара е обявен за защитена природна местност през 1966г. За името на тази забележителност се предполага, че произлиза от гръцката дума клептос, която означава укривам, крада. Оттук и идва представата за огромното количество вода, което се намира в недрата под извора.

История  на Клептуза

Изворът Клептуза има доста интересна история. В района на днешния облагороден парк водите на извора са се вливали в течащата наблизоЧепинската река до 1932 г. На мястото на двете езера е имало в миналото мочурлива поляна, а под нея – коритото на реката. През 1937 г. езерата са били създадени благодарение на доброволния труд на местните жители и с материали, дарени от общината. Засадени са дървета, оформени са алеи, стълби и площадки за наблюдение.

За извора

Клептуза е най-големият карстов извор в България. Той събира води от обширен район с окарстени мрамори. Има дебит от общо 270-1020 dm³/s, който е силно променлив. Подземните му води излизат на повърхността от три места в разсед, в който се разполага коритото на Чепинска река.

Водата му е сравнително твърда, кристално бистра и студена с температура от 8,1°C. Водата на Клептуза е годна за пиене. Голяма част от водата на Клептуза се използва за питейни нужди. Една  част от нея е каптирана и се ползва за водоснабдяване на Велинград.

 Останалата част от водата захранва две красиви изкуствени езера, а оттам след това се отича Чепинска река. Оттам водите на извора достигат до Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се разполагат вечно зелени борови гори, които са трансформирани в естествен парк, който бива обикновено посещаван от жителите на курорта и от неговите гости, най-вече през летния сезон. Паркът е построен със собствени средства дадени от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.

Интересни факти за Клептуза

Водата на язовира извира чиста като сълза и климатичните условия въобще не влияят на нейната температура. Температурата й се запазва постоянна и  през летния и зимния период – 8 градуса.

В района на защитената местност Клептуза се откриват около 285 вида растения, от които 260 са  лечебни. Черният бор е основният дървесен вид, който живее там. В местността виреят около 50 дървесни, храстови и многогодишни видове – редки, застрашени, балкански ендемити като:

• жешля (Acer heldreichii)
• воден габър (Ostria carpinifolia)
• брекина (Sorbus torminalis)
• ирга (Amelanchier vulgaris)
• целолистен котонеастер (Cotoneaster vulgaris)
• мукина (Sorbus aria), змийско мляко (Chelidonium maius)
• смрадлика (Cotynus coggigria)
• шлемов салеп (Orchis militaris)
• петров кръст (Lilium martagon)
• родопска теменуга (Viola rhodopaea)
• поречолистен лопен (Verbascum roripifolium)
• крумово великденче (Veronica chamaedryc).

Фауната на региона на Клептуза е изключително разнообразна и включва сърни, елени, диви свине, зайци, кълвачи, сойки, гълъби, гривек.

Освен езерото Клептуза и парка територията на защитената велинградска местност включва също и параклис „Св. Илия“в местността Маркови скали, тракийско култово светилище. Любопитно за Клептуза ефакт е, че територията му се пресича от 24 паралел и 42 меридиан– единствената пресечна точка на територията на България, което го прави място с голямо значение.

Клептуза е също така стартова точка за голям брой маркирани пътеки, които водят до местностите Харманите, Брези, Сивата вода и др.

Легенда за Клептуза

Легендата предавана от поколение на поколение за Клептуза отправя послание за чиста любов. Местна девойка на име Клепна. Тя се славела като най-умната и умната девойка от рода на Узите. Като всяко друго момиче Клепна пазела в тайна своята любов към любимия.

Любовта им била много силна. Те тайно се срещнали в една гора. Станало време родът на Клепна да я женят. Обаче волята на бащата и майката на младата девойка била в противоречие с нейната. Те избрали за годеник на своята дъщеря момък от заможно семейство от съседното село. Той бил големец, но проявявал студенина и безсърдечност.

Клепна научавайки за това бяга при любимия си, тъй като не може да понесе факат да се омъжи за човек, когото не обича истински. Нейният любим искал да избяга с нея надалеч. За да се срещне със своя любим девойката трябвало да прекоси гората. Гората била непрогледна и трудна за прекосяване. В момента, в който девойката пресичала гората там се движела орда поробители. Когато виждат красивата девойка въоръжената орда я подгонват. Клепна бягала със всички сили, но въпреки това не след дълго поробителите я настигат.

В момента, в който са вече близо до нея тя отправя молитва към Бог, че е съгласна по-скоро земята да я погълне, отколкото да бъде заловена от поробителите. Нейната молба бива чута. В същия този миг земята под краката й се отворила и девойката мигновено изчезнала.

След като тя изчезва от погледа на ордата, от мястото, на което стояла, бликнала вода. Тази вода удавила ордата преследвачи. Така тази вода продължава да тече и до наши дни.

Така и впоследствие този язовир е кръстен на името на девойката Кепна от рода Уза. Когато човек посети язовир Клептуза, той винаги усеща необикновената мистична красота и магнетизъм на този природен феномен.